Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 09.01.2025, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 505/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
09.01.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Никола Петров Римпопов

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№4 гр. С., 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.Р при участието на секретаря Б.Р.Ц като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20244150***505 по описа за 2024 година

ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД Ищецът „П.Ф“ ЕООД твърди, че муждя него и ответника А. Ф. С. има сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***г. с по силата на който кредиторът се е задължил и е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на **лева. Кредитополучателят поел задължение да върне договорената сума, заедно с договорни лихви и допълнителни услуги за срок от ***6 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на ** лева и падежна дата всяко 10- то число на месеца. Клиентът по Договор за потребителски кредит № *** е закупил пакет от допълнителни услуги, по силата на който е получил приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, както и че му е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намаляване плащането по вноски и/или променя падежната дата по всяка вноска. За предоставените услуги клиентът дължал възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Съгласно договора в случай, че кредитополучателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи и обезщетение за забава, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане в размер на законната лихва за забава за всекиден просрочие. По договора е длъжникът е заплатил сумата от ***лв . като последната му цяла платена вноска в размер на *** лева е на ***г. След нея, видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка към потребителски кредит №*** длъжника е заплатил и сумата от ***., без да е посочена датата на заплащането, след което преустановил плащанията.

Ищецът претендира към ***,/ която дата считат за край на договора/, че задължението на ответника е в общ размер на *** лева. За посочената сума, ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. ***/2024г. на СвРС е 1 издадена Заповед за изпълнение № ***г. за сумите *** лева (***. ) – неплатена главница; *** лева (***.) –неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от ***. до *** г.; 0 лева (нула лева)- лихва за забава за периода от *** г. до ***; *** (***.) – законна лихва, дължима от *** г. до *** г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на задължението. С разпореждане №611 от ***г. е отхвърлено заявлението в частта му с което е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от *** лева (***)-неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ***; сумата *** (***)- неплатено възнаграждение за закупена услуга ***; 0 лева (нула лева) – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на *** лева (***) – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноски по договора за кредит, начислени на *** г., като неоснователно. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск и осъдителен иск за сумите по отхвърлено заявление, изключая сумата от *** лева (***) – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. В представено по делото писмено становище моли съда да признае за установено, че ответникът им дължи гореописаните суми, като се присъдят и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и хода по същество признава, че е получил заем от ищовото дружество в размер на *** лева, който първоначално погасял по *** лева месечно, след което по *** лева месечно, тъй като нямал възможност да внася повече. Заявява, че след като е получил съобщеното за образуваното дело е преустановил плащанията по заема. Желае да продължи да си плаща задълженията, но разсрочено, тъй като дохода му на месец е *** лева, а има също деца, за които полага грижи, и сметки за дома и парите не му стигали.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.2***5, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ *** г. по ч.гр.д.***/2024г. на СвРС - А. Ф. С., ЕГН ********** следва да заплати на кредитора „П.Ф“ ЕООД с ЕИК *** сумата *** лева (***. ) – неплатена главница; *** лева (***.) –неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от ***. до *** г.; 0 лева (нула лева)- лихва за забава за периода от *** г. до ***; *** (***.) – законна лихва, дължима от *** г. до *** г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на задължението.

С влязло в сила Разпореждане ***/*** г. заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК в частта, с която е поискал присъждане на сумата *** лева, представляваща закупена и ползвана услуга *** в размер на и сумата *** лева- закупена услуга ***. За тези суми предявен настоящият е 2 предявен осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. *** от ГПК.

Установява се, че на *** г., между ищеца „П.Ф“ ЕООД, като кредитор и ответника А. Ф. С., като клиент, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит „***“ № ***, при следните параметри: сума на кредита: ** лева; срок на кредита: ***6 месеца; размер на вноската по кредита: *** лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - ***; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; обща дължима сума по кредита: *** лева. В тази сума не е включена поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“:

*** лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: *** лева; размер на вноска по закупените допълнителни услуги: ***, или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: *** лева, общ размер на вноска: ** лева и дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Не се спори, а и видно е от т. V от договора „Поискани от клиента допълнителни възможности“, че с част от отпуснатия кредит е рефинансирано други задължение на ответницата към ищеца в размер на *** лева, а сума в размер на *** лева е преведена от ищеца на ответника видно от документ за паричен превод от *** г.

Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „***“, подадено от ответника до ищеца, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на „П.Ф“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от договора, с които ответника се е запознал и ги приема /декларирано от него с приложена декларация/.

Представен е и подписан от ответника Погасителен план към договора за потребителски кредит със закупена допълнителна услуга, в който са посочени дължимите от ответника ***6 броя месечни вноски, всяка в размер на *** лева - по кредита и *** - по закупения пакет от допълнителни услуги, или общ размер на месечна вноска ** лева, с дата на първа вноска - *** г. и дата на последна вноска - *** г.

В чл. 12.2 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.

Не се спори, а и от приложеното извлечение по сметка във връзка с процесния договор за кредит, се установява, че ответника е платила в пълен размер девет вноски по кредита и част от десета вноска в общ размер на *** лева, като в исковата молба се признава, че общата сума на получените плащания по договора за кредит е в размер на *** лева, от които погасени вноски в размер на *** лева, *** лева- лихви за забава, *** лева – законна лихва и ***,00 лева такси, начислени по Тарифата.

Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника, с което ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му по договора, размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от *** г., като общата дължима сума възлиза на *** лева, от която: непогасена част от задължението съгласно договора: *** лева, лихви за забава: *** лева и такса по тарифа: *** лева. По делото не са представени доказателствата 3 писмото да е получено от ответника.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца „П.Ф“ ЕООД, като кредитор и ответника, като клиент, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит „***“ № ***/*** г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължил да го върне за срок от ***6 месеца, чрез плащане на ***6 броя месечни вноски, като е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено възнаграждение за всяка от тях.

Кредиторът - ищец се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си по договора, поради допусната забава в плащанията на уговорените вноски.

Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.

20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение № *** от *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС, IV г.о./. Относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на ответника - длъжник, съдът счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис от исковата молба на ответника, т.е. съдът приема, че ответника е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по договора с факта на връчените й на *** г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 1***1 от ГПК, заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и съдебната практика /напр. Решение № *** от *** г. по т.д. №*** г. на ВКС, Първо отделение/.

Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата на чл. 2***5 ал. *** от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

По отношение на договора за потребителски кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на 4 хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.