Определение № 227 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. И. като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20242100600087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341, ал.2 и сл. от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор в Районна прокуратура-Бургас, против определение от 21.12.2023г., постановено в проведеното разпоредително заседание по НОХД № 352/2023г. по описа на Районен съд-Царево, с което състав на първоинстанционния съд е констатирал допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила, накърняващи правото на защита на подсъдимия Б. И. и на пострадалия от престъплението, поради което на основание чл.248, ал.5, т.1 и чл.249 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за тяхното отстраняване.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че в хода на разследването не било установено с категоричност чия е собствеността върху отнетата вещ. Според прокурора били налице достатъчно доказателство, от които се установявало, че вещта принадлежи на свидетелката Н. К.. В тази връзка твърденията на защитата, че вещта била собственост на Община Кърджали били голословни, тъй като нито при проверката, нито след образуването на досъдебното производство Община Кърджали е предявила, каквито и да било претенции за собствеността върху вещта, предмет на престъплението. Настоява се, че при обвинение за извършена кражба, изследването и решаването от наказателния съд на материалноправния спор за собствеността върху инкриминираната вещ не спадал към задължителния предмет на доказване, доколкото вещта можело да се отнеме от всяко лице, било то собственик, владелец или държател, като в тази връзка е цитирана съдебна практика. От изложеното следвало, че с 1 посочването на К., като собственик на вещта не е допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен, нито пък били ограничени процесуалните права на действителния собственик на вещта да участва в съдебната фаза на процеса в качеството си на граждански ищец, поради което се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в преклузивния 7-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и е срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е основателен.

Съдебното производство е образувано пред първоинстанционния съд по внесен от Районна прокуратура-Бургас обвинителен акт срещу подсъдимия Б.

И., за извършено от него престъпление с правна квалификация по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. В хода на разпоредителното заседание по делото, районният съд с определение е заключил, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на пострадалия, изразяващи се в следното:

В обвинителния акт било посочено, че вещта, предмет на престъплението – фургон с размери 6.90 м. х 2.56 м. х 2.40 м., на стойност 950 лева, била отнета от владението на собственика и Н. К., но по делото отсъствали доказателства, че тя в действителност била собственик на вещта, още повече, че съгласно изложеното от защитата в хода на разпоредителното заседание, вещта била собственост на Община Кърджали. Съдът е приел, че делото следва да бъде върнато на досъдебната фаза, след което разследващите органи да извършат съответните процесуални действия, целящи установяването на действителния собственик на отнетата вещ. Според съда съмнението относно собствеността на вещта, препятствало определянето на конкретно лице, като пострадал, съответно конституирането му като частен обвинител или граждански ищец в съдебното производство. Не било установено също така дали подсъдимият И. бил провел сочения от него разговор с представител на Община Кърджали, в хода на който този представител му заявил, че И. може да вземе фургона безвъзмездно, тъй като той бил бракуван. В тази връзка прокурорът следвало да установи дали вещта била безстопанствена, или е била оставена на място, от което е било видно, че собственикът и се отказва от нея, или е била бракувана. На последно място, съдът е посочил, че така допуснатото съществено процесуално нарушение било от категорията на отстранимите, като за неговото преодоляване било необходимо органите на досъдебното производство да извършат ново привличане на извършителя в качеството на обвиняем, като в обстоятелствената част и диспозитива на това ново обвинение /постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт/, следвало да се отрази действителният собственик на фургоните, който бил Община Кърджали.

След цялостна въззивна проверка на атакуваното определение, настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за 2 необосновани и неправилни.

Коментираният обвинителен акт, според въззивния съд, изцяло отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част прокурорът ясно е посочил всички обстоятелства, които според него обуславят обвинението от обективна и субективна страна, като описанието им безспорно е по начин, позволяващ на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, както изисква нормата на чл.55, ал.1 от НПК, и което е с основно значение за осигуряване правото му на защита. В достатъчна степен е описано деянието вменено на подсъдимия. Посочени са времето, мястото и начинът на извършването му, включително и квалифициращият признак – използване на моторно превозно средство, и реализираните от физическия изпълнител на деянието - С. С. действия, от чие владение е отнета вещта, нейната стойност и чия собственост е тя. Също така са посочени и смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината на извършителя обстоятелства, както и доказателствата, подкрепящи според прокурора обвинението, тоест нормата на ал.2 на същия член е изпълнена в цялост. В заключителната част на обвинителния акт също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, респективно изпълнени са разпоредбите на ал.3, чл.246 от НПК.

