Решение № 422 от 14.03.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 422 гр. Пловдив, 14.03. 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П. и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1986 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, П.Т.З., ЕГН ********** с адрес *** сочи, че по реда на Закона за достъп до обществена информация е подал заявление до председателя на Общински съвет – Сопот, към което е приложил разписка за внесени 6,00 лева за достъп до обществена информация, съгласно тогава действаща разпоредба на т.II, т.2 от Приложение №1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване. С решение на председателя на Общински съвет – Сопот е получил търсената информация, след което с писмо изпратено по имейл до председателя на същия общински съвет е поискал по съответния ред – чл.4б от ЗДТ и т.3 от Заповед № ЗМФ-1472/2011г. на Министъра на финансите, да му се възстанови сумата от 6,00 лева. Това не се случило. Сочи също, че срещу т.II, т.2 от Приложение №1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване е подал жалба, във връзка с която с решение на АдмС – Пловдив разпоредбата била отменена. Посочва, че въпреки задължението по чл.195, ал.2 от АПК, Общински съвет – Сопот не е предприел служебно уреждане на правните последици, за времето на действие на отменената разпоредба. Твърди, че имуществената му претенция представлява пряка и непосредствена вреда, причинена му по времето на действие на отменения подзаконов нормативен текст. Поради тези съображения, ищецът твърди, че ответникът му дължи обезвреда.

По изложените съображения се претендира осъждане на Община – Сопот да заплати цената на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В случай на неуважаване на претенцията, се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Ответникът – Община Сопот, в молба-становище, подадена чрез пълномощник, навежда доводи за недопустимост на иска. В тази връзка твърди, че ищецът бил длъжен да проведе процедура по чл.195, ал.2 от АПК, а не да завежда иск по реда на ЗОДОВ. Предвид сочената процедура, която се определя за специална, се счита, че исковото производство в случая не е приложимо. Иска се прекратяване на делото. На следващо място се релевират доводи за неоснователност на исковата претенция. Освен това ищецът бил пропуснал законовия срок съгласно чл.149, ал.2, във вр. с чл.195, ал.2 от АПК да предяви претенциите си пред административния орган, а имено до 13.03.2021г., поради което правото му било преклудирано. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Пловдивският Административен Съд – Дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че със Заявление вх.№В-204/02.09.2019г. (л.7), подадено по електронен път, ищецът П.Т.З. поискал от Общински съвет – Сопот да му бъде предоставен достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В заявлението З. посочил, че желае информацията да му бъде изпратена на посочения от него адрес, като справка-отговор на технически носител. Посочил също, че с разписка от 02.09.2019г. е превел сумата от 6,00 лева по посочената банкова сметка, ***** и от Приложение №1 към Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване.

По делото е представено заверено копие на Разписка

№0200009575050983 от 02.09.2019г. (л.8), от която е видно, че П.Т.З. е направил паричен превод в размер на 6,00 лева в полза на Община Сопот, с основание: „достъп до обществена информация 1 брой CD“.

С Решение №8 от 13.09.2019г. (л.27) председателят на Общински съвет – Сопот разрешил достъп до обществена информация по подаденото от З. заявление.

На 04.11.2019г. с молба, подадена по имейл (л.12), З. е помолил председателя на Общински съвет – Сопот на основание т.3 от Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г. на министъра на финансите и чл.35, ал.3 от ЗДОИ, във връзка с чл.4б от Закона държавните такси, да бъде възстановена недължимо внесена сума от 6.48 лева, по заявления с вх.№В-197/22.08 и В-204/02.09.2019г., част от които са и претендираните 6,00 лева.

Съгласно отменените разпоредби т.II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване (л.9- л.11), приети с Решение №19 по протокол №4 от заседание на Общински съвет – Сопот, проведено на 28.12.2011г. и достъпни на интернет страницата на Община Сопот, „Разходи за предоставяне на обществена информация, заплащани съгласно Заповед №10 на МФ от 10.01.2001г. за определяне нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя: Посочените стойности на разходи са без ДДС и според вида на носителя са, както следва: 2.

CD – един брой – 5,00 лв.; 3. Електронна поща – 1 MB – 0,30 лв.; заплаща се всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид;“.

От доказателствата приложеното адм. дело №

2629/2019г. на Административен съд Пловдив е видно, че П.Т.З. е обжалвал пред АдмС – Пловдив т.II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване, като съдът с Решение №440/17.02.2020г., постановено по адм.д. №2629/2019г. е отменил атакуваните нормативните текстове. Съдебният акт е влязъл в сила на 13.11.2020г.

В хода на съдебното производство по делото, от страна на Ответника е представено Платежно нареждане за плащане към бюджета от 23.11.2021г. (л.45), съгласно което от страна на ответника Община Сопот е изплатена сумата в размер на 6.00 лв. на П.Т.З., представляваща претенцията за имуществена вреда по адм.дело № 1986/2021г.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид цитираните законови текстове отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

В случая е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от действието на отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет - Сопот. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Община Сопот, която е юридическо лице, поради което е и пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.

Следователно искът е процесуално допустим.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска, аргументирано с довода, че ищецът бил длъжен да проведе процедура по чл.195, ал.2 от АПК, а не да завежда иск по реда на ЗОДОВ. В тази насока на първо място следва да се отбележи, че активността по силата на цитирана разпоредба, се дължи от страна на административния орган, който „служебно“ следва да уреди последиците, възникнали от отменения нормативен акт – в случая т.II, т.2 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване.

Въпреки вмененото му от законодателя задължение в чл.195, ал.2 от АПК, ответникът Общински съвет – Сопот не е предприел служебно уреждане на правните последици за времето, когато е действала порочната разпоредба. Ето защо пропускът това да бъде сторено, не следва да е тежест на ищеца, респ. правото му на иск не е преклудирано към момента на предявяване на претенцията пред съда. Нещо повече, според чл.195, ал.2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. По делото няма доказателства, в посочения в разпоредбата срок – т.е. до 13.02.2021г. (3 месеца след влизане в сила на Решение №440/17.02.2020г. на АдмС - Пловдив, постановено по адм.д.

№2629/2019г.) последиците от незаконосъобразната отменена от съда разпоредба да са били уредени от страна на ответника. Липса на предприето оспорване срещу формирания мълчалив отказ по подаденото искане от страна на ищеца за възстановяване на процесната сума, не преклудира възможността за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Настоящият състав намира, че именно в хипотезата на неуредени служебно от страна на органа последици от отменения подзаконов нормативен акт, в предвидения в чл. 195, ал.2 от АПК срок, ако същите представляват претърпени вреди, единственият път за зашита пред увреденото лице е този по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, предвид което предявената искова претенция се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Следва още да се посочи и това, че служебното уреждане на последиците, включително и вредите, причинени от действия или бездействия на административния орган не препятстват допустимостта на иска за вреди пред съд в посочената хипотеза, след изчерпване на възможността по административен ред да бъдат уредени. Допустимостта на исковете за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, произтича и от основния принцип, предвиден в чл.7 от Конституцията на Република България, съгласно който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните органи, без да прави разграничение за вида им - индивидуални, общи или подзаконови (вж. Решение № 4915 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 811/2021 г., VI о., Определение № 7918 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2020 г., III о., Определение № 7155 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2021 г., III о., и др.).

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Основанията за уважаване на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесната хипотеза включват установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, респ. незаконосъобразна или обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен акт; 2. вреда от такъв административен акт, респ. от такава разпоредба и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен нормативен акт, респ. разпоредба от такъв и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f925200d-b96b-4098-a602-5e9d5ae68849