Определение № 1215 от 06.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. Благоевград, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200501113 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, като е образувано по частна жалба на “ГЛОБЪЛ ТРЕЙД СЪЛЮШЪНС ГРУП” ЕООД, ЕИК: 207459773, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от законния представител Б.Г.Е. - управител, срещу Определение № 794 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 383 по описа за 2024 г. на РС Петрич, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдържаща претенция за изменение на Решение № 236 от 08.07.2024 год. в частта за разноските. В иницииращата настоящото производство жалба се твърди, че в случая по делото били установени двете кумулативни предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно с поведението си ответникът да не е дал повод да се заведе иск срещу него, както и да признае иска. Акцентира се, че ищецът “Пени Транспорт” ЕООД неоснователно инициирал съдебно производство, за да ощети финансово ответното дружество, тъй като претендирал разноски в общ размер на 3 864 лева, а исковата претенция била в размер на 4 800 лева. В условията на евентуалност, ако не бъде уважено искането, то на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е релевирано възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разходи. В представения отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК “Пени Транспорт” ЕООД, ЕИК: 206834131, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя Г. Ю., се развиват доводи относно допустимостта и основателността на представената жалба. Акцентира се, че 1 присъденото адвокатско възнаграждение съответствало на фактическата и правна сложност на делото, като същото било и в рамките на установения миниум, а разходите били и доказателствено обезпечени. Оспорва се твърдението в жалбата, че ищецът не търсил извънсъдебен начин за уреждане на правния спор, доколкото по делото били представени покани за доброволно изпълнение на задължението, адресирани до ответника. Излагат се фактически положения, свързани с договорното правоотношение между страните по делото, като се отправя искане за оставяне без уважение на жалбата на въззивника.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на гореизложените възражения и доводи на страните, както и като съобрази хода на първоинстанционното исково производство, установява следното:

Жалбата на “ГЛОБЪЛ ТРЕЙД СЪЛЮШЪНС ГРУП” ЕООД, ЕИК: 207459773 е подадена в законоустановения за това срок, тъй като съобщението за изготвянето на определението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е връчено на жалбоподателя на 30.09.2024 г., а последният е изпратил своята частна жалба в съда чрез куриерска услуга на 07.10.2024 г., ето защо възраженията в тази насока от страна на въззиваемия са неоснователни. Отделно от това, налице е правен интерес за въззивника да обжалва съдебен акт, постановяващ неблагоприятен, с оглед интереса на тази страна, резултат.

С атакуваното в настоящото производство определение съставът към РС Петрич е отказал да измени своето решение в частта за разноските, като уважи молбата на “Глобъл Трейд Сълюшънс Груп” ЕООД в тази насока, представена в срока, предвиден в нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК. С последната ответникът подчертал пред съда, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е имал знание за образувано срещу него съдебно производство, признал е съществуването на дълга и платил претендираната главница непосредствено преди получаването на съдебните книжа, а мораторната лихва веднага след като узнал за образуваното дело. За да стигне до този извод, първоинстанционният съд отчел, че със своето решение по съществото на делото отхвърлил предявените осъдителни искове с предмет следните парични претенции - 4 800 лева (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща незаплатена главница по фактура № 0000000163/19.10.2023 г., както и мораторна лихва за периода от 20.10.2023 г. до 21.02.2024 г. в размер 2 на 223,31 лева, изчислена върху неизплатената главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, поради тяхното погасяване в хода на процеса. Освен това съдът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК осъдил ответника, сега жалбоподател, да заплати на ищеца “ПЕНИ ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК: 206834131 сумата от 2 792 лева, представляваща общ размер на сторени разноски в обезпечителното и исковото производства, като съдебният състав се мотивирал, че с поведението си ответното дружество дало повод за завеждане на иска, защото заплащането на претендираните суми е направено след образуване на делото и не е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционният съд се аргументирал допълнително като посочил, че от приложените по делото разписки и вносна бележка се установявало, че е налице плащане, касаещо дължимата по делото главница, извършено на 12.04.2024 г., а претендираната сума за мораторна лихва е погасена по сметка на ищеца на 16.04.2024 г., като исковата молба била представена в съда на 11.03.2024 г., като действително същата била оставена без движение за отстраняване на недостатъци, но съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ГПК при отстраняване на последните, то молбата се счита за редовна от деня на подаването. По делото били налице доказателства за уведомяване на ответното дружество за дължими към ищеца суми по процесните фактури, както и за обезпечение на бъдещия иск, предмет на настоящото дело, съгласно Определение № 397 от 22.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 396/2024 г. по описа на РС - Благоевград, въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед № 16 от 26.02.2024 г., послужила за иницииране на нарочно изпълнително производство. По отношение на възражението с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът счел, че от молбата не ставало ясно кои разходи визира ответното дружество, доколкото присъдените в полза на ищцовото дружество разноски били сбор от платени държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство както в първоинстанционното исково производство, така и в това по допускане на обезпечение, образувано пред РС - Благоевград. Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение от РС - Петрич за правилно и законосъобразно, като мотивите за това са следните:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да претендира разноски, когато е налице пълно или частично уважение на исковата претенция, като това 3 правило не се прилага, когато се установи, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.

