Решение № 12 от 14.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Монтана, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500515 по описа за 2024 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на ЕТ К.Г.Е. гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат И. С. срещу решение на РС Лом № 188/08.07.2024г. постановено по гр.дело № 806/2023г. по описа му , с което са отхвърлени исковете му срещу Д. ЕООД гр. * за заплащане сумата от 3936 лв., представляваща главница, дължима по Фактура № 0000005502/28.10.2022 година, както и за сумата 180,40 лева законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.11.2022 г. - 16.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, като неоснователни.

Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства, фактически констатации и правни изводи с подробно изложени в тази насока съображения. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като постанови ново, с което уважи предявените искове , ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Д. ЕООД, чрез пълномощник адвокат Н. Н. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат от страните чрез писмени становища.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен 1 акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

При служебна проверка относно валидността и допустимостта на постановеното от РС Лом решение, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо постановено по обективно съединени осъдителни искове, главен с правно основание чл. 79,ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 327 ТЗ акцесорен с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 286-288 ТЗ.

С исковата молба, подадена на 17.05.2023г. , уточнена в първото съдебно заседание, ищецът ЕТ К. –Г.Е. гр. * твърди, че страните от месец септември 2022 г. били в търговски отношения по сключен неформален договор за продажба и доставка на бетон, по силата на който при заявка от страна на ответника служители на ищеца доставяли заявеното количество и вид бетон от базата на ищеца в гр. * до град *, където «Д.» ЕООД извършвало строителни дейности. При доставка на поръчания бетон се оформяли експедиционна бележка, товарителница и приемо - предавателен протокол, които се подписвали от служител на „Д.“ ЕООД при доставката им на строителния обект. За доставените през месеца количества бетон и извършени превози ищецът издавал фактура. Цената на закупеното и доставено количество бетон следвало да се заплаща в едномесечен срок от издаване на фактурата. В периода от 01.10.2022 г. до 28.10.2022 г. ищецът продал и доставил на ответника общо 24 куб. м. бетон, клас «С 16/20», като е издадена фактура № 0000005502/28.10.2022 г. на стойност 3280 лева без ДДС или 3936 лева с ДДС, по която е следвало да се извърши плащане в срок до 28.11.2022 г. Към датата на подаване на исковата молба дължимата сума по посочената фактура не е платена. Твърди се, че издадената фактура е била осчетоводена от ответното дружество и за нея е ползван данъчен кредит. За неплатената главница се дължи и лихва за забава в размер на 180,40 лева за периода от 29.11.2022 г. - 16.05.2023 г. С представителя на ответното дружество са водени разговори, при които същият е приканван да изплати дълга си, но безрезултатно. За обезпечаване на вземането на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № *8/2023 г. по описа на ЛРС чрез налагане на обезпечителна мярка запор на вземания на ответника към * Община - Район * и е образувано изпълнително дело № 1833/2021 г. по описа на ЧСИ С.П. с рег. №*

Ответното дружество при връчен препис от исковата молба по реда на чл. 50,ал.2 ГПК не е подало писмен отговор.

В хода на делото с писмено становище, подадено чрез пълномощник адв. Н. Н. ответникът поддържа неоснователност на иска с твърдения , че не е получавал сочените в исковата молба услуги и не е удостоверявал приемането им от ищеца при липса на представени с исковата молба документи, подписани от негов представител.

От събраните писмени и гласни доказателства, както и приетото без оспорване 2 заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установява от фактическа страна следното:

Страните са търговци, като ищецът е регистриран като едноличен търговец от 1992г. със седалище гр. *, а ответникът като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност от 2004г. със седалище гр. * и актуален адрес на управление, вписан в ТР на 02.11.2022г. гр. *, ул.* №*, бл. -, вх. -, ет.*, ап.* с едноличен собственик на капитала и управител О.П.. На посочения адрес, видно от разписка от 20.07.2023г. /л. 34/ връчителят не е установил офис на фирмата и служители, което обстоятелство обосновава редовно връчване на преписа от исковата молба при условията на чл. 50,ал.2 ГПК. Връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47,ал.1 ГПК предполага съгласно чл. 50,ал.4 във връзка с ал. 3 ГПК наличие на канцелария / офис / на фирмата на адреса , обозначена със съответни фирмени знаци, какъвто връчителят не е установил. Въпреки това връчване е извършено и чрез залепване на уведомление.

