Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 17.11.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 554/2025
Вид
Решение № 295
Подписан
17.11.2025
В сила
17.11.2025
Състав
Веселина Топалова, Габриела Бойкова Илиева, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500554 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К. Д., чрез адв. Ж. Д-К, срещу Решение № 150 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 101/2024 г. по описа на РС-***** в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата от 3 750 лв. до претендирания размер от 10 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на имуществени вреди за разликата от 45 лв. до пълния претендиран размер от 60 лв., както и в частта, в която страната е осъдена да заплати на ответната страна разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Във въззивната жалба решението се обжалва като неправилно. Излагат се доводи за начина, по който следва да се определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че при претърпените увреждания на здравето, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000 лв. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Твърди, че щом вещото лице не може да посочи дали автомобилът, в който е пътувала Д. Д., е оборудван с предпазни колани на задните седалки, не може да се приеме, че същата е действала виновно и е налице съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като постанови ново решение, с което да уважи отхвърлената част от претенциите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК, ответникът по въззивната 1 жалба е депозирал писмен отговор. Счита решението за правилно и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално правна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и допустимо. Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията си.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.

К. Д. срещу ЗАД „*****“ АД за заплащане на сумата от 10 000 лв. /след увеличаване размера на иска/ , представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 02.09.2023 г., около 10:10 ч., на път II-44, к. 20+800, в района на общ. Габрово, при което водачът М.Б., управляващ лек автомобил марка „*****“, модел „В 50“, с рег. № *****, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с движещия се в тази лента лек автомобил „*****“, модел „ХР-В“, с рег. № *****, управляван от В.И., в който на задната лява седалка е пътувала Д. Д..

С Решение № 150 от 25.06.2025 г. по гр. д. № 101/2024 г., РС-***** е уважил частично исковите претенции, като е осъдил „Застрахователно акционерно дружество "*****“ АД да заплати на Д. Д. сумата от 3 750 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 45 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до окончателното плащане, претърпени от ПТП, настъпило на 02.09.2023 г., около 10:10 ч., на път II-44, к.

20+800, в района на общ. Габрово, причинено от действията на водача на лек автомобил марка „*****“, модел „В 50“, с рег. № *****, като е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000 лв., респ. отхвърлил е претенцията за имуществени вреди за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 60 лв. С решението са присъдени разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.

2

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. За основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното – чл.

45, ал. 1 и 2 от ЗЗД.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че към 02.09.2023 г. за лек автомобил марка „*****“, модел „В 50“, с рег. № *****, управляван от М.Б. е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „*****“ АД; че процесното ПТП е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „*****“, модел „В 50“, с рег. № *****, който на 02.09.2023 г., около 10:10 ч., на път II-44, к. 20+800, в района на общ. Габрово, е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е настъпил удар с движещия се в тази лента лек автомобил „*****“, модел „ХР-В“, с рег. № *****, управляван от В.И., в който на задната лява седалка е пътувала Д. Д.; че в резултат на процесното ПТП на пострадалата Д. Д. са причинени следните травматични увреждания - травма на устната кухина с кръвонасядане и разкъсно-контузна раничка по вътрешната повърхност на горната устна, с разклащане на горните централни резци; мозъчно сътресение протекло без загуба на съзнание; контузия на дясната раменна става с болезнени и затруднени движения при вдигане на ръката встрани и нагоре; масивно кървонясядане по външната повърхност на дясното бедро; травма на лявото коляно, причинило болка и страдания.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, както и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. В необжалваната осъдителна част решението е влязло в законна сила.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др.

Д. Д. е била на 29 г. към датата на процесното ПТП; същата е 3 претърпяла травма на устната кухина с кръвонасядане и разкъсно-контузна раничка по вътрешната повърхност на горната устна, с разклащане на горните централни резци, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 3-4 седмици; травмата на главата е причинила мозъчно сътресение протекло без загуба на съзнание, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1 месец; контузия на дясната раменна става с болезнени и затруднени движения при вдигане на ръката встрани и нагоре, като травмата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 3 седмици; масивно кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 2-3 седмици; травмата на лявото коляно е причинила болка и страдания за срок от около 1 седмица. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид и сравнително леките физически наранявания, от които пострадалата се е възстановила напълно в рамките на около 1 месец, проведеното лечение, изразяващо се в прием на лекарства, психическата травма, която е претърпяла пострадалата, социалноикономическите условия към момента на настъпване на ПТП. Предвид изложеното, настоящата въззивна инстанция счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза в размер на 5 000 лв.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, настоящата въззивна инстанция намира следното:

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали.

Разпоредбата е ясна, но и според константната практика на ВКС /така Решение № 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 650/2016 г., I т. о., ТК/, не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Изводът за наличието на съпричиняване не може да почива на предположение.

Възражението във въззивната жалба, че седалката на пострадалата не е била оборудвана с предпазен колан и поради това съпричиняване не може да се установи по категоричен начин, съдът не възприема. От изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът 4 кредитира като обективна, компетентно изготвена, отговаряща в пълнота на поставените въпроси се установява, че фабрично, автомобилът „*****“, модел „ХР-В“, с рег. № *****, произведен през 2016 г., в който е пътувала на задната седалка Д. Д. е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки. Д. Д. е пътувала без поставен предпазен колан, с който колата е била фабрично оборудвана, което се установява от изслушаната експертиза, според която предвид настъпилите травматични колани, същата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че не е извършил оглед на конкретния автомобил, поради което не може да заяви с категоричност дали са поставени на задните седални обезопасителни колани, не е в противоречие и не разколебава достигнатия извод в експертизата, достигнат чрез техническа справка, съобразно който леките автомобили марка „*****“, модел „ХР-В“, производство 2016 г. са оборудвани фабрично с предпазни колани на всички седалки.