Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 331 от 25.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 557/2024
Вид
Решение № 331
Подписан
25.07.2025
В сила
29.08.2026
Състав
РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Плевен, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20244400100557 по описа за 2024 година

Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от П. Б. И. от гр.Ловеч ,чрез пълномощника й адвокат Н. М. от ПАК срещу Гаранционен фонд гр.София.

В ИМ се твърди, че на 11.09.2023г. около 20:35ч. на път II-35 /Плевен Ловеч/, км. 17+530 е възникнало ПТП между мотор марка и модел *** ГСХР с рег.№ *** и л.а. марка и модел *** *** с рег.№ ***,като лекият автомобил е управляван от Г. Т. Г.. При станалото ПТП водачът на л.а. марка и модел *** *** с рег.№ *** Г. Г. е получил несъвместими с живота травми, довели до летален изход,водачът на мотор, марка и модел *** ГСХР с рег.№ *** също е получил несъвместими с живота травми довели до летален изход ,а пътникът в лекия автомобил З. Х. Г. е получила множество средни телесни повреди.Твърди се,че водачът на мотора Ю.А.Л. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП,управлявал е своя мотор с превишена и несъобразена с пътните условия скорост /по сведения със скорост около 200км/ч, без пуснати габарити и без преден фар/,загубил е управлението над мотора, навлязъл е през предното стъкло на л.а. марка и модел *** *** с рег.№ ***,като вследствие на удара на място са загинали двамата водачи, а З.

Х. Г. е получила множество средни телесни повреди.За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.10.2023г.,образувано е ДП по ЗМ 218/11.09.2023г.по описа на ОД на МВР,пр.пр.№4989/2023г.по описа на ОП Плевен.Посочено е,че управляваният от Ю.А.Л. мотор марка и модел *** ГСХР с рег.№ *** ,не е имал сключена застраховка ГО, което е основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд.На основание в чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД Гаранционен фонд е длъжен да изплати обезщетение 1 при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за причинените неимуществени вреди от причинените телесни увреждания на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, причинено при управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ищцата е пострадало лице по смисъла на 478, ал.1 от КЗ, има право на основание по чл.492 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП.На 30.10.2023г. пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред Гаранционен фонд,като по случая е образувана щета № 23210219/01.11.2023, по която ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.Твърди се,че на 05.02.2024г.ищцата е получила писмо с изх.№ 24-01-475/2023/30.01.2024г. от ГФ ,с което е уведомена за образуваната при ответника щета,изискани са допълнителни документи, с които ищцата не разполага,като последната е уведомена,че няма основание да бъде ангажирана отговорността на фонда и отказва плащане.С оглед изложеното и на основание чл.558 ал.5 КЗ за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпилото събитие.Посочено е,че починалият Г. Т. Г. е син на ищцата П. Б.

И..Смъртта на Г. е била внезапна, а болката от загубата му непреодолима.Вследствие на трагичния инцидент ищцата е загубила найценното за един родител-своето дете.През целия си живот те са се разбирали прекрасно , подкрепяли са се взаимно,майката на Г. е имала силна емоционална и духовна връзка с него,а той е осигурявал и финансова подкрепа на своята болна майка.Твърди се ,че ищцата изключително тежко е понесла загубата на своя син, починал така нелепо и неочаквано,който е бил опора и радост за нея.След трагичния инцидент светът й рухнал, П. изключително тежко преживява неговата загуба,не иска да приеме факта, че безвъзвратно е загубила детето си, загубила е смисъл в живота и е дълбоко опечалена. Ежедневието на ищцата е променено с ежедневно посещение на гроба на починалия и липсата му в дома.Ищцата изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост,безсилие пред обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите,като след инцидента същата страда от безсъние, тревожност, безпокойство, а всеки спомен и снимка с Г. предизвиква у нея болка.Инцидентът е оставил дълбока душевна празнота, която никой и нищо не може да запълни,ищцата е емоционално опустошена, а болката от загубата на дете с всеки изминал ден става все по- голяма,като ищцата ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си и тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Посочено е,че моралните страдания на ищцата,претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват 2 през целия й живот.В ИМ се твърди,че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на мотора Ю.А.Л., а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото Гаранционен фонд.Предявените искове са съобразени с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства от причинените травми, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2023г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което Гаранционен фонд да бъде осъден заплати на П. Б. И. обезщетение в размер на 120 000лв.

,частичен иск от 200 000лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на сина й Г. Т. Г. при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на настъпване на ПТП 11.09.2023г., до окончателното изплащане на сумата.Претендират се и направените по делото разноски,както и на осн.чл.38 ал.2 ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника.

