Решение № 1192 от 10.02.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1192

Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 2353 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Карлово, ул. „Юмрук чал" № 78, действащ чрез процесуалния си представител адв. А. Л., със съдебен адрес: гр. София, бул. „Македония" № 12, партер, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001621004987-091-001/03.04.2023г., издаден от Д. И. - началник сектор, възложил ревизията, и М. Д. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с решение № 280 от 26.07.2023г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, относно допълнително определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 1 050,97лв. и допълнително определени ЗОВ, както следва: за 2019г. вноски за ДОО в размер на 994,56лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 371,52лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 336лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 125,52лв.; вноски за ЗО в размер на 537,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 200,82лв. и за 2020г. вноски за ДОО в размер на 1 083,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 294,48лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 366лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 99,50лв.; вноски за ЗО в размер на 585,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 159,18лв.

Изложени са съображения по незаконосъобразността на ревизионното производство, които се свеждат до обстоятелството, че за РЛ не е възникнало задължение да внася ЗОВ, само и единствено поради факта, че е вписан като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „Кей Джей Кей груп“ ЕООД. В допълнителна молба вх. № 21766/01.11.2023г. е направено уточнение, че РА се обжалва и в частта, изменена с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив. Претендира се отмяна на РА поради неправилност и незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са изложени от жалбоподателя К. в депозирани по делото писмени бележки /л. 739 – 750/.

Жалбоподателя прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на следните въпроси: 1) Дали едно лице когато има осигуряване и се е осигурявало в една страна, може да се осигурява и в друга страна, и в какви качества?; 2) Дали когато едно лице се е осигурявало в една страна, приходният орган на друга страна – в случая НАП, може с ревизионен акт да му вмени, че дължи осигуровки и на друга страна поради факта, че това лице е собственик на фирма в друга страна – България?

Ответникът - Директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Т., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на РА по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява ДОПУСТИМА.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС), настоящият съдебен състав, като се запозна с конкретно поставените в искането въпроси, намира следното:

Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. Изложените от жалбоподателя въпроси не отговарят на горепосочените изисквания, поради което искането за преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

В настоящия случай формулираните въпроси от Д. К. К. не сочат на конкретни разпоредби от общностното право, за които да се твърди неяснота относно техния смисъл и значение и не сочат конкретно противоречие между норми на националното право и норми на правото на ЕС.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз за неоснователно, поради което същото следва да се остави без уважение.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621004987-020-001/31.08.2021г. (л.600), издадена от Д. И. – началник сектор, с обхват - данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г.; ДОО - за самоосигуряващи се, ДЗПО – УПФ – за самоосигуряващи се и ЗО – за самоосигуряващи се за същия период. Определен е краен срок на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено редовно чрез отказ на 04.11.2021г. Преди приключване срока на ревизията, със заповед № Р-16001621004987-023-001 от 01.12.2021г. (л.565) ревизионното производство е спряно на основание разпоредбата на чл. 34 от ДОПК. Впоследствие, ревизионното производство е възобновено със заповед № Р-16001621004987-143-001 от 04.01.2022г. (л.561), като е определен нов краен срок до 07.03.2022г.

Преди изтичане на посочения краен срок на ревизията, същата е спряна повторно, отново на основание чл. 34 от ДОПК със заповед № Р-16001621004987-023-002 от 18.02.2022г. (л.379). След отпадане на основанието за спиране, със заповед № Р-16001621004987-143-002 от 02.12.2022г. (л.367) ревизионното производство е възобновено, като е определен нов краен срок до 19.12.2022г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001621004987-020-002 от 15.12.2022г. (л.248) срокът на ревизионното производство е продължен до 17.02.2023г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621004987-092-001/02.03.2023г., против констатациите в който, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е депозирано възражение. Въз основа на РД, в срока по чл. 119, ал. 1 от ДОПК е съставен оспореният Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004987-091-001/03.04.2023г., с който на К. са определени посочените по-горе публични задължения, предмет на съдебно обжалване.

РА е обжалван по административен ред пред Директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и решение № 280/26.07.2023г.

По отношение на компетентността на органа по приходите, възложил ревизията по делото са представени заповеди №№ РД-09-2433 от 16.12.2019г., РД-09-1021/22.07.2020г., РД-09-1600/08.10.2020г., РД-09-849/10.05.2021г., РД-09-1979/30.09.2021г. и РД-09-789/13.05.2022г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към тях. По отношение компетентността на органи по приходите, издали РД и РА, по делото са представени заповеди №№ РД-09-1530/30.09.2020г. и РД-09-2515/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към тях.

Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Посочените по-горе ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен носител - CD.

Във връзка с оспорването валидността на решението на горестоящия административен орган, РА, РД, ЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство (формулирано в съдебното заседание на 07.12.2023г., л. 627 гръб) от страна на процесуалния представител на жалбоподателя с доводи, че същите са подписани с неквалифициран електронен подпис, по делото са приети следните писмени доказателства: удостоверения за валидност на КЕП на органите по приходите, издали процесните ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на ревизионното производство, РД, РА и решение № 280/26.07.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив /л. 622 – 626/; оптичен носител, съдържащ решение № 280/26.07.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив като електронен документ, подписан с КЕП /л. 646/; документи, изходящи от трето неучастващо по делото лице „Борика“ АД, представляващи досиета с документи за издаване на КЕП на служителите на НАП М. Г. Д., М. И. И. и Д. А. И. във връзка с изпълнение на служебните им задължения – искания, договор за удостоверителна услуга, приемо – предавателен протокол и др. /л. 651 – 703/.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. М. (л. 722 - 737), приета без направени възражения от страните по делото.

Въз основа на подробен анализ на посочените от жалбоподателя документи по делото – ЗВР, ЗИЗВР, заповед за спиране и възобновяване на ревизията, РД, РА и решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, подписани с квалифицирани електронни подписи (КЕП), експертът заключава, че електронните подписи, с които са подписани, отговарят Регламент 910/2014 на ЕС/ЕП. При отварянето на осемте подписани файла с бутон Signature Panel се вижда кой е подписал съответния документ. При избор на Validate signature се изписва текст на английски език, който в превод на български език означава „пътят от сертификата на подписващия до сертификата на издателя беше изграден успешно“. Експертният извод на вещото лице е илюстриран с екранни сминки на л. 724 – 726.

На сайта на B-Trust има възможност да се провери валидността на сертификата, който се използва. Такава възможност за проверка предоставя и сайта на Европейската комисия, посочен на л. 727. На екранна снимка на л. 727 експертът е посочил резултата от проверката на сертификата.

За всеки електронен подпис в менюто Details на Certificate Viewer могат да се видят личните данни на притежателя на електронния подпис, местоработата му /когато е за служебно ползване/ и и-мейл, с който се обвързва този подпис. Извършената от вещото лице проверка е илюстрирана с екранни снимки на л. 728 – 730. Информацията съвпада с тази, приложена в том 3 по делото, по-конкретно електронните подписи са за служебни цели и са издадени въз основа на заповеди за издаване.

Серийният номер на електронния подпис се генерира при първоначалното му издаване, записва се на SIM карта и остава непроменен при преиздаването му. Експертният извод е подкрепен от екранните снимки на електронния подпис на служителя на НАП Д. И..

Файловете в диска са подписвани в различни години, но серийният номер на подписа е непроменен.

В разпита си в съдебното заседание на 11.04.2024г. по приемане на заключението, вещото лице е направило подробни пояснения и уточнения /л. 751 гръб – 752/.

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Б. М., като компетентно и безпристрастно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените въпроси.