Решение № 260371 от 17.08.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 17.08.2021г. град К.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На седми юни Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1040 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата молба ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв. В. П. твърди, че страните по делото били в трудовоправни отношения на основание трудов договор от *** г., като ответникът заемал длъжността „***“. Договорът бил за неопределен срок, с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 605 лева.

Сочи, че трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 КТ от работника-ответник на *** г. с нарочна молба. Искането на работника за напускане било от същия ден, т. е. без да спазвал императивно установения в КТ едномесечен срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Твърди, че в резултат ищцовото дружество издало Заповед № /*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение. От дата 18.10.2019 г. двете страни вече не били в трудовоправна връзка.

Сочи, че между двете страни съществувал валидно сключен договор. Същият бил надлежно прекратен от ответника със Заповед № /*** г. за прекратяване на трудовия договор между страните. Основанието за прекратяването била подадена от ответника – работник молба за напускане, на осн. чл. 326, ал. 1 КТ – прекратяване от работника с предизвестие. Следователно, трудовоправната връзка между страните наистина била прекратена, но на осн. чл. 326, ал. 1 КТ - прекратяване от работника с предизвестие, т. е. чрез валидно формирано от работника волеизявление, обективирано в молба за прекратяване на трудовия му договор от *** г., подписана от същия.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работодателя.

Според ал. 2, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен договор бил 30 дни, до колкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от три месеца. Сочи, че от горецитираното по безспорен начин се доказвало осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника, с депозирането на молба за прекратяване на трудовото правоотношение на *** г., която била приета от работодателя и въз основа на нея била издадена Заповед № 650 от *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. С оглед на изложеното, счита, че трудовото правоотношение между страните било законосъобразно прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ. Твърди, че запретата на чл. 326, ал. 1 от КТ не била спазена от работника, защото едномесечното предизвестие, което той дължал, прекратявайки на това основание, не било спазено. Това от своя страна давало правно основание на ищцовото дружество да предяви настоящия иск по чл. 220, ал. 1 от КТ за обезщетение, за срока на неспазеното от страна на работника предизвестие в размер на 30 дни.

Моли да се има предвид, че ищцовото дружество заплатило надлежно на ответната страна всички дължими по прекратения трудов договор суми, представляващи дължимото трудово възнаграждение за м. 10.2019 г. и представляваща дължимо обезщетение по чл.

224, ал. 1 от КТ (полагащия се платен годишен отпуск). Доказателство за това бил фиш за заплати от м. октомври 2019 г., от който било видно, че работникът получил всичко, което работодателят му дължи, въпреки, че не бил спазен срока на предизвестието. Счита, че евентуални възражения на ответника за прихващане, с размера на обезщетението по чл. 220 КТ, което дължи на ищцовото дружество са безпочвени и неоснователни.

С оглед всичко подробно описано по-горе, счита основанието за изплащане на обезщетение по чл. 220, ал.

1 от КТ от страна на работника за безспорно и същият дължал заплащането му към ищцовото дружество.

Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като съдът установи основателността на предявения иск да постанови решение, с което да осъди И.Л.М., ЕГН **********, да заплати на ищцовото дружество сумите:

- главница в размер на

605,00 лв. на осн. чл. 220, ал. 1 КТ, за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудово договор на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ;

- законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на исковите претенции;

- сторените съдебно-деловодни разноски по делото;

- адвокатски хонорар в размер на 360,00 лв., доказателство за които ще представи в хода на делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат В. П.. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.Л.М., представляван от адв. Ст. Г.-Ч., с който изразява следното становище:

По отношение на допустимостта на иска намира, че съдържащите се в исковата молба твърдения и известните на доверителя ѝ факти, очертават иска като предявен от дееспособна страна, чрез надлежно овластен пълномощник, при съблюдаване изискванията на чл. 127 и сл. от ГПК, при наличието на активна и пасивна процесуална легитимация, а съгласно правилата за родова и местна подсъдност за редовно предявен пред компетентен съд, поради което счита иска за допустим.

По повод основателността на предявения иск, счита, че изтъкнатите в исковата молба обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, са в контраст с известните на доверителя ѝ факти и Кодекса на труда, като изложените факти и доказателства очертавали иска като неоснователен и недоказан, и като такъв, същият следвало да бъде отхвърлен. Излага следните съображения:

На първо място счита, че ищцовото дружество не било претърпяло никакви вреди от поведението на работника при прекратяване на трудовото правоотношение с него, като трудовият договор бил прекратен от работодателя с издаването на представената Заповед № /*** г. и връчването ѝ в деня на депозиране на предизвестието. Работника депозирал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение добросъвестно, като възнамерявал да отработи срока на предизвестието, но работодателя, след получаване на писмената молба по чл. 326 от КТ преценил, че има възможност да прекрати трудовото правоотношение на същия ден. Счита, че принципа на справедливост , съгласно закона, бил когато някое лице претърпи вреди, то да има право на обезщетение от виновните лица.

