Определение № 837 от 24.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. Ловеч, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500595 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С разпореждане № 2206/23.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 1230/24 г. РС – Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу З. С. И. от гр.

Ловеч, за следните вземания по договор за паричен заем № 462****, а именно: сумата от 557.52 лева главница до погасяване на кредита, договорна лихва 94.78 лева за периода от 23.11.2022 г. до 19.10.2023 г., мораторна лихва 75.37 лева за периода от 20.10.2023 г. до 25.06.2024 г. и законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането и присъждане на разноските по делото, поради ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, с която заявителят обосновава качеството си на кредитор и е указано на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 9862/05.09.24 г. от Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Елена Илиева срещу Разпореждане № 2206/23.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 1230/24 г. по описа на РС – Ловеч, с твърдения, че същото е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че 1 са налице пречките по чл. 411 ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Изтъква, че нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват поначало доказателства за съществуването на вземанията, за които се подава заявление по чл. 410 от ГПК, като това изключение касае само и единствено договорите, сключени с потребител.

Счита, че тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Прави извод, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и връчването на уведомлението за същата до длъжника за нея не са сред тях. Излага, че липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Счита, че в настоящия случай заповедният съд е излязъл извън границите на проверката, предмет по чл. 410 ГПК, тъй като единственото доказателство, което следва да бъде представено, е договорът за потребителски кредит съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, тъй като чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изисква проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договор, като се позовава на съдебна практика на окръжни съдилища.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, като се запозна с доказателствата по ч.гр.д.№ 1230/24 г. на ЛРС и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 28.08.2024 г., а жалбата е подадена на 03.09.2024 г./п.кл./,т.е. в срока по чл. 413, ал. 2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№ 1230/24 г. на РС – Ловеч се установява, че е подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД по реда на чл. 410 от ГПК с вх.№ 7636/08.07.2024 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу З. С. И. с ЕГН: **********, за сумата от 557.52 лева главница до погасяване на кредита, договорна лихва 94.78 лева за периода от 23.11.2022 г. до 19.10.2023 г., мораторна лихва 75.37 лева за периода от 20.10.2023 г. до 25.06.2024 г. и законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по договор за паричен заем № 462****, сключен на 21.10.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД като заемодател и длъжника като заемател, по силата на който са предоставени 600.00 лева кредит на длъжника, който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва представляваща печалба за кредитора в размер на 119.76 лв. на 12 месечни погасителни вноски, всяка от която в размер на 59.98 лв. Твърди се в т. 12 от заявлението, че 2 на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02 ноември 2023 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

**********, (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: **********, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, и длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 9 от ЗЗД за това посредством писмо с обратна разписа от 03.11.2023 г.

С договора за паричен заем, страните са уговорили, че в 3 дневен срок от подписване на договора за заем, заемателят ще предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; като Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по процесния договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Посочва, че на 21.10.2022 г. между З. С. И. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция с № 462****, по силата на които потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК **********, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 462****, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума; 2. задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Изтъква се, че този договор влиза в сила, в случай, че заемателят не предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Излага, че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 02.11.2023 г., Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправил искане в писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на Потребителя по процесния договор от Гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, вследствие на което дружеството-гарант е извършило плащане по гаранцията за дължимата сума в пълен размер на 736.20 лв. към „Изи Асет 3

Мениджмънт“ АД на 02.11.2023 г. Претендира се заплащане на ДТ в размер на 25.00 лв и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200.00 лв.

С Разпореждане № 1912/25.07.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1230/2024 г., ЛРС е указал на заявителя, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба в електронна форма, да допълни обстоятелствената част на заявлението, като посочи как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата /само чистата стойност на заема или и възнаграждение по договор за гаранция/, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на заема или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора за заем и договора за гаранция, в какъв размер и по кои вземания, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за гаранция, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор.

Подадена е уточняваща молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с вх.№ 8808/06.08.2024 г., с която се уточнява размера на плащанията, направени от длъжника общо 157.50 лв, от които за главница 42.48 лв, договорна лихва 24.98 лв, възнаграждение за гаранционна сделка 90.04 лв. Уточнява, че след датата на цесия, не са извършвани плащания към „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Излага, че уведомлението за извършената цесията е изпратено по постоянен адрес на длъжника на 03.11.2023 г., посредством писмо с обратна разписка. Върнала се е информация със статус на пратката, че писмото не е потърсено от задълженото лице. Счита, че длъжникът не е изпълнил поетите задължения в сключения договор за заем да уведоми кредитора си при промяна на обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция, както и задължението, предвидено в чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно „всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.“ Заключава, че промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което уведомяването на длъжника за договора за цесия, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено.

РС – Ловеч е отхвърлил заявление с вх.№ 7636/08.07.2024 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу З. С. И. от гр. Ловеч, поради ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, с която заявителят обосновава качеството си на кредитор и е указано на заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. В мотивите си е изложил съображения, че фактът на извършената цесия и уведомяването за нея, което да е достигнало до длъжника, е част от обстоятелствата по индивидуализация на вземането. При сключване на договор за цесия е 4 налице промяна в кредитора и длъжникът следва да е узнал на кого следва да изпълни, поради което не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането по реда на фингирано връчване при условията на чл. 14 ал. 2 от ЗПК, т.е. когато уведомлението е било изпратено на последния посочен от длъжника адрес, без същият да е уведомил кредитора за настъпила промяна относно адреса си за кореспонденция.