Определение № 4559 от 22.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4559 гр. София, 22.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20211110133445 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на К. Й. КЛ. против „АСТАЛА“ ООД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

Ищeцът К. Й. КЛ. твърди, че работел в ответното дружество като „шофьор, товарен автомобил/международни превози/“ по трудов договор № 014/01.07.2020 г. с основно трудово възнаграждение в размер на 610,00 лева. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №9 от 29.12.2020 г. Със Заповед № 23/07.07.2020 г. на управителя на ответното дружество бил командирован в Полша, Чехия, Унгария и други страни-членки на ЕС за срок от 90 дни – от 07.07.2020 г. до 07.10.2020 г., като със заповедта му били определени командировъчни пари в размер на 50 евро на ден за престоя зад граница. С описаната в заповедта тежкотоварна композиция влекач „ВОЛВО“, с рег. № СВ5134АН бил направил само два курса, след което посоченият в заповедта влекач бил предоставен на друг водач на ППС.

Поддържа, че за времето на командировка бил зад граница общо 86 дни в следните периоди: от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г., т.е. 9 дни; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020 г., т.е. 9 дни; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г., т.е 7 дни; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г., т.е. 11 дни; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г., т.е. 8 дни; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г., т.е. 8 дни; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020 г., т.е. 6 дни; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г., т.е. 7 дни; от 27.09.2020 г. до 02.10.2020 г., т.е. 6 дни; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г., т.е. 9 дни; от 10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., т.е. 6 дни. За посочените 86 дни зад граница ответното дружество не му било заплатило дължимите командировъчни пари, които били в общ размер на 4300 евро.

Поддържа, че за периода на действие на трудовия договор ответното дружество не му било заплатило и дължимото му трудово възнаграждение за периода от м. юли 2020 г. до м. декември 2020 г., т.е. общо за 6 последователни месеца, което се равнявало на общо 3660,00 лева. Твърди, че ответното дружество му дължало и лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2020 г – м. декември 2020 г., начислена върху дължимото за всеки месец възнаграждение в размер на 610,00 лева, считано 1-во число на следващия месец /моментът на изпадане в забава за плащането на трудовото възнаграждение за предходния месец/ - считано от 01.08.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г. Претендираното от ищеца обезщетение за 1 забава по чл. 86 ЗЗД било в размер на общо 30 лева или: 5 лева върху възнаграждението за м. юли, 5 лева върху възнаграждението за м. август, 5 лева върху възнаграждението за м. септември, 5 лева върху възнаграждението за м. октомври, 5 лева върху възнаграждението за м. ноември, 5 лева върху възнаграждението за м. декември.

Ищецът твърди също така, че ответникът му дължи сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както и сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3660,00 лева, представляваща дължимо от ответника трудово възнаграждение за периода м.юли 2020 г. – м.декември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 30 лева, представляваща законна лихва за забава върху дължимимите му за м. юли 2020 г. – м. декември 2020 г. трудови възнаграждения за периода от 01.08.2020 г. до 11.06.2021 г.; сумата от 100 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 12 дни, както сумата в размер на 5 лева – лихва за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лева, считано от 29.12.2020 г. до предявяване на иска – 11.06.2021 г.; и сумата в размер на 4300 евро, представляваща незаплатени командировъчни за периодите от 07.07.2020 г. до 15.07.2020 г.; от 15.07.2020 г. до 23.07.2020 г.; от 28.07.2020 г. до 04.08.2020 г.; от 04.08.2020 г. до 14.08.2020 г.; от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г.; от 01.09.2020 г. до 08.09.2020 г.; от 11.09.2020 г. до 16.09.2020 г.; от 18.09.2020 г. до 24.09.2020 г.; от 27.09.2020 г. до 02.10.2020 г.; от 21.10.2020 г. до 29.10.2020 г.; от 10.11.2020 г. до 15.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „АСТАЛА“ ООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава наличието на трудово правоотношение между него и ищеца с твърдяното в исковата молба съдържание, както и фактът, че със Заповед №23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован в чужбина за срок от 90 дни. Не оспорва, че ищецът е осъществил изброените в исковата молба курсове, но оспорва факта, че през посочените в исковата молба начални и крайни дати на курсовете работникът е бил зад граница. Поддържа, че от представените фактури и отчетни документи, с които ищецът е отчитал разходите при извършване на възложената му работа, било видно кога е преминавал Дунав мост, с точност до минута, както и регистрационния номер на автомобила, с който преминава.

През времето от започването на курса до преминаването зад граница камионът се товарел със стока, докато шофьорът можел да е в престой, но преминаването извън границите на България било документирано във фактурите от граничните пунктове.

