Решение № 763 от 19.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Варна , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов при участието на секретаря Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100500039 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.”Народни Будители” №55, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №24Аадвокатска кантора, против Решение №260609/09.10.2020г. по гр.д.№14764/2019г. по описа на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателят искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на “Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” №19, да му заплати сумата от 6000лв., представляваща имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника навреме и незабавно да уведоми клиента и титуляр по дебитна карта за извършените чрез нея трансакции и да регистрира без пропуски само разрешени трансакции, които задължения са поети с Договор от 05.03.2013г. за ползване на разплащателна сметка с IBAN: ****************************** и дебитна карта “Visa Electron”, с пластика с последни цифри от номера 4590, които вреди, са формирани от общо 15 броя неразрешени транзакции-изтеглени суми от по 400лв. всяка, на 19.12.2016г., в периода от 18.57 часа до 19.15 часа, без знанието и съгласието на титуляра, с изпратени съобщения за тях в интервала от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-16.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

1

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че съдът е извършил непълен и превратен анализ на събраните по делото доказателства, респективно е достигнал до неправилен извод за неоснователност на иска, като са изложени подробни доводи в подкрепа на взетото становище. На следващо място се оспорват изводите на съдът, че банката като доставчик на платежни услуги, е положила дължимата от добрия търговец грижа и въпреки това не е узнала, че е престирала неправилно на друго лице, което я освобождава от отговорност при условията на чл.75, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Направен е анализ и са развити подробни съображения за приложимата към разглежданият казус нормативната база и по конкретно Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007г. и Закон за платежните услуги и платежните системи /отм./, съответно че според установеното от доказателствата по делото, банката следва да носи отговорност и да възстанови на ищеца неправомерно изтеглените от дебитната му карта суми, поради бездействието си да блокира използването на платежния инструмент по обективни причини, свързани със сигурността на платежния инструмент или съмнение за неговата неразрешена употреба. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените претенции, като и за присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, като се оспорват развитите от жалбоподателят доводи в обратна посока. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че по несъмнен начин по делото е установена приложимостта на чл.58, ал.2 от ЗПУПС /отм./, респективно че картодържателят, следва да понесе всички загуби /вреди, независимо от размера им/, свързани с неразрешени платежни операции, тъй като ги е причинил с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.53 от ЗПУПС /отм./ умишлено или поради груба небрежност. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски. С писмени бележки, са доразвити доводи за неправилност на атакуваното решение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва въззивната жалба и поддържа отговорът си. Молят за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

Настоящият състав на Окръжен съд Варна, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради 2 което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на претенциите, с доводи за неправилност на извършеният с решението анализ за изпълнението, съответно неизпълнението на задълженията на страните,++ по обвързващата ги облигационна връзка. Така направените оспорвания, не съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на “Банка ДСК” АД, да заплати на Г. Д. Н. сумата от 6000лв., представляваща имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на ответника навреме и незабавно да уведоми клиента и титуляр по дебитна карта за извършените чрез нея трансакции и да регистрира без пропуски само разрешени трансакции, които задължения са поети с Договор от 05.03.2013г. за ползване на разплащателна сметка с IBAN:

****************************** и дебитна карта “Visa Electron”, с пластика с последни цифри от номера 4590, които вреди са формирани от общо 15 броя неразрешени транзакцииизтеглени суми от по 400лв. всяка, на 19.12.2016г., в периода от 18.57 часа до 19.15 часа, без знанието и съгласието на титуляра, с изпратени съобщения за тях в интервала от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба-16.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор от 05.03.2013г. за ползване на разплащателна сметка с IBAN: ****************************** и дебитна карта ”Visa Electron” с пластика с последни цифри от номера-4590. Сочи се, че на 19.12.2016г. около 21.00 часа ищецът установил, че от оставената от него чанта в автомобилът му, липсва пластиката на дебитната карта. Сочи се още, че по същото време ищецът видял на мобилния си телефон, че има получени съобщения за извършени в периода от 18.57 часа до 19.15 часа общо 15 броя изтеглени суми от по 400лв., чрез АТМ терминал на различна от обслужващата го банка, находящ се на ул.”Сава Радулов“ №15. Поддържа се, че съобщенията за платежните операции били изпратени близо час по-късно, от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден. Твърди се, че вината за въпросното закъснение се носи от 3 ответника, като същото е лишило ищеца от възможността своевременно да узнае за неразрешените тегления и да се защити чрез незабавно искане за блокиране на картата.

