Решение № 31 от 29.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000526 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. О. С., чрез адв. М. Т., постъпила по електронна поща, насочена срещу решение № 157/31.07.2024 г. по в.гр.дело № 354/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград, с което предявените от ищцата Г. О. С., кумулативно съединени искове, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, вследствие на ПТП на 18.12.2018 г., причинено от С.Ф.Х. при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, с рег. № ***** и прикаченото към него полуремарке марка „Флиген“ с рег. № *****, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество, са отхвърлени като неоснователени.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова претенция за заплащане на парично обезщетение за понесените от ищцата Г. О. С. неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., претърпени от загубата на едноутробния брат А.М.А., загинал в процесното ПТП, настъпило на 18.12.2018 г.. Във въззивната жалба се отправят възражения срещу изводите на първата инстанция за липса на създадена дълбока и силна емоционална връзка като елемент от фактическия състав на отговорността на застрахователя. Макар обстоятелството, че в ранни детски години между ищцата и брат нямало изградена връзка на близост, то 1 се смята за доказано в производството, че впоследствие, двамата са намерили път един към друг и са изградили отношения, базирани на силна привързаност и чувство за доверие. В този смисъл се излагат доводи за неправилна преценка на събраните гласни доказателства, както и на данните от допуснатата и изслушана СПЕ. Въззивникът се противопоставя и срещу въведеното в производството, но неразгледано по същество от първата инстанция, евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед посоченото претендира отмяна на решението като незаконосъобразно и присъждане на разноски в производството за ангажиран адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез адв. Т. П., в който се оспорват наведените във въззивната жалба твърдения, отправя се искане за нейното отхвърляне като неоснователна. Сочи се, че връзката между ищцата и покойния нейн брат не се характеризира с изключителност, нито с дълбока емоционална привързаност. По тези съображения счита, че решението на първата инстанция е правилно. Претендира отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на разноски в производството.

Третото лице – помагач в производството, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор в предвидения за това срок.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК. Въззивната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди във връзка със смъртта на нейния брат А.М.А.

Съобразно дадените разрешения в ТР № 1/2016 год. по т.д. №1/2016 год. на ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

2

В мотивите на ТР е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от найблизкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт, право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От посочените разяснения следва категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертани в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение са:

1/създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2/ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Не се оспорва от ищцата, а и от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства /показания на свидетелите З.М.В., О.М.А. и Е.М.И./ се установява, че ищцата и починалият й брат са част от многочленното семейство на св.З.В.. А. е син на свидетелката от първия брак, а ищцата – дъщеря от последващ. От 4-годишна възраст А. живеел при баба си в с.Д.Кабда, тъй като майка му се омъжила повторно. Впоследствие се установил в с.Ловско. Близо година пребивавал и работел в Германия, където гостувал в дома на майка си и живял съвместно с едноутробната си сестра Г.

С.. Завърнал се в България заради годеницата си.

Свидетелката З. В. /майка на ищцата/ излага, че с новото си семейство, вкл. и Г., се установила в с.Стража, а впоследствие в София. През 2015 год. се преместили в Германия. А. им гостувал в София и обратно – те му гостували в Ловско. Децата общували, разговаряли и си прекарвали добре, но А. и Г. били „по- като брат и сестра“. Сестрата се молила на брат си да не се връща в Ловско. Комуникирали по телефона и социалните мрежи.

При посещението си в Германия А. живеел с Г.. Двамата споделяли. А. като по-голям брат съветвал сестра си.

Събраните доказателства не установяват, че поради конкретни житейски 3 обстоятелства връзката между ищцата и починалия брат, надхвърля традиционните за българското общество взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Преценката за наличие на „особено близка връзка с починалия“ за понесени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка е винаги конкретна и почива на събраните по делото доказателства. В казуалната практика на ВКС се приема, че особено близка връзка се поражда например в резултат на тежки и извънредни житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство, например поради заместващата финансова и емоционална грижа, полагана за пострадалия вместо от родителите /Решение №50116/23.04.2024 по дело №1725/2022, 2 ТО; решение № 25/12.01.2024 год. по гр.дело № 4660/2022 г., на I г.о., на ВКС / или при израстването на братя и сестри сами като деца поради продължително отсъствие на родителите /Решение №50038/18.08.2023 по дело №2736/2021 2 ТО/. В настоящия случай ищцата и починалият А. са живели съвместно само една година, а в останалото време са поддържали спорадични контакти при липса на непрекъснато общуване. Описаните от св. В. взаимна привързаност и споделяне не са достатъчни, за да обусловят извод за наличие на създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението.

По делото не са събрани и доказателства, обусляващи несъмнен извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Съдът отчита, че ищцата страдала и тъжала за смъртта на брат си. Отчита, че същата се затворила се в себе си, не общувала с никого, напуснала училище, намирала утеха единствено в Корана. Според заключението на съдебнопсихологическата експертиза обаче, възникналият инцидент, вследствие на който ищцата е изгубила брат си, е свързан с нормални реакции на скръб и траур без признаци на патологично протичане. При изследването е отчетено, че субективните преживявания на ищцата са свързани не само със загубата на брат й, но и с други негативни събития в живота й, свързани с отрицателно отношение на останалите членове на семейството към нея и майка й. Вещото лице отчита, че негативните психоемоционални последици са свързани и с личностовите особености на страната и факторите на средата.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ОС – Разград следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разноски

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в размер на 3000 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По делото обаче не са представени доказателства за 4 договарянето на хонорар за въззивната инстанция в посочения размер.

Доказателствата за извършен превод по банков път не съдържат конкретно посочване на основанието на превода и не могат да се свържат с конкретното дело. На посоченото основание съдът не присъжда разноски в полза на ЗК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/31.07.2024 г. по в.гр.дело № 354/2023 г., по описа на Окръжен съд – Разград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5