Посочените от последно цитираната разпоредба предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приеме нейната приложимост. В процесния казус осъдителната претенция на ищеца е свързана с неплатено задължение, обективирано с фактура от 19.10.2023 г., като първоначалната искова молба на ищеца била подаден в съда на 11.03.2024 г., като след двукратни указания от страна на първоинстанционния съд била представена поправена такава на 03.04.2024 г. Последната била изпратена на ответника на 16.04.2024 г., с оглед реализиране на процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК. С представения отговор от страна на ответното дружество било възразено, че претендираното парично задължение било вече изплатено, поради което искът бил неоснователен, а претенцията за мораторна лихва била призната като основателна и заплатена изцяло след получаване на исковата молба. Видно е от представената фактура № 163 от 19.10.2023 г., че същата е издадена за задължение в общ размер на 5 398.09 лева, като в тази връзка ищцовото дружество отправило и нотариална покана да ответника, с предоставен срок за доброволно изпълнение. С Определение от 22.02.2024 г. съдебен състав към РС - Благоевград допуснал по реда на чл. 390 ГПК обезпечение на процесния иск, издавайки обезпечителна заповед с мярка “запор” на банкови сметки на длъжника ответник. На 23.01.2024 г., 12.04.2024 г. и 16.04.2024 г., с нарочни преводни нареждания, “Глобъл Трейд Сълюшънс Груп” ЕООД заплатило изцяло търсената сума. Ето защо първоинстанционният съд постановил решение при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК. С оглед на тези констатации и този състав на съда счита, че в случая нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като, както е разяснено в практиката на ВКС, когато вземането е било изискуемо към датата на предявяване на иска, но погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на ищеца. Видно е от представените доказателства, че ищецът е положил необходимата грижа да уведоми извънсъдебно длъжника за претендираните вземания, след което инициирал и изпълнително производство във връзка с издадена обезпечителна заповед, като задълженията били погасени изцяло едва в хода на производството, поради което действително е налице втората предпоставка, предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК - признание на иска, но не и първата такава, а именно с поведението си 4 ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, а предявяването на същия да е плод на недобросъвестност при упражняване на процесуални права от ищеца. Не може да се възприеме възражението на жалбоподателя, че същият е узнал за задължението с получаването на съдебните книжа, поради което и едва тогава го заплатил, тъй като дори да бъдат оставени настрана приложените доказателства за уведомяване на длъжника за същото, то последният е извършил извънсъдебно частично погасяване на своето задължение по процесната фактура на 23.01.2024 г., както сам признава и в отговора към исковата молба, което обстоятелство доказва, че към този момент ответникът е бил наясно с основанието на претенцията на кредитора, поради което като не е изпълнил в цялост своето договорно задължение тази страна е дала повод на “Пени Транспорт” ЕООД да потърси съдебна защита.

Вярно е, че със своето решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете на ищеца, но това обстоятелство не изключва приложението на нормата на чл.

78, ал. 1 ГПК, тъй като съдебният акт е плод на новонастъпил факт в хода на процеса - доброволно плащане на задължението, като в Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, приложимо в разискваната му част и към настоящия момент, е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, например възстановил е нарушеното владение или е изпълнил задължението си - върнал е дадените му в заем пари, и др. По отношение на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се обърне внимание, че то е релевирано от въззивника едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. В Определение № 2577 от 10.10.2024 г. по ч. т. д. № 1202 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение е препотвърдена практиката на върховната инстанция, която е в смисъл, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на 5 производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата. От друга страна действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, тъй като съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ето защо предявеното възражение срещу размера на претендираните разноски е закъсняло и като такова не подлежи на обсъждане.