Решение № 7914 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7914 гр. С.. 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110117697 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Излагат се твърдения, че на 13.06.2023 г. в гр. С.а бул. „Б. ш.“ е реализирано ПТП с участието на МПС марка „А.“ с рег. №., собственост на управлявалия го водач Н. Н., и МПС марка „К. С.“ с рег. № .. собственост на управлявалия го водач В. Т.. Съгласно съставения двустранен протокол за ПТП причина за произшествието било реализирано противоправно поведение на водача на МПС с марка „А.“ Н. Н.. Лекият автомобил с марка „К. С.“ с рег. № ..... бил застрахован по застраховка „Автокаско“ при ищеца съгласно сключена застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Въз основа на направена оценка на нанесените щети върху автомобила ищцовото дружество изплатило застрахователно обезщетение на собственика в размер на 2 272,46 лева. Ищецът твърди, че собственикът на МПС „А.“ с рег. №. имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на настъпване на ПТП. След отправена извънсъдебна покана от ищеца към ответника за заплащане на дължимото обезщетение не постъпило доброволно плащане, което обуславяло възникване на интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Въз основа на изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 297,49 лева, представляващо неизплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2025 г., до пълното изплащане на сумите, както и за сторените разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за осъществени противоправни действия от водача Н. Н., намиращи се в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Сочи като причина за реализиране на процесното ПТП поведението на водача на МПС марка „К. С.“, застраховано при ищеца.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата В условията на евентуалност посочва, че за водача Н. ударът е бил непредотвратим. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. марка „А.“, рег. №., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на страна на водача на л.а. „К. С.“, който извършил нарушение на чл. 20, ал.

1 и ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 41, ал. 1, т. 1, чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Заявява, че водачът Н. не е разполагал с обективна възможност да избегне настъпването на ПТП.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен и несъответстващ на средните пазарни цени.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:

Съгласно посочената норма на КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както и възражението си за съпричиняване.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че към датата на ПТП – 13.06.2023 г., между ответника и собственика на МПС марка „А.“ с рег. №. е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, а между ищеца и както водача на МПС марка „К. С.“ с рег. № ..... - валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско”.

Страните не спорят, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 2 272,49 лв. за застрахователно събитие, настъпило на 13.06.2023 г., вследствие на което е увредено застрахованото имущество – лек автомобил марка „К. С.“ с рег. № ......

Следва да се установи механизмът на ПТП, в частност – поведение на кой от водачите на МПС, участвали в ПТП, е причина за настъпването му.

Видно от двустранен протокол за ПТП от 13.06.2023г. около 12:30 часа на 13.06.2023г. между л.а. „А.“ с рег. №. и л.а. „К. С.“ с рег. № ..... настъпило ПТП, като в протокола е отбелязано, че двете МПС са се движили в една посока, но в различни ленти, и ПТП е настъпило при смяна на лентите. В протокола не е съставена скица на пътната обстановка и начина на настъпване на ПТП.

В подаденото уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ от водача на л.а.

„К. С.“ с рег. № ..... се сочи, че при движение на МПС „К. С.“ в крайна лява лента по Б. ш. водачът на другия автомобил, движещ се в средна пътна лента, рязко навлязъл в лява лента.

След това водачът на л. а. „К. С.“ с рег. № ..... натиснал спирачките и завил вляво.

От заключението на приетата по делото основна САТЕ се установява идентичен на посочения в уведомлението за щета механизъм на ПТП – на 13.06.2023г., около 12:30 часа, л.а. „А.“ с рег. №. се движи в средна лента на бул. Б. ш., където водачът предприема маневра за отклонение наляво и преминаване в крайна лява лента. В същото време и посока лек автомобил „К. С.“ с рег. № ..... се движи в крайна лява лента и вследствие на предприетата от водача на л. а. „А.“ с рег. №. маневра траекториите на двете МПС-та се пресичат и настъпва съприкосновение между страничната лява част на л.а. „А.“ и страничната дясна част на л.а „К. С.“. Вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на застрахователя, и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил „К. С.“ с рег. № ..... се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 13.06.2023 г. ПТП.