Твърди, че в случая ищцовото дружество не търпяло никакви вреди от прекратяването на трудовия договор. След като работодателят преценил, и издал горепосочената заповед за прекратяване с посоченото основание на посочената дата, счита, че било незаконосъобразно и неправилно да иска да се обогати без основание и без да е претърпял вреди за сметка на ответника.

На следващо място счита, че можело да се направи обоснован извод за неоснователността на предявения иск, тъй като процесния случай попадал в хипотезата на чл. 220, ал. 2 от КТ, която гласяла, че: Страната, към която е отправено предизвестието за прекратяване, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Твърди, че в случая право на обезщетение, съгласно фактите по делото, имал не работодателя, а работника.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения против ответника иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ като неоснователен и недоказан с произтичащите от това законни последици.

Претендира присъждане на разноски в производството.

В преклузивния срок по чл. 131 ГПК е предявен насрещен иск от ответника И.Л.М. против ищцовото дружество „В.И.“ ООД, ***.

Моли съда да приеме за съвместно разглеждане настоящия насрещен иск по повод подадената искова молба и образуваното гражданско производство по гр. д. № 1040/2020 г. по описа на РС-К..

Сочи, че доверителят ѝ полагал труд по трудово правоотношение с ответника през м. 10.2019 г. Известно време след сключване на договора и запознаване с работата, работникът преценил, че длъжността била несъвместима с притежаваните от него качества, като депозирал предизвестие за прекратяване на трудовия договор на *** г. Сочи, че поведението на работодателя след депозиране на предизвестието било неправилно, укоримо от закона, поради което у доверителя ѝ възниквало право за претендиране на настоящия насрещен иск.

Счита, че фактите, изложени с исковата молба и доказателствата, представени до тук, следвало да се отнесат към хипотезата на чл. 220, ал. 2 от КТ, която гласяла, че: Страната, към която е отправено предизвестието за прекратяване, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Съгласно закона и действията по отношение прекратяването на трудовия договор, счита, че доверителят ѝ има право на заплащане на обезщетение с правно осн. чл. 220, ал. 2 от КТ за неспазения срок на предизвестието от страна на работодателя, който бил удостоверен с издаването на Заповед № 650/*** г.

Предвид изложеното и на осн. чл. 211 от ГПК, моли съда да приеме за съвместно разглеждане настоящия насрещен иск и със своето решение да осъди „В.И.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на И.Л.М., ЕГН **********, сумата от 605,00 лв., представляваща брутното трудово възнаграждение на работника за срока на неспазеното предизвестие.

Моли да бъде присъдена дължимата сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия насрещен иск – 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за изготвяне на насрещна искова молба и процесуално представителство пред РС-К.. В съдебно заседание адвокат С. Г. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан и да уважи предявения насрещен иск.

Ответникът по насрещния иск „В.И.“

ООД, чрез пълномощника си адв. П., представя отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който заявява, че счита предявеният насрещен иск за допустим, но неоснователен и недоказан, поради което моли същия да бъде оставен без уважение, като излага следните причини:

Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ от работника - ответник на *** г. с нарочна молба. Искането на ответника за напускане било от същия ден *** г., т.е. без да спазва императивно установеният в КТ едномесечен срок, който работникът дължи, когато прави волеизявление за напускане на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

В резултат на което ищцовото дружество издало Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно от дата 18.10.2019 г. двете страни вече не били в трудовоправна връзка.

Сочи, че между страните съществувал валидно сключен трудов договор. Същият бил надлежно прекратен от ответника със Заповед № /*** г., за прекратяване на трудовия договор между страните. Основанието за прекратяването била подадена от ответника - работник, молба за напускане, на основание, чл. 326, т. 1 КТ - прекратяване от работника, с предизвестие. Следователно, трудовоправната връзка, между страните, наистина била прекратена, но на основание, чл. 326, т. 1 КТ - прекратяване от работника, с предизвестие, т. е. чрез валидно формирано от работника, волеизявление, обективирано в молба за прекратяване на трудовия му договор от *** г. подписана от ответника.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

Според ал. 2, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Видно от горецитираното, по безспорен начин се доказало осъществяването на елементите от фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника. Същият депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение на *** г., която била приета от работодателя и въз основа на нея била издадена на *** г. Заповед № /*** г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Нямало доказателства по делото за оттегляне на молбата от *** г., преди издаване на Заповед с № № /*** г.