Определение № 2749 от 02.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 29.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604744 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по изпратена по компетентност от СРС, НО, 13-ти състав молба с вх. № 195287/07.07.2023г. от Н. И. Г. с която се иска изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, ведно с постъпили въззивна жалба и молба за оттегляне на въззивна жалба от Н. И. Г..

Софийски градски съд, Наказателно отделение, I – ви въззивен състав, след като се запозна с доводите, изложени в подадената жалба, и с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от дата 14.03.2023г. Софийски районен съд, НО, 13-ти състав, е признал подсъдимия Н. И. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. По реда на чл. 309, ал. 1 от НПК е потвърдил МНО „задържане под стража“ в протоколно определение от същата дата. В законоустановения седемдневен срок за обжалване на определението, с което се потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража“ след постановяване на присъдата не е постъпила жалба по реда чл. 309, ал. 6 от НПК.

На дата 05.05.2023г. в Софийски районен съд е постъпила молба от подсъдимия Н. И. Г., с която е отправено искане до първостепенния съд за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека с аргумента, че същият търпи наказание „лишаване от свобода“ по присъда по НОХД № 9737/2021г. по описа на СРС и счита, за незаконосъобразно едновременното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по едно дело и МНО „задържане под стража“ по друго дело.

Мотивите към присъда №115 от 14.03.2023г. по НОХД 864/2023г. на 1

СРС са изготвени на 23.05.2023г. На дата 27.03.2023г. е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда, която заедно с молбата за изменение на мярка за неотклонение от 05.05.2023г. е изпратена на СГС.

Районният съд не се е произнесъл по искането за изменение на мярката за неотклонение, а е изпратил същото за произнасяне на СГС.

С определение №2025 от 07.07.2023г. на СГС въззивният съд е прекратил производството по въззивно частно наказателно дело № 3153 по описа за 2023 г., на Софийски градски съд І въззивен състав и е върнал делото на Софийски районен съд, НО, 13 състав за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението. За да постанови определението си от дата 07.07.2023г. ,въззивният съд е приел, че с молба, подадена от подсъдимия Г. с вх. № 125975/05.05.2023г. Софийски районен съд е сезиран с искане за изменение на мярката за неотклонение по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК, а не с жалба срещу първоинстанционното определение, с което е потвърдена мярката за неотклонение след постановяване на присъдата. В мотивите си въззивният съд е посочил, че присъдата е обявена на 14.03.2023г. и в протоколно определение от същата дата Софийски районен съд се е произнесъл по мярката за неотклонение на основание чл. 309, ал. 1 от НПК.

Приел е, че не е подадена жалба срещу това определение в законоустановения седемдневен срок, а е отправено ново искане до първостепенния съд за изменение на мярката за неотклонение, каквото може да се прави по всяко време на съдебното производство в съответната инстанция, предвид което компетентен да се произнесе по искането за изменение на мярката за неотклонение по реда на чл. 270, ал. 1 от НПК се е явявал съдът, постановил първоинстанционната присъда, тъй като производството пред него все още не е било приключило към момента на подаване на молбата от 05.05.2023г.

След служебна проверка въззивният състав не съзира в кориците по делото произнасяне от първоинстанционния съд съобразно мотивната част на определение №2025 от 07.07.2023г. на СГС, поради което констатира, че районният съд все още не се е произнесъл по адресираната до него молба от 05.05.2023г. На дата 07.07.2023 в деловодството на СРС е постъпило второ по ред искане с основание чл. 270 НПК, по което районният съд отново не се е произнесъл, а вместо да го стори, е изпратил делото на СГС ведно с постъпилата въззивна жалба и молба за оттегляне на въззивна жалба, цитирайки общи постулати на наказателния процес, които в принципен план са верни, но не са съобразени с конкретиката на настоящия казус, а именно, че пред въззивния съд не е образувано производство по реда на глава 21 НПК, а е образувано въззивно частно наказателно дело във връзка със съдебен контрол на мерките за процесуална принуда.

