Акт от 18.10.2023, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10233/2023
- Подписан
- 18.10.2023
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал.1 т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 ,т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№220 гр.
Велико Търново,18.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 233/2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Директор на ТД на НАП В. Търново пл. Център № 2 против Решение № 284/1.6.2023г. по НАХД 1198/22г. по описа на ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №5155944- F 542267 от
5.06.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на основане чл. 355, ал.1 от КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8/2005г. на МФ във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО от СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица, ул.“Цар Асен Първи „ № 28 е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700 лева. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че съдът е постановил решението си в разрез със събраните по делото доказателства, като е допуснал обективната истина да не бъде разкрита в производството. Събраните доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, като не са обсъдени и всички наведени от касатора възражения за неоснователност на подадената въззивна жалба, тъй като нарушението се явява доказано. Съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, тъй като е прието за основателно възражението, че дружеството не се явява осигурител на П.Д.Х.въпреки липсата на доказателства в таз насока. Към датата на съставяне на НП е налице законодателна промяна, като с Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ е отменена Наредба Н-8/29.12.2005г. Налице е пълно тъждество на нормата на чл. 3, ал. 1,т.1 от Наредба Н-8 на чл. 4, ал.1 от Наредба № 13 поради което липсва промяна в санкционната разпоредба, което ВТРС не е зачел. С оглед на това липсва по- благоприятен закон или отпадане на съставомерността и/ или наказуемостта на деянието. От съда се иска да отмени въззивното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди НП. Претендират се разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица, ул.“Цар Асен Първи „ № 28 чрез *** Д. оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя аргументите на съда за незаконосъобразност на НП и предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 284/31.5.2023г. по НАХД
1198/22г. по описа на ВТРС, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №5155944- F 542267 от
5.06.2020г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което на основане чл. 355, ал.1 от КСО за извършено нарушение на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8/2005г. на МФ във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО от СИРИУС ПБ ООД гр. Г.Оряховица, ул.“Цар Асен Първи „ № 28 е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 700 лева. .
За да постанови този резултат
ВТРС след анализ на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е установил следната фактическа обстановка. Дружеството в качеството на осигурител подава Декларация обр.1 за работника П.Д.Х., като същата е заведена с № 5869/6.03.2020г. като по този начин не е изпълнил задължението си да подаде такава за м.11.2019г. в законоустановения срок до 25- то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, или в конкретния казус датата , до която е следвало да се подаде Декларацията е 27.12.2019г. включително. След като същата е подадена едва на 6.03.2020г., то административният орган е приел, че е налице бездействие, което се явява съставомерно, за което е издаден АУАН на 23.3.2020г, след като самото нарушение е установено на 13.3.2020г. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, въпреки заявеното от актосъставителката Късева, че Управителят се е явил по повод поканата, която му беше изпратена, като е посочил, че има проблеми с другия Управител. Актът не е сътавен на датата, посочена в писмената покана, с обяснението, че е липсвало свидетел, поради което същият е съставен едва на осмия ден. АУАН е връчен на дружеството на 8.04.2020г., което го е подписало без възражения, такива не са депозирани и в предвидения от закона тридневен срок. Позовавайки се на този акт, от касатора е издадено процесното пред ВТРС НП. Същото е връчено 14.09.2020г, и в законоустановения срок е обжалвано пред съда.
Жалбата е била разгледана от ВТРС в о.з. с призоваване на страните, , приобщени са от съда всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, разпитани като свидетели са актосъставителят и посоченият в АУАН свидетел, които потвърждават фактите установени с него.
При така установеното съдът е формирал следните правни изводи :
Намерил е, че АУАН и НП макар да са издадени от компетентни органи, същите не отговарят на изискванията по чл. 42,ал.1 т. 3 за АУАН и за НП- чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, тъй като не е ясна датата на извършване на нарушението, дали на 6.06.2020г., когато е подадена Декларация обр.1, или на 13.03.2020г., както е посочено в АУАН
На следващо място
ВТРС е посочил, че АНО посочил невярна правна квалификация, доколкото към датата на съставяне на АУАН и НП, тези правни разпоредби са били отменени. Това е съществено нарушение по чл. 57, ал.1 ,т. 6 от ЗАНН.