В съдебното заседание на 08.07.2025г.на което бе даден по същество, ищцата П. И. чрез своите пълномощници адвокат Н. М. и адвокат И. М. от ПАК поддържат предявения иск и молят съда да постанови решение,с което същият да бъде уважен,като се излагат доводи,че основно вина за станалото ПТП има водачът на мотора.Претендира се присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА.Подробни довоии съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощниците на ищцата писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника –Гаранционен фонд гр.София,представляван заедно от изп.д-ри М.К. и С.С. чрез юрисконсулт К.Я. .В същия е взето становище,че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.4, от ГПК,тъй като ищцата не е посочила нейна банкова сметка. Непредставянето на банкова сметка,по която ГФ при едно евентуално осъдително бъдещо решение, би заплатил обезщетението, би натоварило Фонда да заплаща напълно ненужни и неоправдани такси и адвокатски хонорар при евентуално образуване на изпълнителни дела срещу ГФ.Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.2 и чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,съгласно които плащанията над 10 000 лева следва да се извършват само и единствено по банков път.Съгласно чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК съдебното решение трябва да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми,а непосочването й би довело до постановяване на незаконосъобразно решение.На това основание ответникът моли съда да прекрати настоящото производство.В условията на евентуалност,ако бъдат отстранени нередовностите на ИМ, ответникът оспорва изцяло исковите претенции ,както по основание,така и по размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Изложени са доводи,че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и

3 обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.Оспорва се изцяло твърдения от ищцата механизъм,при който е станало процесното ПТП.Въпреки ,че е официален документ,констативният протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ,а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател.Поради това същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.В тази насока са изложени подробни съображения,като ответникът се позовава и на съдебна практика-решение на ВКС №15 от 25.07.2014г.по т.д. №1506/2013г.,Іт.о.Ищцата,претендираща обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Протоколът притежава единствено формална доказателствена сила, която би обвързала съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител.Изложени са доводи,че не са представени доказателства, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалите.

Взето е становище,че ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Не се установява фактът на извършено от посочения за виновен — водач на неустановено МПС противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.Не са представени никакви документи, които да установят разпитани свидетели - очевидци на процесното събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ и този механизъм на получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице.Във връзка с твърдяното ПТП липсват данни и следи от движението на МПС и изявления на свидетели-очевидци, доказателства установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на събитието, които да кореспондират с посочения от пострадалата механизъм. Към исковата молба не са представени никакви доказателства, установяващи наличието на ПТП. Видно от представения констативен протокол с пострадали лица, единствена причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача Г. Т. Г., който се е движил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, предприел е неправилно изпреварване , навлязъл е в лентата за насрещно движение, без да съобрази с насрещно движещия се мотоциклет с рег.. № ***, с което е поставил водачът му в невъзможност да реагира и го е ударил. Водачът на л.а. с per. № *** не се е съобразил с разпоредбата от ЗДвП, в която изрично е 4 посочено, че водачите на двуколесни пътни превозни средства имат статут на уязвими участници в движението, спрямо които водачите на ППС дължат завишена грижа за тяхната безопасност, нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20 ал. 1 ал. 2, чл. 21, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 42 ал. 1, ал. 2. Т. 2 и т. 3 от ЗДвП.Становището на ответника е,че вина за процесното ПТП има единствено Г. Т. Г..Навеждат се доводи,че настъпилото ПТП се явява случайно събитие спрямо водача на мотоциклет с рег.№ ***, тъй като Г. Т. Г., управлявайки л.а. с per. № ***, внезапно е пресякъл коридора на движение на мотоциклета, без да е изпълнил изискванията на ЗДвП и е станал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на мотоциклета. Твърденията на ответника са,че водачът на л.а. с per. № *** - Г. Т. Г. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ,ако се е движил с разрешената скорост, не е предприел изпреварване, без да се убеди в безопасността на маневрата си и/или е възприел мотоциклет с рег.№ *** своевременно.В случай, че се установи, че вина за процесното ПТП няма само и единствено водачът на л.а. Г. Т. Г., моли съда да приеме, че ПТП е настъпило при наличие на съвина от страна и на двамата водачи - Г. Т. Г. и водачът на мотоциклета,в съотношение на вината - 95 % за водача на л.а. и 5 % за водача на мотоциклета. Оспорват се всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като според ответника не са налице доказателства водачът на мотоциклета да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищцата.Оспорва се твърдението на ищцовата страна, че мотоциклет с рег.N2 *** не е разполагал с челен фар и/или ако е разполагал с такъв, то същият не е бил включен,тъй като в тази насока не са предоставени никакви доказателства.С отговора е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. Т. Г., който като водач на л.а. с per. N2 *** не е поставил задължителния предпазен колан, което е в пряка причинноследствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда -нарушение на чл.137а от ЗДвП. Оспорват се твърденията на ищцата , че П. Б. И. търпи болки и страдания,като в тази насока не са представени никакви доказателства. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.С отговора се оспорват размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като становището на ответника е,че същите са прекомерно и неоснователно завишени ,съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявани в период, близък до момента на 5 увреждането по настоящото дело.Изложени са доводи,че Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 23210219/01.11.2023 г.ищцата е уведомена, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Оспорва се по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва.Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ претенция е образувана такава с № 23210219/01.11. 2023г. Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице като срокът за произнасяне не може да бъде по- дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.