Твърди се още, че ответника дължи регистриране само на надлежни транзакции, както и уведомяване на титуляря на картата незабавно след извършването им. Сочи се, че малко покъсно на същия ден, ищецът сигнализирал по телефона за случващото се, а на следващия ден подал и заявление пред ответника, с което са оспорени гореописаните транзакции, като неразрешени. Сочи се, че по повод случилото се, ищецът подал жалба пред РП Варна, като образуваното по нея ДП било спряно, поради липса на данни за предполагаемият извършител. Поддържа се, че ищецът не е извършил процесните трансакции и че не е предоставял картата си или ПИН кода към нея, на когото и да е. В този смисъл се твърди, че въпросните трансакции са ненадлежни, както и че по вина на ответника, ищецът е претърпял вреди в размер на сбора от изтеглените суми, възлизащ на 6000лв. Поддържа се, че ответникът не е проявил необходимата грижа предвидена в раздел V.1, т. 2 от ОУ, според който банката може да блокира платежния инструмент при съмнение за неразрешена употреба. Сочи се, че обичайно ищецът, не е извършвал няколко тегления в брой през една минута, което обстоятелство е следвало да породи съмнение у ответната страна. Сочи се още, че банката не е имала основание да осчетоводи на следващия ден процесните трансакции, след като е получила уведомление от ищеца, че не ги е извършил. В о.с.з. се излага, че узнаването от трето/и лице/а на ПИН кода на картата на ищеца, в резултат от теч на информацията от страна на банката.

С подаденият от ответника отговор на исковата молба, се признава сключването на Договора от 05.03.2013г. за ползването на разплащателна сметка и дебитна карта, както и че на 19.12.2016г., в периода от 18.57 часа до 19.15 часа, чрез АТМ терминал на друга банка, находящ се на ул.”Сава Радулов“ № 15, от карата на ищеца са изтеглени общо 6000лв., чрез 15 бр. тегления на по 400лв. Признава се още, че съобщенията /СМС-ите/ за операциите са изпратени до ищеца от 20.10 часа до 20.15 часа на същия ден, както и че по-късно след 21.00 часа, ищецът е уведомил по телефона служители на ответника относно случилото се, а на следващия ден е подал и писмено възражение. Оспорва се основателността на претенцията с твърдения, че всичките тегления, са извършени с оригиналната пластика на дебитната карта, защото карта на ищеца е снабдена с чип с пълна защита, а самият той е признал, че картата е липсвала от чантата му. Твърди се, че при всяко от тегленията е бил въведен верен ПИН код и то от първия път, поради което всяко от тях е било успешно регистрирано и точно осчетоводявано. В тази връзка, се поддържа, че или ищецът сам е извършил транзакциите, или го е направил чрез другиго с предоставяне на карта и ПИН. Поддържа се, че ако не е налице предходната хипотеза, то ищецът е проявил груба небрежност, оставяйки дебитната си карта, ведно със съответният ПИН, без надзор, с което не е спазил основно свое задължение да пази банковата карта с грижа на добрия стопанин. Ето защо се поддържа, че не банката, а ищецът, е виновен за случилото се. По отношение на изпратените съобщения /СМС-си/ за процесните тегления, се твърди, че дори да е допуснато закъснение, то според признанието на ищеца, че едва около 21.00 часа е узнал за липсващата пластика и за 4 получените СМС-и, то това закъснение е ирелевантно, доколкото самият ищец, се е поставил в ситуация да установи липсата на картата, тегленията от нея и съобщенията за това, в момент, в който нищо не би могло да бъде променено.

По делото не е налице спор и от ангажираните доказателства, се установява, че страните са обвързани Договор от 05.03.2013г. при Общи условия, с предмет ползване на разплащателна сметка с IBAN: ****************************** и дебитна карта ”Visa Electron”, с пластика с последни цифри от номера-4590. Не е спорно, че на 19.12.2016г., в периода от 18.57 часа до 19.15 часа, чрез АТМ терминал, находящ се на ул.”Сава Радулов” №15, от сметката на ищеца чрез ползване на картата, са изтеглени общо 6000лв., чрез 15 броя последователни тегления на по 400лв., както и че съобщенията за това, са изпратени до картодържателя в интервала от 20.10 часа до 20.15 часа. Липсва спор и относно факта, че покъсно на същия ден-след 21.00 часа ищецът е подал до ответника сигнал по телефона за случилото се, а на следващия ден е подал и писмено възражение, което съставлява заявление за оспорване на картова трансакция от индивидуален клиенти.