Определение № 1824 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1824 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

М. Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501507 по описа за 2025 година

Производство по чл.247 ГПК.

По настоящето дело погрешно е присъединено определение №1812/09.06.2025 г. на ПОС, постановено по друг правен спор между други страни, но доколкото деловодната система, с която работи съда не позволява корекция на вписаното вече определение, следва същото да бъде изменено по реда на поправка на допусната явна факическа грешка, като бъде постановено правилното определенение, съобразно действителния правен спор в следния смисъл:

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№19647/30.05.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град С., чрез юрк.Б.Д., с която моли съда да отмени разпореждане №11624/22.04.2025 г. по ч.гр.д.№4529/2025 г. на Пловдивския РС,9 гр.с., с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу М. Н. Р., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на парично вземане за сумата 401,42 лв. -неплатена главница по договор за кредит MicroCredit №***/25.4.2023 г., сключен с „Микро Кредит“АД, сумата 48,70 лв.- неплатена възнаградителна лихва за периода от 25.5.2024 г. до 25.10.2024 г., сумата 530,10 лв.неплатени допълнителни услуги по договор за договор за допълнителни услуги за периода от 25.5.2024 г. до 25.10.2024 г., сумата, 46,02 лв. -обезщетение за забава-от 26.05.2024 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, вземанията по които са цедирани на АСВ с Приложение №1/21.08.2024 г. към договор за цесия от 30,03.2023 г.. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

1

ЧЖ е подадена на 2.05.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 29.04.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ поради това, че договорът за потребителски кредит е нищожен тъй като заобикаля ограничението на чл.19,ал.4. ГПР поради наличие на невярна информация относно общите разходи по кредита, което е нелоялна и заблуждаваща търговска прктика по смисъла на чл.6,§1 от Директива 2005/29/ЕО, че клаузата за общия размер на сумата, която трябва да плати потребителят е неравноправна клауза по смисъла на чл.4,§1от Директива 93/13/ЕО, поради което съгл.чл.23 ГПР на връщане подлежи само неплатената главница, но такава не е присъдил, тъй като кредиторът не е изпълнил указанията на съда да посочи заплатените суми по договора за кредит и договорът за допълнителни услуги.

В жалбата са изложени оплаквания, че заявлението е редовно от външна страна, цит.т.2 на ТР№4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г., в което е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение; че съгласно чл.410,ал.3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът ведно с всички негови приложения и изменения и приложимите ОУ, за да може заповедният съд да извърши проверка за действителността на договора, което счита, че е изпълнено. Ако заповедният съд установи неравноправна клауза или обоснована вероятност за това –следва да остави без уважение искането; по арг. от чл.411,ал.2,т.3 ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането противоречи на закона или на добрите нрави /чл.411, ал.2,т.2 ГПК. В този смисъл заповедният съд е ограничен до това да провери налице ли са положителните предпоставки в чл.410 ГПК и липсата на отрицателни предпоставки на чл.411 ГПК, от което следвало, че преценката на съда за основателността на искането е ограничено до проверка на твърденията изложени в заявлението, когато то не е надлежно конкретизирано по основание и размер.

По направените доводи, ПОС намира, следното:

Съгласно чл.410,ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК , вр. с т.2б на ТР № 4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г. - точната индивидуализация на вземането по основание обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на ЗИ.

От съдържанието на Договора за допълнителни услуги е видно, че заемателят е поел задължение да заплити възнаграждение за допълнителни услуги „Комфорт“ в раззер на 1590 лв.; уговореното възнаграждение е следвало да се плаща заедно с погасителните вноски, поради което е следвало да се вкючат в ГПР.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При това положение както отразената 2 обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Горното води до извода, че Договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1 т.10,т.11 от ЗПК – липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР- кои компоненти са включени в него и как е формиран 48,90% ГПР, тъй като общата сума на плащанията не съответства на действителните с оглед на това, че няма данни възнаграждението по договора допълнителни услуги „Комфорт“ – 18 вноски по 88,35 лв. =1590,30 лв., което се плаща едновременно с погасителните вноски, да е включено в общия размер на ГПР, при което клаузата в договора за Общата сума на задължението на потребителя е неравноправна, тъй като е налице невярна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6,§1 от Директива №2005/29/ЕО и заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви суми и какви вземания са покрили същите в 1-седмичен срок. С молба от 4.4.25г заявителят не е отстранил нередовностите.

Поради това главница, съгл.чл.23 от ЗПК, РС не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е отстранил нередовностите, не е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по смисъла на чл.127от ГПК, където е казано, че следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава иска, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ. ПОС намира, че исканото от съда уточнение не е указание за представяне на доказателства, поради което не е нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, които нямат приложение в заповедноот производство. Уточнението относно плащанията по договора и погасените с тях вземания са от значение при преценка дали са налице наравноправни клаузи в договора и дали са спазени изискванията на ЗПК за съдържанието му с оглед приложение на чл.23 ЗПК.

В договора за потребителски кредит е посочено само, че ГПР е 48,90%, без да са посочени взетите предвид допускания, съгласно изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, както и данни за начина, по който е формиран ГПР - съгласно мотивите към Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г., където е казано, че „непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни на ситуация, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР без да предоставя необходимите за това изчисляване данни“. От това следва, че посоченият ГПР в договора за кредит не отговаря на посоченото изискване.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и незаконосъобразно– жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради допусната техническа грешка, постановеното по друг правен спор, между други страни определение №1812/09.06.2025 г. на ПОС е вписано по настоящето дело, налице е ЯФГ, която следва да се поправи съгласно даденото разрешение на настоящия правен спор в горния смисъл.

3

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в постановеното определение №1812/09.06.2025 г. на ПОС по ч.гр.д.№1507/2025 г. на ПОС, 14 гр.с. като вместо постановените мотиви и диспозитива: „ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №12067/25.04.2025 г. по ч.гр.д.№6638/2025 г. на Пловдивския РС,19 гр.с., с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу И.Н.К., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на вемания по договор за кредит №***/8.8.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджъмънт“АД, платени от гаранта по договор за предоставяне на гаранция от 8.8.2023 г., сключен с Файненшъл България ЕООД, вземанията по които са цедирани на АСВ с Приложение №1/02.04.2024 г. към договор за цесия от 1.2.2024 г. , вземанията по които са цедирани на АСВ с Приложение №1/01.02.2024 г. към договор за цесия“, ДА СЕ ЧЕТЕ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №11624/22.04.2025 г. по ч.гр.д.№4529/2025 г. на Пловдивския РС,9 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940 по чл.410 ГПК срещу М. Н. Р., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на парично вземане за сумата 401,42 лв. неплатена главница по договор за кредит MicroCredit №***/25.4.2023 г., сключен с „Микро Кредит“АД, сумата 48,70 лв.- неплатена възнаградителна лихва за периода от 25.5.2024 г. до 25.10.2024 г., сумата 530,10 лв.-неплатени допълнителни услуги по договор за договор за допълнителни услуги за периода от 25.5.2024 г. до 25.10.2024 г., сумата, 46,02 лв. обезщетение за забава-от 26.05.2024 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, вземанията по които са цедирани на АСВ с Приложение №1/21.08.2024 г. към договор за цесия от 30,03.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4