Поддържа, че осъществените от ищеца курсове по време на командировката са, както следва:

Първи курс – започнал от 07.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 10:58ч на 09.07.2020 г. до 8:52ч на 15.07.2020 г, т.е. 6 дни;

Втори курс – започнал на 15.07.2020 г, но ищецът реално бил зад граница от 10:53ч на 16.07.2020 г. до 9:36ч на 21.07.2020 г., т.е. 5 дни;

Трети курс – започнал от 28.07.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 2

14:25ч на 30.07.2020 г. до 10:04ч на 04.08.2020 г., т.е. 5 дни;

Четвърти курс – започнал на 06.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 14:23ч на 06.08.2020 г. до 14:38ч на 11.08.2020 г., т.е. 5 дни;

Пети курс – започнал на 24.08.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 14:00ч на 26.08.2020 г. до 00:02ч на 29.08.2020 г., т.е. 3 дни;

Шести курс – започнал на 31.08.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 11:07ч. на 02.09.2020 г. до 09:14ч на 07.09.2020 г., т.е. 5 дни;

Седми курс – започнал на 11.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 23:11ч на 12.09.2020 г. до 09:21ч на 16.09.2020 г., т.е. 4 дни;

Осми курс – започнал на 18.09.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 6:41ч на 19.09.2020 г. до 6:16ч на 23.09.2020 г., т.е. 4 дни;

Девети курс – започнал на 27.09.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 17:27ч на 27.09.2020 г. до 17:38ч на 01.10.2020 г., т.е. 4 дни;

Десети курс – започнал на 21.10.2020 г., но ищецът реално бил зад граница от 16:52 ч на 22.10.2020 г. до 11:43ч на 28.10.2020 г., т.е. 5 дни;

Единадесети курс – започнал на 10.11.2020 г., но ищецът реално е бил зад граница от 07:11ч на 12.11.2020 г. до 21:42ч на 14.11.2020 г., т.е. 3 дни.

Ответникът поддържа, че дължимите на ищеца пари за командировъчни и трудово възнаграждение са били изцяло изплатени, за което представя преводни нареждания към банкова сметка на ищеца. Поддържа, че уговореното в трудовия договор възнаграждение било брутно трудово възнаграждение, от което следвало да се приспаднат дължимите от работника осигурителни вноски. От претендираното от ищеца трудово възнаграждение следвало да се приспадне и обезщетението, получено от ищеца от НОИ, за дните, в които последният е бил в отпуск поради неработоспособност. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 215 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по иска с правно основание чл. 215 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ ищецът да е полагал труд при ответника по трудово правоотношение; 2/ компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и 3/ командированият работник фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя, за периодите, посочени в исковата молба.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си при условията на пълно и главно доказване, както и че е платил полагащите се на ищеца командировъчни за посочените периоди.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основане чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ наличието на трудово правоотношение между страните по делото, 2/ че през процесния период е престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя, както и 3/ размера на уговореното трудово възнаграждение.

3

Ответникът следва да установи фактът, че уговореното брутно трудово възнаграждение е заплатено на ищеца.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основане чл. 224, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ наличието на трудово правоотношение между страните по делото; 2/ прекратяване на трудовото правоотношение; 3/ работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години.

Фактът, че е прекратено трудовото правоотношение и че му са се полагали твърдения брой работни дни платен годишен отпуск, следва да бъде установен от ищеца, а задължението за установяване на обстоятелството, че той е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено, принадлежи на ответника – работодател.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по предявения иск за обезщетението за забава: че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, че ответникът е в забава, както и какъв е размера на обезщетението за забава.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетението в размер на законната лихва следва да се изясни на ищеца, че вземането по чл. 224, ал. 1 КТ не е срочно, поради което работодателят би изпаднал в забава след покана – арг. чл. 84, ал.

2 ЗЗД. Ищецът не сочи доказателства в тази насока.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си при условията на пълно и главно доказване.

Не е спорно между страните обстоятелството, че през релевантния период ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“, че процесното трудово правоотношение е прекратено на 29.12.2020 г., както и че със заповед № 23 от 07.07.2020 г. ищецът е бил командирован до държави членки на ЕС за срок от 90 дни.

Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняването на спора, предмет на делото. Съдът констатира, че част от документите, представени с отговора на исковата молба са на чужд език, поради което не следва да бъдат приемани като доказателства по делото, а на ответника следва да се укаже да ги представи в превод на български език на основание чл. 185 ГПК. Основателно е искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и исканията на страните по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f91aded2-3a1e-4815-8d33-b237032c1ef7