Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21909 от 01.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32685/2024
Вид
Решение № 21909
Подписан
01.12.2025
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21909 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110132685 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

01.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Антоанета Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 32685/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу А. Ф. Г., като се твърди, че страните се намирали в облигационни отношения по сключени договори, както следва: 1) договор за мобилни услуги от 10.08.2020 г. с предпочетен номер +**********, с абонаментен план Тотал+, месечна абонамента такса от 33,99 лева, за срок от 24 месеца, до 10.08.2022 г; 2) договор за лизинг на мобилно устройство от 10.08.2020 г., по силата на който на ответницата е предоставено за ползване мобилно устойство Nokia 1.3 Dual Black за срок от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 1,89 лева, съгласно погасителен план към договора, и с право на абоната след изтичане на 23-месечния срок да придобие собствеността върху лизинговата вещ срещу заплащане на сумата от 1,89 лева. Твърди се, че стандартната цена на мобилното устройство без абонамент е 289,90 лева, а общата цена на 1 лизинговата вещ с избраната от абоната програма Тотал+ е 85,36 лева, т.е. отстъпката, която получила ответницата, възлизала на 204,54 лева. Отделно от това ответницата била сключила застраховка с месечна застрахователна вноска от 3,99 лева; 3) договор за мобилни услуги от 22.12.2020 г. с предпочетен номер +*********, с абонаментен план Тотал+, месечна абонамента такса от 34,99 лева, за срок от 24 месеца, до 22.12.2022 г. Поддържа, че ответницата не била изпълнила задълженията си по договорите, като дължала следните парични вземания: 1) по договор за мобилни услуги от 10.08.2020 г. с предпочетен номер +********** – сумата от 195,72 лева, представляващи цена на незаплатени абонаментни такси за периода от 15.01.2021 г. до 14.04.2021 г., 2) сумата от 26,46 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.08.2020 г. за мобилно устройство Nokia 1.3 Dual Black за периода от м.06.2021 г. до м.07.2022 г.; 3) сумата от 99,63 лева, представляваща неустойка за разваляне, поради виновно неизпълнение на договора за мобилни услуги от 22.12.2020 г., формирана като сбор от три месечни абонаментни такси, както и сумата от 211,02 лева – неустойка за разваляне на договора за мобилни услуги от 10.08.2020 г.. Навежда доводи, че ответницата не била изпълнила задълженията си по договорите, поради което бил неизправна страна. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, чрез особения представител, като е направен отвод за недопустимост на предявените искове, тъй като на различни места в исковата молба били посочени физически лица, различни от ответницата. Поддържа, че исковете са неоснователни, тъй като са недоказани с оглед ангажираните с исковата молба писмени доказателствени средства. Навежда доводи, че нямало доказателства и основания за предсрочна изискуемост на вземанията преди иницииране на заповедното производство. Твърди неравноправност на договорната клауза, предвиждаща, че всички съобщения от кредитора се считат за получени и узнати, ако бъдат изпратени на адреса на длъжника. Прави възражение за нищожност на клаузата, предвиждаща задължение на абоната за плащане на претендираната от ищеца неустойка, поради неравноправност и противоречие с добрите нрави, като излага доводи в тази насока.

Освен това издадените от ищеца съобщения към фактури не представлявали доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като същите представлявали частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти. Иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.

При извършена служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищецът „Йеттел България“ ЕАД е правоприемник и с предишна търговска фирма на „Теленор България“ ЕАД.

Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответницата далекосъобщителни услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил 2 надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответницата следва да установи, че е заплатила претендираните суми.

По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно устройство и/или аксесоари; 2) ищецът да е предоставил на ответницата мобилното устройство и/или аксесоарите за ползване.

Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а ответницата следва да установи, че е заплатила претендираните суми.

Представен е Договор за мобилни услуги от 10.08.2020 г. с предпочетен номер +**********, сключен между А. Ф. Г. от една страна, в качеството на потребител и „Теленор България“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени.

Приложен е Договор за лизинг от 10.08.2020 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД от една страна, в качеството на лизингодател и А. Ф. Г. от друга страна, в качеството на лизингополучател. По силата на договора, лизингодателя предоставя на лизингополучателя за ползване устройство марка „Нокиа“, модел „1.3. Dual Black, а лизингополучателят се задължава да заплаща уговорената лизингова цена от 1,89 лева за 23 бр. месечни лизингови вноски. Съобразно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил от лизингодателя устройството предмет на договора, като устройствата по договора са годни за употреба.

Представен е Договор за мобилни услуги от 22.12.2020 г. с предпочетен номер +*********, с абонаментен план Тотал+, месечна абонамента такса от 34,99 лева, за срок от 24 месеца, до 22.12.2022 г., сключен между А. Ф. Г. от една страна, в качеството на потребител и „Теленор България“ ЕАД друга страна, в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно ползването им и уговорените в договора цени.

Договорът за мобилни услуги е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда задължението да 3 заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.

Прието и неоспорено е заключението на СТЕ от което се изяснява, че за пеирода от 15.01.2021 г. до 14.04.2021 г. по процесните договори за мобилни услуги са предоставени такива, като същите са подробно описани от експерта. Изрично е посочено, че през целия процесен период ответникът е имал непрекъснат достъп до процесните услуги, като тяхното деактивиране е станало на 07.05.2021 г., като за периода услугите са били потребявани. В о. с. з. от 03.11.2025 г., експертът е заявил, че е работил по извлечения от електронните системи на ищеца, вкл. и по издадените фактури, като всички релевантни обстоятелства са посочени в обстоятелствената част на заключението.

Съдът, като взе предвид заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъветен или заинтесован от изхода на правния спор. По отношение оспорването развито от ответника в о. с. з., съдът счита същото за неоснователно. Възприемането на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертът е обяснил подробно как е достигнал до изводите си, като ясно и точно в констативно-съобразителната част на заключението си е посочил въз основа на какви данни е работил, за да достигне до изводите си. Фактът, че по делото не са представени информационните системи и масиви на ищеца не може да доведе до това, че заключението на експертът е непълно, неточно или неясно.

Няма как в цялост да се приложи в рамките на делото цялата информационна система, която в случая е компютърна, за да същата да е налична по делото. Напротив, вещото лице с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК е било допуснато именно за установяване на обстоятелства за които се изискат специални знания и връзките между тях. Достатъчно е вещото лице да е посочило в заключението си и да е направило извадки от съответните компютърни и/или информационни системи, за да може да се направи извод как експертът е достигнал до заключенията си. Нещо повече в случая няма оспорване от страна на ответника, че компютърно-информационните (т. нар. „билинг“) системи на ищеца отчитат грешно или са манипулирани, което да изисква от експерта изначалното тяхно изследване, за да може да се направи извод дали фактите и връзките между тях отразени в този източник на данни са обективни. Подобен въпрос на експерта в случая не е и поставян.