Определение № 2986 от 16.07.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2986

Велико Търново, 16.07.2026 г. по входящ номер № 4764 от 14.07.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията Диана Костова административно дело № 637/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на М. И. Н. от гр.Велико Търново, [улица]против Бюро по труда гр. В. Търново за обезщетение на причинените му вреди от отменен индивидуален административен акт –а именно Решение от 15.06.2021г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново за прекратяване регистрацията му като безработен, с Решение от 15.06.2021г. по адм.д. 705/2022г. по описа на АСВТ, потвърдено с Решение № 4799/16.4.2024г. постановено по адм. д.8174/2023г. на ВАС, които са:

Имуществени в размер на 1036,15 евро – невнесени осигурителни вноски за периода от юни 2021г. до май 2026г.

Неимуществени вреди, причинени болки и страдания в размер на 5 000 евро

Законната лихва върху горепосочените суми

В исковата молба като ответник е посочено Д. Б. по труда гр. В. Търново, но съгласно чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на АЗ, ЮЛ е Агенцията по заетостта, а не Бюро по труда гр. В. Търново.

Съгласно чл. 205, ал.1 от АПК ответник по иска е ЮЛ, в чиято структура се намира АО, чийто акт е отменен, поради което пасивна процесуална легитимация по настоящия спор има Агенция по заетостта.

Съобразно чл. 205, ал.2 от АПК, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

За тези указания на съда ищецът е получил надлежно уведомление, като в указания от съда срок е отстранил горепосочената нередовност тъй като за ответник моли да се конституира Агенцията по заетостта.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в указания от съда срок е депозирал писмен отговор по чл. 131 от ГПК, в който искът се счита за процесуално допустим, подаден срещу ЮЛ, в чийто състав се намира АО, издал акта, както и че същият предварително е бил отменен по съдебен ред. Не е изтекъл и 5г. давностен срок.

Основните възражения на ответника са следните:

1.Не е доказан размера на претендираните вреди имуществени и неимуществени

2.Същите не са пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред ИАА за прекратяване на регистрацията на ищеца като безработен.

3.Имуществени вреди са невнесените от органа задължителни осигуровки, тъй като липсват доказателства за здравноосигурителния статус на ищеца, регистрацията му като безработен е възстановена от 14.6.2021г. т.е. от датата на постановяване на акта, поради което Бюро по труда В. Търново е продължило да заплаща дължимите от него осигурителни плащания.

4.Претенцията за неимуществени вреди в размер на 5000 евро е обоснована с твърдения за преживени притеснения, стрес, чувство за несигурност и накърняване на личното достойнство вследствие прекратяване на регистрацията му като безработен. Твърденията имат декларативен характер, като не може да се приеме, че негативните емоции са възникнали само от ИАА, тъй като лицето продължително време е регистрирано като безработно.

Правят се доказателствени искания.

Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са:

1.С Решение от 15.06.2021г. на Директора на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново е прекратена регистрацията на М. И. Н. от гр.Велико Търново, [улица]му като безработен,

2.Същото е отменено с Решение от 15.06.2021г. по адм.д. 705/2022г. по описа на АСВТ, потвърдено с Решение № 4799/16.4.2024г. постановено по адм. д.8174/2023г. на ВАС,

3. в резултат на което отново е регистриран като безработен считано от 14.6.2021г.

4.от този акт на администрацията са възникнали: Имуществени вреди в размер на 1036,15 евро – невнесени осигурителни вноски за периода от юни 2021г. до май 2026г.Неимуществени вреди, причинени болки и страдания в размер на 5 000 евро и Законната лихва върху горепосочените суми І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.1 А. 1 ОТ ЗОДОВ

Настоящата инстанция намира, че същият е допустим от формална страна, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от съдържанието на исковата молба става ясно, че се претендира разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин или организация срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен административен акт. Спазено е и второто изискване за допустимост на иска, а именно ИАА да е отменен по съдебен ред.

Искът е предявен пред родово компетентния съд -Административен такъв , съгласно ТП от 19.5.2015г. по описа на ВКС по т.д. 2/2014г. и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК- доколкото е налице изборна местна подсъдност , в конкретната хипотеза по постоянния адрес на ищеца-гр.В. Търново.

ІІ.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Твърди се, че като пряка и непосредствена последица от този незаконосъобразен административен акт са възникнали имуществени и неимуществени вреди .

От ответника се прави възражение за неоснователност на предявения иск, доколкото не са доказани твърдените неимуществени вреди, както и причинно- следствената връзка между бездействието на администрацията и тях.

ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45 от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.” Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

С оглед на така изложеното съдът намира, че исковата претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от отменен по съдебен ред ИАА..

.

ІV. КОИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават- НЯМА такива.

V. КОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва В. ,тъй като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови служители при и по повод възложената им административна дейност..

VІ.КАК СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :1/.Елемент на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, 2/Вреди, които да са настъпили от незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно наличието на причинна връзка между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и отменения ИАА. В решение №1258/2008г. на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени „вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази изричното указание на законодателя, в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от отменен ИАА трябва да са настъпили при или по повод изпълнение на административна дейност. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване резултата от нея и други. Чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, т.е. да е типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, както и непосредствена, т.е. неопосредена от други актове или действия.

Или в обобщение, за да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва кумулативно да бъдат доказани: незаконосъобразен ИАА отменен по съдебен ред 2. Настъпили в резултат от него имуществени и неимуществени вреди 3. Пряката причинно- следствена връзка между тях. С оглед направените от страна на ответника възражения на ищеца следва да се укаже, че следва да докаже:

Здравноосигурителния си статус вкл. Към 14.06.2021г. дали има друго основание за дължимост на здравни вноски извън регистрацията му като безработен.

Липсват твърдения за промени в здравословното му състояние в резултат от постановения ИАА, проведено лечение, необходимост от медицинска или психологическа помощ,

В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът следи служебно за съпричиняването или за наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от ответната страна.

Основателно се явява искането на ответника по чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК да се изиска справка от ТП на НАП В. Търново относно здравносигурителния статус на ищеца.

Основателно е искането за изискване по реда на чл. 190 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК от ищеца документите, въз основа на които е формирал претенцията си за имуществени вреди.

На ищеца следва да се укаже, че настъпването и размера на неимуществените вреди следва да се установи чрез разпит на свидетели.

На страните следва да се предостави възможност да сочат доказателства в подкрепа на твърденията.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът

О П Р Е Д Е Л И::