В заключението към допуснатата допълнителна САТЕ, приета без оспорване от страните, след запознаване със събраните свидетелски показания от участниците в процесното ПТП, вещото лице излага повторен извод за механизъм на настъпване на ПТП, идентичен с описания в първоначалното заключение. Вещото лице посочва, че при описания механизъм на ПТП от свидетеля Н., съобразявайки особеностите на пътния участък, върху л.а. „К. С.“ е следвало да бъдат нанесени увреждания и в лявата част на автомобила. От събраните доказателства по делото се не установява настъпването на такива увреждания. По 2 делото не са налични данни, на база на които да бъде определена точната скорост на движение на всеки от участниците, както и наличието на препятствия, ограничаващи видимостта на всеки от тях. По отношение на предотвратимостта на удара за всеки от водачите, вещото лице посочва, че ако водачът на л.а. „А.“ е навлязъл в лява пътна лента непосредствено преди ПТП, то той е навлязъл в опасната зона на л.а. „К. С.“ и ударът на водача на л.а. „К. С.“ е бил непредотвратим. Водачът на л.а. „А.“ е имал възможност да предотврати произшествието като се е уверил, че маневрата за смяна на лентите на движение няма да създаде предпоставки за настъпване на ПТП или е пропуснал преминаването на попътно движещия се отляво л.а. „К. С.“, след което безпрепятствено да завърши маневрата за преминаване от средна в лява лента за движение. Предвид липсата на данни за скоростта на движение на л.а. „К. С.“ не е възможно да се определи дали водачът на л.а. „К. С.“ е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно задействане на спирачната уредба.

Описаният механизъм на ПТП се потвърждава изцяло от показанията на свидетеля В.

Т. – водач на лек автомобил „К. С.“ с рег. № ..... при настъпване на ПТП. Свидетелят Т. сочи, че при управление на МПС в гр. Со.о бул. „Б. ш.“ в крайна лява лента е бил ударен от друг автомобил, като ударът е бил в предна дясна част на неговия автомобил. Другият автомобил марка „А.“ се движел в средна пътна лента на разстояние от 1.5 метра пред свидетеля, при което внезапно предприел пристрояване без да подаде сигнал и завил наляво пред автомобила, управляван от свидетеля. Свидетелят веднага задействал спирачната система на автомобила, завъртял волана наляво, за да предотврати удара във вратата на другия водач, при което двата автомобила се завъртели наляво и се ударили странично. Свидетелят сочи, че към момента на настъпване на ПТП автомобилите се движели със скорост 30-40 км/ч., а пътната обстановка била усложнена поради силен валеж.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. в частта на описания механизъм на настъпване на ПТП. Показанията на свидетеля относно успоредното разположение на двата автомобила към момента на настъпване на ПТП, както и подадения сигнал преди предприемане на маневрата по пристрояване, са изолирани и не се потвърждават от останалата част от събраните доказателства по делото. Изложените твърдения за престрояване на л.а. „А.“ в най-лява пътна лента непосредствено преди настъпване на ПТП се опровергават от приетото заключение към допълнителната САТЕ и характера и разположението на нанесените щети върху всеки от леките автомобили. Установените данни за влошени метеорологични условия, усложнена пътна обстановка и минимална скорост на движение на останалите участници в движението, предполага обективната възможност на свидетеля при съблюдаване на останалите ленти да съобрази намиращите се в тях автомобили и да преустанови маневрата си при наличие на МПС в крайна лява лента.

При посочения механизъм на ПТП виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил л.а. „А.“ с рег. №., който е нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна лява пътна лента, не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по нея, в случая лек автомобил „К.

С.“ с рег. № ......

Възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, тъй като не се доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил „К. С.“ с рег. № ...... В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. – водач на лек автомобил „А.“ с рег. №., в частта, в която същият сочи, че водачът на лек автомобил „К. С.“ с рег. № ..... е продължил движението си в крайна лява лента след като е възприел извършваната маневра от водача „А.“ с рег. №. по пристрояване. Показанията на свидетеля И. не се подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства, противоречат на описания механизъм на ПТП в основното и допълнителното заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло.

Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е възникнало регресното вземане.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно САТЕ действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени е в 3 размер 2 996,28 лева. На основание чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на дължимото и платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ищецът претендира 25 лв. обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, който размер на обичайни разноски не се оспорва от страна на ответника. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца срещу ответника е възникнало регресно вземане за платената сума – 2 272,49 лв. (доколкото същата е в по-малък размер от размера от действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени), и за сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разноски, т.е. за сумата в общ размер на 1 174,69 евро /равностойност на 2 297,49 лв./, която се претендира в настоящото производство.