Решение № 333 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по протест и допълнение към него на прокурор при СРП срещу присъда от 07.07.2025 г., постановена по НОХД № 5431/2023 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, с която подсъдимият Н. Д. Н. е признат за невиновен и оправдан в това, че в периода от 04.06.2018 г. до 25.01.2019 г. в гр. София, търговски обект на „Заложна къща Еврокомерс 1“ ЕАД, находящ се в района на пазар „Иван Вазов“, павилион № 39, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление (длъжностно присвояване) и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на длъжностно лице – „Продавач консултант“ (по силата на трудов договор № 294/04.06.2018 г.), със задължения по длъжностна характеристика да пази и управлява чуждо имущество, присвоил (като ги взел от местата им на съхранение в горепосочения търговски обект и ги задържал за себе си), чужди движими вещи – златна гривна и обектив за фотоапарат на обща стойност 1603 лева, собственост на „Заложна къща Еврокомерс 1“ ЕАД, поверени му в това качество да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Със същата присъда и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски е постановено да останат за сметка на държавата.

В депозираните протест и допълнение към него се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована. Твърди се, че при нейното постановяване са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Застъпва се тезата, че направената от страна на първия съд оценка на събраните по делото доказателства не 1 кореспондира с действителния им смисъл, както и че е даден приоритет на едни доказателства, а са игнорирани други. Неправилно, според прокурора, са кредитирани обясненията на подсъдимия Н. и са игнорирани показанията на разпитани по делото свидетeли, както и на събраните писмени доказателства. Заявява, че чрез събраната по делото доказателствена съвкупност, която е пренебрегната от първия съд, се доказват по несъмнен начин инкриминираните в обвинителния акт факти. Релевират се съображения за постановяване на протестираната присъда при непълнота на доказателствата, защото от заложната къща не са изискани водените електронни записи, както и не са положени усилия за провеждане на разпит на свидетелката Х., поради което прокурорът счита, че следва да бъдат събрани от въззивния съд. На последно място се заявява, че в проведеното пред първия съд открито съдебно заседание на 09.06.2025 г. е допуснато процесуално нарушение, т.к. редовно упълномощеният от подсъдимия защитник – адв. В.К., към посочената дата, е бил лишен от права с оглед наложеното му дисциплинарно наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца“. В тази връзка счита, че събраните в съдебното заседание на 09.06.2025 г. доказателства не са приобщени по предвидения в НПК ред, поради което следва да бъдат преповторени пред друг съдебен състав. По изложените съображения моли съдът да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както и да му бъде наложено предвиденото за същото наказание.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, но не го оттегля. Солидаризира се с направените от първия съд правни изводи за недоказаност на повдигнатото спрямо подсъдимия Н. обвинение, като счита, че районният съд правилно е констатирал липсата на категорични за неговата съпричастност, към извършеното престъпление, доказателства. В заключение заявява, че атакуваната присъда е правилна и като такава следва да бъде потвърдена.

Процесуалният представител на подсъдимия Н. - адв. К. намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Заявява, че контролираният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото и е анализирал събраните доказателства, като е стигнал и до правни изводи, съответни на обективната истина.

Акцентира на липсата на фактическа власт у подзащитния й, като длъжностно лице, върху вещите – предмет на престъплението. В заключение моли съдът да потвърди атакуваната присъда, като не уважи подадения срещу нея протест.

Подсъдимият Н. поддържа заявеното от своя адвокат. Допълва, че проблемът е бил дълго време разглеждан, като присъдата на СРС е правилна.

В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимият моли съдът да вземе предвид присъдата на районния съд и същата да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните, депозираният срещу първоинстанционната присъда протест и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите, към предмета на доказване по делото, факти и обстоятелства. Независимо от факта, че въззивният протест не се поддържа, въззивният съд на общо основание дължи цялостна проверка на правилността на протестираната присъда, доколкото същият не е 2 оттеглен. При тази проверка въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първия съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея.

Волята на първия съд е обективирана ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените от него фактически констатации.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства и средствата за тяхната проверка, правилно районният съд е установил от фактическа страна, че:

Подсъдимият Н. Д. Н. е роден на **** г. в гр. Варна, българин, български гражданин, със средно образование, трудово ангажиран, неосъждан, женен с две деца, с постоянен адрес гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.

