Решение № 601 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр.С 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110121921 по описа за 2022 година

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.

Предявен е иск за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ........70.4 по КККР на гр. Н.., одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна със застроена площ 57 кв.м., брой етажи 3, находяща се в поземлен имот с идентификатор ........70 и с адрес: гр. Н.., ул. ..........., която сграда е идентична с масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. Н.., кв. К.. на площ от 60 кв.м. като всеки от етажите се състои от една стая, хол и кухня, изградена в място съставляващо парцел IV имот пл.№273 от квартал 69 по плана на гр. Н.., кв. К.., целият с площ 730 кв.м. при граници на мястото :улица, парцел V-274, парцел XXXII-276, парцел XXXI-272, парцел XXXIV-271и парцел III от кв. 69.

Ищцата В. Г. М. – П., твърди, че заедно с ответника са съсобственици на делбения имот при равни квоти като собствеността им е възникнала на основание договор за дарение на недвижим имот от 18.10.1996 г., с който С. В. Л. и съпругата му М. П. Л.а прехвърлили собствеността върху притежаваните от тях 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в землището на гр. Н.., кв. К.., съставляващо парцел IV имот пл.№273 от квартал 69 по плана на гр. Н.., с площ 730 кв. м. заедно с цялата застроена в мястото масивна двуетажна жилищна сграда с площ около 60 кв. м. като всеки от етажите се състои от по една стая, хол и кухня на внука си С. В. Л. и на дъщеря си С. С.ова М., която впоследствие с договор за дарение на недвижим имот е прехвърлила своята дарена част от имота на настоящата ищца.

Моли съдът да допусне делбата при равни квоти и прекрати съсобствеността между страните като изнесе имота на публична продан.

Ответникът не оспорва, че с ищцата са съсобственици на делбения имот, но заявява, че е изключителен собственик на сутеренния етаж и на втория етаж от къщата. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на сутеренния етаж, за който твърди, че го е преустроил в жилищен и е настанил родителите си, които от около 2000 година насам живеят там. Поддържа, че ищцата не е имала достъп до приземния етаж повече от 20 години. Счита, че не следва да се допуска извършването на делба, тъй като той е собственик на приземния и на втория етаж повече от 10 години на основание давностно 1 владение, а ищцата си ползва третия етаж от къщата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №9, том LLХ, дело 21700/96 от 18.10.1996 г. на нотариус при Софийска нотариална служба при СРС С. В. Л. и съпругата му М. П. Л.а са прехвърлили собствеността върху притежаваните от тях 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в землището на гр. Н.., кв. К.., съставляващо парцел IV имот пл.№273 от квартал 69 по плана на гр. Н.., с площ 730 кв. м. заедно с цялата застроена в мястото масивна двуетажна жилищна сграда с площ около 60 кв. м. като всеки от етажите се състои от по една стая, хол и кухня при съседи на цялото място: улица, парцел V-274, парцел XXXII-276, парцел XXXI-272, парцел XXXIV-271 и парцел III от кв. 69 на дъщеря си С. С.ова М. и на внука си С. В. Л., действащ лично и със съгласието на своя законен представител баща си В. С.ов Л..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129, том I, рег. 8802, дело 112/2019 г. от 28.12.2019 г. на нотариус Р Т, с район на действие СРС с рег. №348 на НК и нотариален акт за дарение на недвижим имот №194, том I, рег. №2116, дело 170/2021 г. от 24.02.2021 г. на нотариус И Н с район на действие СРС с рег. №040 на НК С. С.ова М. е прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея 1/4 идеална част от дворно място , съставляващо УПИ IV-273от кв. 69 по действащия регулационен план на гр. Н.. , кв. К.., одобрен със Заповед №РД-09-01-122/21.12.2015 г. на гл. архитект на район Н.. ..., целият с площ 707 кв. м., който представлява поземлен имот с идентификатор ........70 по КККР на гр. Н.., одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, както и 1/2 идеална част от намиращата се в имота сграда с идентификатор ........70.4 по КККР на гр. Н.., одобрени със Заповед №РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ 57 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма.

Съгласно представената схема на сграда №15-848877-02.08.2021 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – грС за територията, в чиито район се намира сградата, чиято делба се иска, са одобрени кадастрална карта и регистър със Заповед №РД-183/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, като обектът е с идентификатор ........70.4, разположена в поземлен имот с идентификатор ........70, със застроена площ 57 кв.м, брой етажи 3, самостоятелни обекти в сградата няма данни , предназначение жилищна сграда – еднофамилна.

Според удостоверението за данъчна оценка на делбения имот данъчната оценка е 5439,40 лева.

От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че делбения имот е на три етажа и е разположен в средната част на поземления имот, който е с денивелация между дъното и лицето на имота като по – ниската част е при входа на улицата.