На 28.10.2022 г. ищецът, като доставчик, издал фактура № 0000005502/28.10.2022 г. с получател ответното дружество «Д.» ЕООД, на стойност 3280 лева без ДДС или 3936 лева с ДДС за доставени 24 куб. м. бетон от клас «С 16/20 – В20» с единична цена 120 лв./куб.м., равняващи се на 2880 лв. и включен транспорт 2 бр. по 200 лева с място на сделката гр. *. В същата е посочено, че начинът на плащане е по банков път, без да е посочен срок на плащане. Според заключението на приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено след справка в счетоводството на ищеца, процесната фактура е осчетоводена при ищеца с отразено в съответната счетоводна сметка Клиенти , водена за Д. ЕООД частично плащане на 30.11. 2022г. в размер на 213,41 лв. по банковата сметка на ЕТ в ПИБ с банково бордеро 196 /ред 16, колона 10 от Приложение 2 към заключението/. Остатъкът за плащане по фактурата е 3722,59 лева съгласно заключението, позоваващо се на Приложение № 1 и Приложение № 3 - потвърждение на разчети, отправено от ищцовото дружество до ответника, подписано от главния счетоводител на ищеца /л.130/.

От същото заключение се установява, че в периода 20.09.2022г.-23.01.2023г. към ответното дружество са издадени 10 броя фактури с посочени номера и дати, като 8 от тях са платени изцяло, частично е платена процесната фактура, а по фактура № 5540/23.01.2023г. на стойност 62599.20 лева липсва плащане. По делото е установено, че с основание вземането по фактурата от 23.01.2023г. е образувано пред СГС търг. дело № 926/2023г. / писмо л. 116 от делото/ . Част от фактурите, посочени в заключението като издадени и платени са приложени по делото, а именно фактура № 5500/24.10.2022г. за доставени на ответника 184 куб.м бетон, транспорт и трошена фракция, фактура № 5492/06.10.2022г. за доставени до обект * 12 куб.м бетон и транспорт, фактура № 5523/12.12.2022г. -220 куб.м бетон и транспорт, фактура № 5496/17.10.2022г. и фактура № 5488/03.10.2022г., всички идентични като реквизити с процесната фактура с начин на плащане по банков път. Установява се от заключението на вещото лице, че всички издадени от ищеца фактури, включително и процесната са отразени в дневниците по ЗДДС, водени от ищеца по ЗДДС за съответния месец. Дали процесната фактура № 5502/28.10.2022г. е отразена в дневниците по ЗДДС на 3 ответника, съответно дали е декларирана пред НАП доставка по тази фактура по делото не е установено. Съдът , видно от определението в с.з. от 20.03.2024г. е изискал справка от НАП за фактура № 5502 с дата 20.10.2022г. и е получен отговор /л. 121/ за фактура с този номер , но с дата от 20.10.2022г. , от което не може да се направи еднозначен извод, че именно процесната фактура № 5502 от 28.10.2022г. е визирана в отговора на ТД на НАП, офис *.

Съществен реквизит на фактурата като първичен счетоводен документ освен номера е и датата на издаване /чл.6,ал.1 от Закона за счетоводството/ .

От показанията на свидетелите С.С. и С.М., и двамата шофьори при ищеца, като вторият е и шофьора извършил превоза на дати 25.10.2022г. и на 26.10.2022г. според товарителниците и експедиционните бележки , приложени по делото, се установява, че през есента на 2022г. са извършвани доставки на бетон от бетоновия център на ищеца в гр. * до обекти в гр. *, на които ответното дружество е извършвало строителни дейности по ремонт на улици. На шофьора са предавани от диспечера на бетоновия център експедиционна бележка, товарителница и сертификат за качество на бетона, като на един курс максималното количество бетон е 12 куб.м. При пристигане на обекта по указание на техника там или работници бетона се разтоварва, като документите се подписват за приел от техническия ръководител, а ако той отсъства - от някой от работниците. Имало е дни, в които са извършвани по няколко доставки, според нуждите на ответната фирма от бетон. Без подпис документи не са връщани, тъй като шофьора не може да докаже, че е изпълнил възложената му работа.