С трудов договор № 294/04.06.2018 г., подсъдимият Н. Н. бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ в търговско дружество „Заложна къща еврокомерс - 1“ ЕАД. Същият, съгласно вписаното в трудовия договор, постъпил на работа на 05.06.2018 г. Дружеството стопанисвало множество обекти, които извършвали търговска дейност като заложни къщи, разположени на територията на гр. София. Работното място на подсъдимия Н. било в обект на дружеството - заложна къща, разположена на територията на пазар „Иван Вазов“, павилион № 39 в гр. София. Съгласно приложената към договора длъжностна характеристика, подсъдимият Н. имал задължение да пази поверената му стока, като при липса или умишлена повреда да възстанови стойността й, а когато в търговския обект има повече от един продавач следвало всички да отговарят солидарно. В длъжностната характеристика било включено и задължението за отчитане на ежедневния оборот, касовия апарат и касовата книга, както и да опакова и съхранява заложените, в поверения му обект, вещи като полага всички грижи за запазването им и да извършва парични разплащания. По силата на подписаната от подсъдимия Н. длъжностна характеристика, той отговарял за имуществото в заложната къща. Преди подсъдимия Н. да постъпи на работа за имуществото в процесния обект отговаряло неустановено по делото лице, бивш служител на дружеството. За периода на работата си в процесния обект, подсъдимият бил единственият титулярен служител в него, като при необходимост - използване на почивка или при заболяване, бил заменян от друг служител, без това да се отразява в документацията на заложната къща, стопанисвана от търговско дружество „Заложна къща еврокомерс - 1“ ЕАД.

В заложната къща действал режим на съхранение на вещите, предвиден в Наредбата за дейността на заложните къщи, съгласно който заложените вещи, изработени от злато се съхранявали в трезор. В тази връзка свидетелят К. Д. - служител на дружеството и изпълняващ длъжността „управител на обекти“ в търговско дружество „Заложна къща еврокомерс - 1“ ЕАД, бил натоварен със задължението всяка вечер, при затваряне на обекта да прибира златото, включително новозаложеното такова, като го отнася за съхранение в банков трезор. Златните предмети били връщани в процесния обект при заявка за обратното им изкупуване, или след изтичане срока на залога, за да бъдат обявени за продажба. Извън работното време ценностите обявени за продажба се съхранявали или в касата на съответния обект, или пък се носели в друга заложна къща на дружеството, която работи денонощно.

Златните предмети, за които се преценявало, че нямат търговски вид се предавали на златар за претопяване и изработване на други.

На 24.09.2018 г. лицето В. Х. посетила заложната къща в гр. София, пазар „Иван Вазов“, павилион № 39, където на смяна бил подсъдимия Н.. Там тя заложила златна гривна, изработена от 14 каратово злато, с тегло 12,72 гр., срещу което получила паричен заем в размер на 300 лева. За направения залог бил съставен заложен билет с № 8243 от 24.09.2018 г., в който било вписано, че вещта е предадена от лицето В. Х.. Заложният билет бил подписан от нея и от залогоприемателя - подсъдимият Н.. Вещта не била откупена обратно, като с изтичане срока на заложния билет от 30 дни, златната гривна преминала в собственост на залогодателя - дружеството „Заложна къща еврокомерс - 1“ ЕАД. По делото 3 липсват данни дали и кога златния предмет е бил върнат за продажба в процесната заложна къща, находяща се на пазар „Иван Вазов“.

Със своя заповед от 25.01.2019 г., изпълнителният директор на дружество „Заложна къща еврокомерс - 1“ ЕАД наредил да се извърши пълна ревизия на касовата наличност и стоково-материалните активи в процесния обект на дружеството, находящ се в гр. София, в района на пазар „Иван Вазов“, павилион № 39, в който работел подсъдимия Н.. За извършване на ревизията била определена комисия в състав свидетелите Й.В., М.К. и К. Д..

В изпълнение на издадената заповед свидетелите В., К. и Д. извършили, в присъствието на подсъдимия, проверка на процесния обект. За установеното, при извършената ревизия, те съставили Констативен протокол, в който вписали, че липсва златна гривна с тегло 12,72 гр., 14 карата, по договор 8243, на стойност 300 лева и обектив от фотоапарат, марка „Canon”, модел “5D MARK SN”, по договор обективиран в Заложен билет № 7391/13.04.2018 г., на стойност 800 лева. Посоченият обектив от фотоапарат бил многократно залаган и откупван обратно от своя собственик - свидетелят К.Ч., като при последния път, когато го заложил, решил да го остави в заложната къща, като технически остарял. Последният залог на посоченият обектив от фотоапарат не бил осъществен по Заложен билет № 7391/13.04.2018 г., в който не се съдържал подписа на свидетеля Ч., а на неустановено по делото лице. Комисията приела, че инкриминираните вещи са били присвоени от подсъдимия Н., който отговарял за процесния обект. В Констативният протокол било вписано собственоръчно изявление на подсъдимия, подписано от него, че е взел липсващите вещи. Освен това посоченото изявление на подсъдимия било отразено и в нарочен документ, със съдържание идентично с отразеното в Констативния протокол.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е допусната и назначена повторна съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на златна гривна 14 карата, с тегло 12,72 грама, към инкриминираната дата, възлиза на сумата от 709,78 лева.