Вместо да се произнесе по направените искания по чл. 270 НПК районният съд отново е изпратил делото на СГС ведно с молба за оттегляне на въззивна жалба. В разпореждане от 16.08.2013г. СРС е посочил следното:

„на 23.05.2023г. първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по 2 глава 21 НПК и е указал делото да се изпрати на въззивната инстанция. На 02.06.2023г. на съдията по делото е докладвана и администрирана молба по чл. 270 НПК. На 05.06.2023г. делото заедно с въззивната жалба и молба за изменение на МНО е изпратено на СГС. На 06.06.2023г. пред СГС е образувано въззивно частно наказателно дело по глава 22 НПК. На 24.07.2023г. делото е върнато на СРС.“ По-нататък районният съд е посочил, че не знае и не може да взема отношение защо въззивният съд не е образувал дело по глава двадесет и първа НПК.

Преди да се произнесе по същество въззивният съд е длъжен да направи някои уточнения. На първо място за настоящия съдебен състав не става ясно защо районният съд е приел, че първата молба по чл. 270 НПК е от дата 02.06.2023г, при положение, че в нея с печат на Софийски районен съд е посочено, че е от дата 05.05.2023г. Дали молбата е докладвана на 02.06.2023г. въззивният съд не може да знае и затова преценката коя е „съответната инстанция“ по смисъла на чл. 270 НПК се прави с оглед висящността на делото пред конкретна инстанция. В настоящия случай към датата на постъпване на молбата по чл. 270 НПК производството пред СРС е било все още висящо и той е бил единствено компетентен да се произнесе по нея.

Изпращайки по-късно молбата за изменение на МНО по чл. 270 НПК ведно с въззивна жалба, районният съд не е съобразил, както естеството на самата молба, а именно искане за изменение на МНО , така и етапа, на който се е намирало наказателното производство (производство пред първата инстанция). Въпреки отбелязаната вече липса на произнасяне по чл. 270 НПК от страна на районния съд, следва да се подчертае, че производството по чл.

270 НПК е двуинстанционно (арг. от ал. 4 на чл. 270 НПК) и не може за пръв път въззивната инстанция да се произнася по искане за изменение на МНО, направено в първата инстанция. Това е така, защото по този начин недопустимо би се накърнило правото на подсъдимия мярката му за неотклонение да се разгледа от две съдебни инстанции. Лишавайки подсъдимия от една инстанция, която да осъществи контрол по отношение на мярката му за неотклонение, в значителна степен биха се засегнали правата на подсъдимото лице, което от своя страна води и до съществено нарушаване на процесуалния закон. Освен това по реда на глава двадесет и втора се проверява правилността на първоинстанционния съдебен акт, а в случая такъв не е налице, което е още един аргумент в подкрепа на становището, че няма процесуална възможност въззивният съд за пръв път да се произнася по искането на жалбоподателя за изменение на мярката му за неотклонение в полека.

Първоинстанционният съд в разпореждането си е извел принципно верни съображения, че валидно подадената жалба има деволутивно действие, защото пренася делото пред по-горната инстанция, която има задължение да го реши, както и че въпросът за мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време в съответната инстанция. В конкретния случай обаче съответната инстанция е Софийския районен съд, а не Софийски градски съд, 3 пред който все още въззивно наказателно дело общ характер не е образувано (делото пред въззивния съд е образувано като частно наказателно дело по ЧАСТНА жалба, а не по въззивна жалба по чл. 318 НПК и съдията докладчик не може да промени характера му).

В случая въззивният съд не е изправен пред хипотеза на чл. 345, ал.2 НПК, даваща основание за решаване на въпросите по частната жалба, тъй като липсва акт на районния съд, върху който да се упражни въззивен контрол.

При това положение въззивният съд намира, че производството пред него по молбите с правно основание чл. 270 НПК следва да се прекрати, а делото да се изпрати на Софийски районен съд за произнасяне по обективираното в тях искане за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

След произнасяне по искането, обективирано в молба с вх. № 125975/05.05.2023г. и молба с вх. №195287/07.07.2023г. на Н. И. Г., първоинстанционният съд следва да изпрати делото на СГС за произнасяне по направеното оттегляне на въззивната жалба, след изтечане на срока за обжалване на определението по чл. 270, ал. 2 НПК.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по въззивно частно наказателно дело № 4744 по описа за 2023 г., на Софийски градски съд І въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, НО, 13 състав за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4