ВТРС е посочил, че ако се приеме, че датата на извършване на нарушението е 28.12.2019г.- датата на която изтича срокът за подаване на Декларация обр.1 за осигуреното лице за м. 11.2019г, , което е при действието на Наредба Н-8/29.12.2005г, то самият законодател е преценил, че е възможно данните в Декларацията обр.1 да се представят на приходната администрация и по- късно или да се коригират неправилно декларираните данни, като не е поставено ограничение в какъв срок е допустимо това. По аргумент на разпоредбата на чл. 104, ал.4 от ДОПК.Съгласно отменената Наредба, тази Декларация обр.1 се подава до 30.4. на годината , следваща годината, в която се правят корекции без предписания на НОИ и НАП. Или съдът е посочил, че по този начин подадената Декларация обр.1 на 6.03.2020г. за м.11.2019г. изпълнява горните разпоредби, поради което не е налице съставомерно поведение от страна на дружеството.
ВТРС е обобщил, че датата на извършване на нарушението е от съществено значение и за определяне на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т.
2 от НПК. Решаващият състав на РС - е формирал изводите си въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Съдът е изпълнил задължението си да установи обективната истина, визирани в нормата на чл. 107, ал.2 от НПК, поради което настоящата инстанция намира, че не са допуснати от него съществени процесуални нарушения. Оплакването на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като ВТРС е приел, въпреки доказателствата, че липсва нарушение е неоснователно. Съдът никъде в мотивите си, не говори за недоказаност на нарушението, а за несъставомерно поведение с оглед приетата дата на извършване на нарушението и действащата към този момент нормативна база. Освен това съдът е отменил НП на процесуални основания, тъй като не е посочена вярно и точно датата на извършване на нарушението, както и приложимата към този момент и към датата на издаване на АУАН и НП Наредба.
Съдът изцяло споделя мотивите на
ВТРС, към които препраща на основание чл. 221,ал.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН досежно датата на извършване на нарушението, което се явява съществено такова на нормите на чл. 42, ал.1 т. 3 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН. Доколкото съставомерното поведение се явява бездействие, то АНО е следвало да посочи началната дата, датата от която се дължи правомерно поведение до датата на откриване на същото. Следователно датата на извършване на нарушението е следвало да се определи като такава от 27.12.2019г. до 6.03.2020г., когато задължението е било изпълнено. Съдът не може по никакъв начин да обвърже посочената дата 13.3.2020г. като дата на установяване на нарушението, доколкото от самия разпит на актосъставителя се установяват съществени процесуални нарушения: въпреки издадената покана за явяване, а се издават на друга дата, в отсъствие на нарушителя. Несериозно се явява твърдението на актосъставителя, че към този момент не е могъл да намери свидетел на установяване на нарушението, при положение, че АУАН е съставен в сградата на НАП.
Правилно и в съответствие със закона и Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по ТД №1/2020 г. на ВАС районният съд въпреки правомощието си не е преквалифицирал описаното в наказателното постановление изпълнително деяние. Няма спор, че това правомощие се упражнява, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Тази хипотеза е приложима в случай, че съдът установи, че АНО е допуснал нарушение при определяне на нарушената материално- правна норма, както и когато същото изпълнително деяние е по- леко наказуемо от приетия по- късно закон. В конкретния казус има нарушение на основополагащ принцип на административно-наказателното право – този по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, доколкото за процесното нарушение е приложен нормативен акт, който не е бил в сила по време на извършването му.
Съображенията, че новият нормативен акт урежда същата материя и съдържа разпоредба, идентична с тази на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г., не е основание въззивният съд за първи път в производството пред него да субсумира поведението на дееца под друга правна квалификация, като приложи съответния нормативен акт вместо АНО. Допуснатото противоречие с материално-правните разпоредби поражда съществен порок, който не може да се поправи чрез даване на правна квалификация в съдебната фаза и води до незаконосъобразност на НП. Освен, че представлява нарушение на материалния закон, доколкото не е посочена вярната правна квалификация по действащ към момента на извършване на деянието / съставяне на актове нормативен акт, това се явява и нарушение на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН – нарушение на изискването за форма, както и на процесуалните правила, доколкото е ограничено правото на защита на дееца, който макар принципа да е, че следва да се защитава само срещу факти, същият следва да разбере и правната квалификация на повдигнатото му административно обвинение.
Разпечатката съдържа 43 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f91d159a-f835-4c8c-95ab-45cbdfddd711