Определение № 506 от 27.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Шумен, 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500302 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.420, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №3489/07.07.2023 г., депозирана от „Прима ленд груп“ АД, ЕИК 203710783, гр. София, бул. „====“ №47, ет.4, БЦ Витоша, представлявано от управителя Г.П. против Определение №1297/07.06.2023 г. по ч.гр.д.

№1078/2023 г. по описа на ШРС. В жалбата се сочи, че с обжалваното определение заповедният съд е уважил искането на длъжника за спиране на незабавното изпълнение, постановено със Заповед №474/23.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №389/23.05.2023 г. по ч.гр.д. №1078/2023 г. по описа на ШРС, на основание чл.420, ал.1, т.1 във вр. с чл.417, ал.3 от ГПК. Сочи, че в конкретния случай не са налице материалните предпоставки на чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК. Не са налице и условията по чл.420, ал.1 от ГПК, тъй като не са представени, нито доказателства, обосноваващи възраженията по чл.420, ал.2 от ГПК, нито е представено обезпечение по реда на чл.180 и чл.181, от ЗЗД.

Намира, че не са изпълнени от длъжника предпоставките на чл.420, ал.2 от ГПК, тъй като с молбата, с която е поискано спирането не са били представени доказателства, които да установяват, че последния не дължи. Намира, че самото твърдение, че не се длжи не е основание за спиране на изпълнението в съответствие с чл.420, ал.2 от ГПК. Намира, че възражението на длъжника е бланкетно. Сочи, че по никакъв начин не е разколебана доказателствената сила на представения договор с нотариална заверка на подписите. Сочи, че представените от ответника доказателства не навеждат на извод, че задължението, което е претендирано не е възниквало, че е погасено или че не съществува. Намира изложените мотиви в обжалваното определение от заповедния съд за кратки и неясни. По отношение на искането отправено до заповедния съд, ако производството не бъде спряно на основание чл.420, ал.2 от ГПК да бъде даден срок за представяне на обезпечение по смисъла на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, т.е. да бъде спряно на основание чл.420, ал.1 от ГПК сочи, че 1 обезпечението следва да обхваща сумата по изпълнителното основание, ведно с лихвите изтекли до момента на депозиране на възражението. Ето защо счита, че като не е представил доказателство за внесена сума като обезпечение към момента на подаване на молбата не е налице основание за спиране на изпълнението в хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, а от друга страна не е налице задължение за съда да дава указания на длъжника относно внасяния размер. По този начин изразената готовност от страна на длъжинка да предостави парична гаранция в размер на една трета от задължението е правноириливантна и не обосновава задължение за съда да спре производството по реда на чл.420, ал.1 от ГПК.

От заявителят в заповедното производство – И. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, бул. „...“ №81, вх. „В“, ет.8 е депозиран отговор на жалбата. В него се сочи, че постановеното от съда определение за спиране е правилно, а подадената против него частна жалба е допустима, но неоснователна. Сочи, че е представил доказателства по силата на които се установява, че срещу заявителя в производството се води изпълнително дело, като в тази връзка е запорирано вземането му по процесното заповедно производство по ч.гр.д. №1078/2023 г. по описа на ШРС.Сочи, че в тази връзка е налице не само определение за обезпечаване на иск и обезпечителна заповед – Определение №4187/30.12.2022 г. по т.д. №2383/2022 г. на СГС, но и започнало изпълнително дело №2/2023 г. по описа на ЧСИ В.Ц.. Намира, че още преди подаването на заявлението е била налице законова пречка длъжника да изпълни на заявителя кредитор задължението за сумата от 70 000 лв. Цитира задължението по чл.507, ал.3 от ГПК, както и чл.451, ал.1 от ГПК.

Намира, че поради изложеното подадената частна жалба е неоснователна, а Определение №1297/07.06.2023 г. по ч.гр.д. №1078/2023 г. по описа на ШРС, с което е спряно незабавното изпълнение по Заповед №474/23.05.2023 г. по посоченото дело е неоснователна, а обжалваното определение е неправилно.

Така депозираната частна жалба е допустима, а разгледана по същество основателна.

От фактическа страна се установява следното: На 12.04.2023 г. пред РС – Самоков е подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от „Прима ленд груп“ АД, ЕИК 203710783, гр. София против И. Д. И., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „.... №11, ет.3 с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК за сумата от 70 000 лв., произтичащи от Договор за покупко-продажба на дружествени дялове на „Плантабул“ ООД, ЕИК 127076920, с ноотариална заверка на подписите – рег. №16565 и на съдържанието – рег. №1..... на Нотариус с рег. №709 на НК. Със свое определение №243/03.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. №326/2023 г. по описа на РС - Самоков производството по делото е било прекратено пред РС Самоков и изпратено по подсъдност на РС – Шумен. По образуваното пред РС Шумен ч.гр.д. е издадена Заповед №474/23.05.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК по силата на която длъжникът И. Д. И. е била осъдена да заплати на заявителя „Прима ленд груп“ АД сумата от 70 000 лв., главница, представляваща част от цената за придобити дружествени дялове от капитала на „Плантабул“ ООД, ЕИК 127076920, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.04.2023 г. до 2 окончателното изплащане на задължението. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист №389/23.05.2023 г. с определение №1259/07.06.2023 г. по ч.гр.д.