Констатирано е, че приземния етаж, за който има самостоятелен вход от югоизток е обособен като самостоятелно жилище ,състоящо се от входно предверие, кухня- трапезария, баня с мокро помещение, дневна с кът за спане и склад. Жилището е водоснабдено, електрифицирано и не е свързано с другите етажи посредством стълба или коридор. В жилищната си част помещенията са изцяло приземни, т.е. не са вкопани, а в северозападната складово – санитарна част жилището е полувкопано. Достъпът до втория и третия етаж се осъществява посредством двураменна стълба, която е външна и започва от северозапад на ниво терен. Според заключението на вещото лице в сградата, предмет на делбата са обособени три самостоятелни жилищни обекта. От допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че в КККР няма нанесени обособени самостоятелни обекти в сградата с идентификатор ........70.4. Вещото лице е установило, че в техническия архив на район Н.. – Столична община не са налични строителни книжа за сграда с идентификатор ........70.4, както и данни за заявена и одобрена проектна документация относно промяна предназначението на приземното ниво на сградата за обособяването му в самостоятелно жилище.

2

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С.ова М. и И. Т. И.ов.

В показанията си С. С.ова М. заявява, че след дарението на имота са се разбрали с племнника си тя да ползва долния етаж, а той – горния. В мазетата са живеели нейните родители до смъртта си през 2009 г. и съответно през 2012 г. Посочва, че брат й В. се нанесъл да живее в мазетата през 2011 г. и по настоящем живее там със съпругата си.

Свидетелската заедно с дъщеря си искали да ползват мазетата, но ответникът не им позволил. Сутеренният етаж се заключвал и тя няма ключ и достъп до него. Такъв и бил категорично отказан от страна на ответника. Докато майка й била жива е влизала, но след това не им било позволено. Племенникът й през цялото време си живее на етажа. Водата и токът на приземния етаж били прекарани още от баща й. За етажите нагоре са направени отделни партиди за ток.

Според свидетеля И.ов приземния етаж е обитаем и пригоден за живеене още от С. през 90-те години. Къщата е построена на терен с голяма денивелация и първия, приземния етаж е вкопан от запад. В него се влиза през самостоятелно обособено антре. На този етаж към момента живеели родителите на С.. Те го обитавали повече от 10 години. Вторият е етаж е необитаем, започнали преустройства, но не са довършени. До миналата година комуникациите били на едно, но сега партидите били разделени между братовчедите. Преди време чул дъщерята на С. да иска ключ за приземния етаж, но С. отказал да й даде. Не бил осигурен и достъп до този етаж. Знаел от С., че имало уговорка приземния етаж да остане за сина на С. – бащата на С.. Мисли, че никога не е имало спор между страните кой на кой етаж да живее.Посочва, че всеки етаж има отделен електромер.

При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът за делба има за предмет прекратяването на съществуваща между страните съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. ГПК.

По този иск ищцата следва да докаже, твърденията си относно придобИ.е правото на собственост върху 1/2 ид. част от имота, както и че имотът, чиято делба се иска е съсобствен между нея и ответника, като докаже фактите, от които произтича съсобствеността.

В тежест на ответника С. Л. е да докаже възражението си, че е собственик на целия сутеренен (приземен) етаж от къщата на соченото от него придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност, както и по отношение на втория жилищен етаж.

Страните не спорят, че собствеността върху имота е придобита на основание извършени дарения, както и че въз основа на постигната устна уговорка ищцата, а първоначално нейната майка, ползва втория жилищен етаж от къщата, а ответникът ползва първия жилищен етаж, в който смисъл е било и намерението на прехвърлителите на имота – всеки да има по един етаж от къщата. Не е спорно и че приземният етаж в имота е пригоден за живеене и в него от преди 2011 г. до настоящия момент живеят родителите на ответника.

Според приетите СТЕ сутеренният етаж от къщата е преустроен за жилищни нужди и се състои от входно предверие, кухня - трапезария, баня с мокро помещение, дневна с кът за спане и склад и може да се ползва като самостоятелен обект. В жилищната си част помещенията са изцяло приземни, т.е. не са вкопани, а в северозападната складово – санитарна част жилището е полувкопано предвид голямата денивелация на терена. За етажа има самостоятелен вход, водопровод и е електрифициран, поради което може да се направи извод, че представлява жилище със самостоятелен характер. Установи и се и че няма одобрена проектна документация за промяна на предназначението на приземния етаж от къщата и обособяването му в самостоятелно жилище.

Съдебната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд приема за възможно придобИ.е на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от жилищен имот - В този смисъл са решение №599 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 766/09 г. на І г.о.; решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 532/10 на І г. о., решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, І г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 759/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС. В случая ответникът твърди, че е придобил собствеността 3 върху целия приземен етаж от еднофамилна жилищна сграда, който е преустроен в жилищен, на основание давностно владение повече от 20 години преди образуване на делото. За да се уважи възражение от такъв характер, целящо да се приложи институтът на правната конверсия, е необходимо да се установят всички елементи на владението върху реална част от делбения имот и да не е налице пречка свързана с определяне на вещта като самостоятелно жилище. Съдът е сезиран с иск за делба на еднофамилна жилищна сграда на три етажа, придобита при равни квоти от страните, в която независимо от формално разделеното между тях ползване на жилищните етажи, ответникът твърди да владее реална част от жилищния имот, която е по- голяма от дарената му 1/2 идеална част, а именно един жилищен етаж и целия приземен етаж. Предвид това съдът намира, че цитираната по – горе съдебна практика следва да бъде съблюдавана при изследване възможността ответникът да е придобил идеална част от реално ползваните от него в по- голям обем части от къщата.