Решение № 15 от 18.04.2022, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Тополовград, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20212320100265 по описа за 2021 година и за да се произнесе по реда на чл.238 и 239 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв.Н.Ш. срещу В. Д. Т. от ***************, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2018 г. между В. Д. Т. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал 36,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. Ответницата не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 143,97 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.09.2018 г. – 04.12.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 92,46 лв., като размера не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7284385287/05.02.2019 г.

1

Твърди се, че на същата дата – 20.09.2018 г. по повод горепосочения договор, мобилният оператор като лизингодател сключва с ответницата Т. лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка MEIZU M6 16GB Dual Gold с обща лизингова цена в размер на 76,17 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 1,79 лв. и първоначална лизингова вноска в размер на 35 лв. По договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 31,17 лв., формирана от лизингови вноски за отчетен период от 20.09.2018 г. до 04.02.2019 г. Вследствие на неизпълнението на договора за мобилни услуги с предпочетен номер, ответницата дължи сумата в размер на 182,05 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № 7284385287/05.02.2019 г. По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

В исковата молба се твърди, че с оглед на гореизложеното на 29.09.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по него е образувано ч.гр.д. № 144/2021 г. по описа на Районен съд – Тополовград и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 84/11.05.2021 г. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК е предявен иск на основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Предвид на гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено между страните, че е налице вземане от страна на „Теленор България”ЕАД по отношение на ответницата В. Д. Т. в размер на 459,65 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.

2

Претендират се и разноските направени от ищеца от настоящото исково производство и по ч.гр.д. № 144/2021 г.

С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл.422 от ГПК, вр.чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответницата на 01.12.2021 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.

131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ответницата не се явява, без да е посочила уважителни причини за това. Липсва и документ, в който последната да е поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Ищецът чрез своя представител е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************; Договор за лизинг с предпочетен номер +************; Общи условия на „Теленор България“

ЕАД; фактури с

№№

7279059639/05.10.2018 г.;

7280193043/05.11.2018 г.; 7281538062/05.12.2018 г. и 7284385287/05.02.2019 г. и всички приложени доказателства към ч.гр.д № 144/2021 г. по описа на ТгРС, го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от 3

ГПК, постановен с определение № 248/2021 г.

По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответницата в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в нейно отсъствие.

По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно основание чл. 422 от ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответницата, с което да бъде уважен предявеният иск в размерите, които се претендират.

Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по заповедното производство общо в размер 385,00 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 385,00 лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.

Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.

240, ал. 1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4” , Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК 130460283, чрез адв.Н.Ш. от САК ПРОТИВ В. Д. Т. от *********************** с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА 4

УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер на сумата: 459,65 лв.

/четиристотин петдесет и девет лв. и 65 ст./, представляваща неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 02.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата ОСЪЖДА ответницата В. Д. Т. с ЕГН ********** да заплати на ищеца „Теленор България” ЕАД с ЕИК 130460283 направените по делото разноски по заповедното производство, общо в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/- представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и разноски по делото по настоящото производство общо в размер на 385,00 лева/триста осемдесет и пет лева/- представляващи адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5