Решение № 10727 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10727 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С. Н. В., като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110142170 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба с вх. № ../03.08.2022г., с която К. Е. М., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.“М“ № .. ет.4, ап.14 е предявил против „П Н“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „М.“ № .. ет. 3, представлявано от Н. Й.управител иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 15 000 лв., заявен като частичен иск от 24 000 лв. в обезщетение за неимуществени вреди вследствие на разпространени неверни твърдения и клевети, публикувани на сайта .. в статия със заглавие: „ Р.: К. М. и Л Б завъртели корупционната „румънска сделка“ с оръжието за У.“ от 03.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на публикуването на статията (03.07.2022 г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 03.07.2022 г. ответникът публикувал статия на интернет сайта ... със заглавие: „ Р.: К. М. и Л Б завъртели корупционната „румънска сделка“ с оръжието за У.“.

Според ищеца в публикацията се съдържат клевети и обиди, с които са му причинени неимуществени вреди. Сочи като клеветнически твърдения следните думи и изрази в публикацията: „Шефовете на кабинетите на икономическия министър в оставка и лидер на БСП К.- К. М., и на премиера в оставка К.- Л Б са в дъното на корупционната румънска сделка“, „“Под тяхна уговорка и под техен натиск….“, „и двамата с К. М. работят само за себе си, пренебрегвайки премиера“. Твърди, че посоченото в статията е изцяло невярно и цели да го дискредира пред обществото. Ищецът поддържа, че публикацията му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет като политолог, наблюдаващ и анализиращ експертно политическите процеси в държавата от години. В исковата молба се поддържа, че сайтът, където е поместена публикацията, е регистриран и се поддържа от ответника. Сочи се, че поведението на 1 ответника е противоправно, тъй като същото е разпространило по електронен път обидни и клеветнически твърдения по адрес на ищеца, вследствие на което са накърнени доброто му име и репутация. С оглед на тези обстоятелства моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва от датата на публикуването на статията. В петитума на исковата молба е формулирана и друга претенция, а именно: на основание чл. 32 КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС да бъде осъден ответникът да се въздържа от по-нататъшни действия, представляващи посегателство върху честта, достойнството и доброто име на ищцата, чрез възлагане и/или създаване и публикуване на статии с клеветническо съдържание по отношение на личността му. В посочената част съдът е оставил исковата молба без движение, като в срока за изпълнение на указанията е постъпила молба вх. № 10816/16.01.2023 г., с която ищецът оттегля част от исковата си претенция в частта, в която се иска на основание чл. 32 КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС да бъде осъден ответникът да се въздържа от по-нататъшни действия, представляващи посегателство върху честта, достойнството и доброто име на ищеца, чрез възлагане и/или създаване и публикуване на статии с клеветническо съдържание по отношение на личността му. Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ето защо, на основание посочената разпоредба производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на тази претенция.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „П Н“ ЕООД не е подаден отговор.

От фактическа страна се установява следното:

Представени са писмени доказателства – извадки от публикации относно твърдените в исковата молба обстоятелства. Приложен е и констативен протокол, том 1, № 177, рег. № 6112/06.07.2022 г. на нотариус Мариета Николова, в който е констатирано, че процесната публикация съществува към 06.07.2022 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и съответно на останалите събрани в производството доказателства, се установява, че съдържанието на посочената статия съвпада със съдържанието на действително поместената в сайта такава.

От разпита на свидетеля Б А се установява, че с ищеца се познават от 1996 г., когато били състуденти със специалност политология в Софийския университет. Сочи, че през всичките тези години са общували, поддържали контакт по телефона, обсъждали актуални теми, които са свързани с политическата обстановка в България, събитията, споделяли са лично мнение. Работили са заедно и в М И и индустрията, ищецът като началник на кабинета на министъра. От него разбрал за процесната публикация началото на месец юли 2022 г., като свидетелят се е запознал със съдържанието на същата. Твърди, че в статията ставало дума за обвинения в корупция, за получаване на комисионна във връзка с една така наречена румънска сделка. М. бил много обиден, огорчен, ядосан. Свидетелят се притеснил, като го видял дали не е вдигнал кръвно. Поддържа, че ищецът му споделил, че и други хора от политологичната общност са му пращали съобщения и са го питали за публикацията. Сочи, 2 че ищецът се е притеснявал как ще го приемат това нещо неговото семейство, най - вече родителите му. Съобщава, че статията била приета много болезнено от М., тъй като се засягал авторитета му, а той държал на собственото си име. Станал за малко по– затворен, по- емоционален, неконцентриран, отварял си телефона да следи какво се случва, дали има някакви отзиви, бил малко по- раздразнен в дадени ситуации, останала горчилка.

Свидетелят сочи, че не му е известно дали ищецът е правил опит да се свърже с ответника за премахване на публикацията от сайта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С оглед наведените от ищеца доводи и твърдения за настъпилите факти, на които се основава неговият иск, той следва да се квалифицира като такъв по чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.

Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.

Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.

Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации (Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС на РБ).

Отговорността за непозволено увреждане по генералната клауза има и морален аспект до известна степен, изразяваща се в това действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди, да се признаят за неприемвливи от правния ред. Върху деликвента тежи задължението да репарира пострадалия за увреждането.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

Деянието е външна проява на човешка дейност, която може да се изрази в действие или в бездействия (пропускане или въздържане да се извърши нещо, което е трябвало да се направи). Всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата.

Отговорността за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Съдебната практика е безпротиворечива по отношение на възприемането, че на обезщетение подлежат уврежданията, настъпили в резултат на злепоставяне в обществото и сред колеги и близки, включително в семеен и по-широк приятелски кръг, причиняване на срам, неудобство и други негативни преживявания в следствие на изнесени факти и обстоятелства за личността, 3 които увреждат доброто име, чест и достойнство на лицето.

Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (вж. ППВС № 9/1966 г.); 2) осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (вж. ППВС № 7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа.

По делото не се спори, че ответното дружество притежава електронен сайт, на който е публикувана процесната статия и че в същата са изнесени цитираните от ищеца твърдения, подробно описани по-горе в мотивите. Издателят-юридическо лице носи отговорност по чл.49 ЗЗД за вредите от публикувани в изданието му материали, (Решение № 340/15.07.1998 г. по гр.д. № 178/1997 г. на ВКС, 5-членен състав, Решение № 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г. на ВКС-V г. о.).

От представеното по делото извлечение от сайта на ответното дружество, включващо процесната статия, е видно, че същата е публикувана в раздел „Авторски новини“, без да е посочен автор, но изрично е отразено, че ПИК е установил обстоятелствата и фактите, които са част от тази статия. Съдът приема за установено, че авторът на статията е лице, натоварено от ответника да изготви процесния материал. По делото е установено и осъществяването на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Едно изявление е противоправно, само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл. .. ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал. 2, а именно - това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно, правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права. Разгласяването на позорни обстоятелства е противоправно деяние, с което се накърнява правото на чест и достойнство на лицето.

4

По делото се установява, че изнесените в процесната статия данни не съответстват на истината, като ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване, че същите са достоверни.

Анализирайки съдържанието на публикацията, съдът приема,че същата засяга в негативен аспект личността на ищеца К. М. и го представя като човек с ниско ниво на морал.