От приложената по делото експедиционна бележка с № 0000163 с дата 25.10.2022 г. се установява, че на клиент „Д.“ за обект в * са доставени 12 куб. м. бетон „С 16/20“ с превозно средство „*“ рег. № * с шофьор С.М., като е положен подпис за приел на обекта без посочени имена. За превоза е издадена товарителница от същата дата без подпис за получател, като приемо-предавателния протокол към товарителницата също не е подписан за получател. Липсва подпис за получател на обекта и върху сертификата за качество на бетона /л. 14/ . От приложената по делото експедиционна бележка с № 0000164 с дата 26.10.2022 г. се установява, че на клиент „Д.“ за обект в * са доставени 12 куб. м. бетон „С 16/20“ с превозно средство „*“ рег. № * с шофьор С.М., като е положен подпис за приел на обекта без посочени имена. За превоза е издадена товарителница от същата дата без подпис за получател, като приемо-предавателния протокол към товарителницата е с непопълнени реквизити за приемащата страна с положен подпис за същата без посочени имена. Липсва подпис за получател на обекта и върху сертификата за качество на бетона /л. 17/ .

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Разпоредбите на чл. 318 и сл. ТЗ относно търговската продажба не предвиждат специална форма за сключване на договора, поради което и предвид чл. 293,ал.1 ТЗ наличието на облигационна връзка подлежи на установяване с всички, предвидени в ГПК доказателства. По делото е безспорно установено, че между страните в периода септември, октомври 2022г. е сключен договор за доставка на бетон, по силата на който ищецът се е 4 задължил по заявка на ответника да доставя до обекта му в гр. *, където ответникът извършвал строителна дейност, бетон клас С 16/20 . Доказателства за наличието на облигационното правоотношение е наличието на издадени от ищеца като продавач и ответника като купувач фактури с №№ 5488/03.10.2022г. , 5492/06.10.2022г., 5496/17.10.2022г. , 5500/24.10.2022г. , установяващи доставено на ответника общо количество бетон до обект * 311 куб.метра с ед.цена 120 лева и цена за транспорт при една доставка 200 лева без ДДС, по които фактури ответното дружество е заплатило дължимата цена, видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните. Макар и заключението да е с основание водените от ищеца счетоводни книги, то същите като частни свидетелстващи документи в частта относно отразеното плащане на цената от страна на ответника отразяват неизгоден за ищеца факт и имат материална доказателствена сила. Горепосочените фактури , приложени по делото не са оспорени от ответника, като не е оспорено и заключението на вещото лице. В подкрепа на извода за облигационна връзка между страните са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и М., които като шофьори на ищеца са осъществявали превоза от бетоновия възел на ищеца в гр. * до обекта в гр. * и в показаният си пресъздават лично възприети от тях факти. От приложените по делото експедиционни бележки от 25.10.2022 и от 26.10.2022г. , неоспорени от ответника , се установява, че на тези дати до обект на ответника в гр. * са доставени от ищеца общо 24 куб.метра бетон клас С 16/20, приети на обекта с положен подпис на получател за това. Вярно е, че не е посочено името на лицето, подписало се за получател, но експедиционните бележки установяват категорично получаване на бетона на посочените дати на обекта на Д. в гр. * , където несъмнено ответното дружество в периода септември ,октомври е извършвало строителни дейности , предвид доказателствата по делото за доставен бетон от същия клас от ищеца на ответника по фактурите, по които ответникът е заплатил изцяло дължимата цена, посочени в заключението на вещото лице, част от които са представени и по делото. За извършените на 25 и 26.10.2022г. доставки е издадена на 28.10.2022г. от ищеца процесната фактура, по която на 30.11.2022г. е постъпило по банковата сметка на ищеца, посочена във фактурата в * сумата 213.41 лева . Видно от заключението по приетата експертиза плащането е извършено с банково бордеро № 196/28.11.2022г. , наред с плащане с основание същото бордеро на задължение на ответника по фактура № 5500/24.10.2022г. , видно от приложение № 2 към заключението. Безспорно е установено по делото, че всички издадени в периода 01.01.2022г.31.01.2023г. от ищеца фактури са надлежно отразени във водените от ищеца по ЗДДС дневници за продажби.