№1078/2023 г. по описа на ШРС е допуснато изменение в изпълнителния лист по отношение на неправилно изписаната сума за главница посочена като 38 556.84 лв., като била обозначена правилната сума – 70 000 лв. На 07.06.2023 г. длъжника депозирал възражение на основание чл.414 от ГПК като сочи, че не дължи изцяло претендираната сума по издадената заповед за изпълнение. Възражението било придружено с искане за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2 от ГПК, като се сочело, че по силата на Определение №4187/30.12.2022 г. по т.д. №2383/2022 г. на СГС е допуснато обезпечение на иск предявен на основание чл.45 от ЗЗД от „Плантабул“ ООД, ЕИК 127076920 против „Прима ленд груп“ АД, ЕИК 203710783 за нанесени на ищеца щети от страна на служители на ответника. Искът бил предявен като частичен за 70 000 лв., като обезпечението било допуснато за тази сума. Било е образувано изпълнително дело№2/2023 г. на ЧСИ В.Ц., във връзка с което длъжницата в настоящото производство е получила запорно съобщение, с което и е наредено да не предава сумата от 70 000 лв. на „Прима ленд груп“ АД. Посочено е, че това установява, че е налице една от хипотезите на чл.420, ал.2 от ЗЗД, а именно, че вземането не се дължи. Пред заповедния съд са направени две искания за спиране на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК – в хипотезата на представени доказателства, които установяват, че задължението не се дължи и алтернативно, ако съдът не възприеме, че са налице тези основания, то е направено искане за спиране в хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, когато бъде представено обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, като бъде дадена възможност на длъжника да внесе гаранция в размер на до една трета (1/3) от вземането на заявителя-кредитор, като за този размер на гаранцията длъжника бъде уведомен по телефона.

Молбата за спиране е придружена от доказателства, установяващи твърденията на длъжника – определение №4187/30.12.2022 г. по т.д. №2383/2022 г. на СГС, Обезпечителна заповед №1/03.01.2023 г., издадена на основание чл.389 от ГПК по т.д. №2383/2022 г. на СГС, Запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка по изпълнително дело №2/2023 г. на ЧСИ с рег. №926 и район на действие – района на Окръжен съд – София.

Представен е и протокол №968/05.05.2023 г. по т.д. №2383/2022 г. по описа на СГС, който не е свързан пряко с фактическите твърдения на длъжника изложени в молбата му за спиране.

Заповедният съд е постановил Определение №1297/07.06.2023 г. по ч.гр.д.

№1078/2023 г. по описа на ШРС, с което е спрял незабавното изпълнение, постановено със Заповед №474/23.05.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №389/23.05.2023 г., изменен с определение №1259/07.06.2023 г. по отношение на длъжницата И. Д. И.. На заявителя „Прима ленд груп“ АД е било указано, че месечен срок следва да предяви установителен иск за вземането си, както и да представи доказателства по делото за това. Мотивите на заповедния съд са кратки и не е направен анализ на доказателствата, като е посочено, че „С оглед разпоредбата на 3 чл.420, ал.2, т.1 т ГПК, следва незабавното изпълнение да бъде спряно, считано от датата на подаване на възражението … „. От тези мотиви е трудно да се заключи какви правни аргументи черпи съда за произнасянето си.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е допуснал спиране на изпълнението в хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК – когато налице са доказателства, че претендираното вземане не се дължи. В действителност обаче не са представени подобни доказателства. Да не се дължи сумата по вземане следва да означава или подобно вземане да не е възниквало или то да е вече погасено. В този смисъл – Определение №4009/15.10.2014 г. по в.ч.гр.д. №1666/2014 г. на ОС – Варна – „В чл. 420, ал.2 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да постигне спиране на изпълнението при втора хипотеза - чрез представяне на убедителни писмени доказателства. Формалното тълкуване на "убедителни писмени доказателства" в разпоредбата на чл. 420, т.2 ГПК сочи, че следва да бъдат представени документи, от които да е видно, че задължението е погасено или не е възникнало и които най-често са извън основанието, от което е възникнало задължението.“ Т.е. представените от длъжника и цитирани по-горе документи, които установяват обстоятелството, че върху сумата по процесното задължение е наложен запор по друго дело не означават, че подобно вземане не съществува. Това всъщност би обезсмислило и насочването на обезпечението срещу нея.

Задължението като такова съществува, но е спорно кому и кога може да бъде изпълнено, които обстоятелства обаче не са предмет на настоящото производство. Ето защо не са налице основанията за спиране на производството по чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, както това е приел заповедния съд. Постановеното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а искането за спиране на производството по реда на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК следва да бъде отхвърлено.

Що се касае до искането за спиране в хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, направена пред заповедния съд, в условие на евентуалност с искането за спиране по реда на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, като бъде представено обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, а на длъжника бъде дадена възможност да внесе гаранция в размер на до една трета (1/3) от вземането на заявителя-кредитор, като за този размер на гаранцията длъжника бъде уведомен по телефона, същото е неоснователно по следните съображения: Възражението по реда на чл.414 от ГПК не спира принудителното изпълнение, освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Трайната практика по чл.420 от ГПК, както и от предхождащия го напълно еднакъв чл.250 от ГПК (отм.) сочи, че обезпечението следва да е представено и да е в размер на дължимата сума, заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението. В този смисъл меродавно е становището, че обезпечението по чл.180 и чл.181 от ЗЗД е определяемо, поради което за съда не съществува задължение да дава указания на длъжника във връзка с размера му – в този смисъл Определение №163/01.03.2010 г. по ч.т.д. №504/2009 г. на ВКС ІІ ТО, Определение №293 от 22.05.2009 г. по ч.т.д. №285/2009 г. на ВКС І ТО, Определение №114/18.02.2011 г. по ч.гр.д. №114/2011 г. на ОС – Добрич, определение №304/15.04.2016 г.