Определение № 2531 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2531 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100604143 по описа за 2026 година Настоящото дело е образувано по повод подадена жалба от адв.А. Т. – защитник на подс.Б.С., като в титулната част на самата жалба за обжалван акт се сочи Присъда от 10.02.20г., постановена по НЧХД № 21767/2018г., в частта й относно разноските и е отправено искане за отмяна на присъдата в обжалваната й част и присъждане на разноски, касаещи адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с материалите по делото настоящият въззивен състав приема, че в случая и при администриране на делото първоинстанционният съд не е изпълнил визираната в нормата на чл.323 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.320 ал.1 НПК процедура, което от своя страна прегражда възможността за разглеждане на процесния спор по същество.

В контекста на горното съдът отбелязва следната фактология:

Производството по НЧХД № 21767/18г. е образувано по депозирана тъжба от П.Лещов с повдигнато против подс.Б.С. частно обвинение по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 НК. На 10.02.20г. СРС, 14-ти с-в е постановил присъда, с която на осн. чл.304 НПК подсъдимият е признат за невиновен в извършване на вмененото му престъпление и е отхвърлен приетия за съвместно разглеждане граждански иск.В самата присъда липсва произнасяне по разноските, въпреки постъпилата нарочна молба от адв. Т..Идентична молба е входирана и на 17.02.20г., след постановяване на самата присъда, но отново липсва произнасяне от първостепенния съд по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, като дори липсва изследване на въпроса дали присъдата е влязла в законна сила.

С нарочна Заповед от 13.03.23г. на Председателя на СРС е възложено председателството на 14-ти състав, НО на съдия Кр.Проданова. Последната обаче също не се е произнесла по молбата на адв.Т. за направените разноски по делото, като по нейно разпореждане настоящата жалба е изпратена на СГС.

1

При така установените факти, свързани с липса на всякакво произнасяне от страна на СРС по молбата на адв.Т. от 17.02.20г. за разноските (като тук се има предвид и липсата на т.нар. мълчалив отказ в наказателното производство), то се налага извод за липса на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Недопустимо е едва въззивната инстанция за първи път да се произнесе по направените пред основния съд разноски. Отправеното с жалбата искане е задължителен реквизит на същата съгл. чл.320 ал.1 НПК, но чисто формалното посочване в същата на искането за отмяна на присъдата в частта й за разноските не представлява в конкретния изпълнение на императивния регламент на горната норма. Пропускът е следвало да бъде констатиран от СРС и при тази хипотеза е следвало да реализира законовата процедура по чл.323 НПК.Допуснатото нарушение от РС при администриране на жалбата съставлява процесуална пречка за образуване на валидно въззивно производство, поради което същото следва да бъде прекратено, а делото върнато на СРС за отстраняването му.

Предвид гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВЧНД № 4143/2026г. по описа на СГС и ВРЪЩА делото на РС – гр.София за отстраняване на нередовностите във връзка с процесната жалба.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2