Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 269 от 22.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1951/2023
Вид
Определение № 269
Подписан
22.01.2024
В сила
22.01.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.140, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.285 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501951 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев въззивно гражданско дело № 1951 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 30355/11.12.2023 г. от П. П. П., чрез адв. П. П. за изменение в частта за разноските на Решение № 1337/15.11.2023 г. по настоящото дело.

В молбата се твърди, че по делото е осъществена защита на молителя, чрез адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК. Предмет на разглеждане са два иска съединени кумулативно и за всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лева (съгл.

Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), поради което на процесуалния представител на страната се следват 800 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от насрещната страна – Областна администрация гр. Варна, в което се обосновава неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред въззивна инстанция е образувано по две въззивнаи жалби:

1/ На Областна администрация – Варна, чрез ю.к.Василев против Решение № 2672 от 18.07.2023 година, постановено по гр.дело № 2361/2023 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е уважил претенцията на В. М. Ц. и е осъдил Областна администрация да му заплати сумата от 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща частичен иск за 1 стойността на дължимата безплатна храна в общ претендиран размер от 1 896 лева, за отработени 950 дни за периода 27.02.2020 година до 01.09.2022 година, на основание чл.285 вр.чл.140, ал.3 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 27.02.2023 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 120/сто и двадесет/ лева, като частичен иск от 654.11 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 01.03.2020г. до датата на подаване на исковата молба 26.02.2023г.,на основание чл.86 ЗЗД;

2/ На В. М. Ц., чрез адв.П. против Решение № 2672 от 18.07.2023 година, постановено по гр.дело № 2361/2023 година, по описа на ВРС, в частта, с която ВРС е отхвърлил претенцията за разликата над 780 лева до претендирания размер от 806 лева, за периода от 30.09.2022 година до 31.12.2022 година.

С Решение № 1337/15.11.2023 г. ВОС е потвърдил акта на ВРС във всичките му обжалвани части. Осъдил е Областна администрация – Варна да заплати на адв.П. П. П. 400 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, както и В. М. Ц. да заплати на насрещната страна разноски 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В случая следва да се има предвид, че и на двете страни жалбите са намерени за неоснователни от въззивния съд. При този изход на делото и съгласно правилата на чл. 78 от Г П К , всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, но не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./. От друга страна възнаграждението на адвоката при осъществена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е отговорност на насрещната страна ако и доколкото са налице основанияta по чл. 78 от ГПК за ангажиране ѝ.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.), размерът на адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. По прилагането на разпоредбата е налице практика / определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д.

№ 358/2022 г. на ВКС, II т. о., определение № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др./, която подкрепя разбирането, че под цена на исковете в посочената разпоредба законодателят е имал предвид броя на обективно кумулативни съединените искове.

Независимо от така установената практика, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на адвокатското възнаграждение, освен че не може да е по-нисък от минималния такъв по Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да е справедлив и обоснован, при което следва да се имат предвид спецификите на всеки конкретен случай. В този смисъл необосновано и несправедливо би било да се присъди възнаграждение което да доближава или надхвърля материалния интерес на делото, с което и да не отговаря на реално осъществената от адвоката защита по делото.

2

В конкретния случай нито вида на исковете, нито материалния интерес могат да разграничат реална защита по два отделни иска и съответно да обосноват възнаграждение за всеки от тях поотделно. Правилно решаващият състав е преценил фактическата и правна сложност на делото и, че по предмета на доказване на иска по чл. 86 от ЗЗД не е осъществена активна защита от процесуалния представител на молителя. В отговора на жалбата на Областна администрация, както и в открито съдебно заседание липсва защита по акцесорния иск, няма изразено становище. Не без значение е и факта, че защитаваният материален интерес по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД е 120 лева, с оглед na което адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева ще го надвиши многократно.

С оглед изложеното ВОС намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, а молбата по чл. 248 от ГПК, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 30355/11.12.2023 г. от П. П. П., чрез адв. П.

П. за изменение в частта за разноските на Решение № 1337/15.11.2023 г., постановено по в. гр. дело № 1951/2023 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3