Посочени са данните за личността на подсъдимия и правната квалификация на деянието, а също са налице и останалите изисквания - датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

Фактите на инкриминираната престъпна дейност са посочени изчерпателно, като липсват противоречия между тях и диспозитива на обсъждания прокурорски акт. С така изложените обстоятелства около извършването на престъплението, основната функция на обвинителния инструмент е била реализирана изцяло. Обвинението е формулирано по начин, определящ предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин са поставени основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита /т.4.2. от ТР № 2/ 2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК, ВКС/. От гореизложеното следва, че липсва основание да се счита, че в разглеждания случай е налице нарушение на правото на справедлив процес.

Съставът на престъплението кражба, независимо от квалифициращите признаци в отделните случаи, включва отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои. От така заложената дефиниция в основния състав по чл.194 от НК е видно, че собствеността на вещта не е елемент от фактическия състав на престъплението. Достатъчно е вещта да е чужда на извършителя, да притежава определена стойност и да се намира във фактическата власт на друго лице. С обвинителния акт е въведено твърдение за посегателство против собствеността, изразяващо се в отнемане на чужда движима вещ - описаният по-горе фургон, от владението на друго лице, което също така е и собственик на вещта – Н. К., и поради това я е посочил в обвинителния акт като пострадало от деянието лице. Несъгласието на съдията-докладчик с този извод обаче не съставлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на пострадалия, както се твърди в атакуваното определение. Решаването на въпроса относно собствеността на вещта имплицитно включва обсъждането и оценката на събраните до този момент 3 доказателства, тоест тези в досъдебното производство, а това, в този стадий на съдебната фаза, е недопустимо. Извършването на анализ на доказателствената съвкупност на този етап и решаване на въпроси по същество на делото, в принципен план би обезсмислило провеждането на съдебното следствие. Едва в хода на последното за съда ще съществува възможност да събере и провери доказателствата и доказателствените средства по делото, а оценката им следва да бъде дадена с крайния съдебен акт. Следва да се има предвид, че до приключване на съдебното следствие е приложим и институтът по изменение на обвинението по чл.287, ал.1 от НПК, и ако прокурорът счете, че от така събраните доказателства се установява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, то той може да повдигне ново обвинение съобразно тези факти. Както беше вече уточнено, независимо чия собственост е инкриминираната вещ, релевантен е въпросът от чие владение тя е била отнета, тъй като престъпление кражба би било налице и в случаите, когато не е установен собственикът на вещта, стига да е установено по безспорен начин, че предметът на кражбата не е изключителна собственост на извършителя. След като това обстоятелство е посочено от държавния обвинител, съобразно собствения му доказателствен анализ, по мнението на настоящия състав това изпълва изискването на чл.246 от НПК относно обстоятелствата, които следва да намерят отражение в обвинителния акт, и е достатъчно на този етап да обоснове процесуална правоспособност за посоченото, като пострадало от престъплението лице да се конституира в наказателния процес, като частен обвинител и/или граждански ищец. Ако в хода на съдебния процес се установят нови факти, указващи друго лице, като собственик на вещта, то отсъствието му, като страна в наказателното производство не препятства възможността му да търси обезвреда за причинените му с деянието вреди, чрез предявяване на иск по реда на ГПК.

Наред с това, въпросът относно собствеността на вещта не подлежи на задължително изследване в хода на наказателното производство, тъй като, независимо от установеното, изводите на наказателния съд не се ползват със сила на присъдено нещо, каквато притежават решенията на гражданските съдилища, разглеждащи искове за собственост.

Съдията-докладчик е приел за безспорно установено, единствено въз основа на твърденията на подсъдимия и неговия защитник и противно на установеното в досъдебното производство, че вещта отнета от имота на К., е собственост на Община Кърджали. Съдът е стигнал и по-далеч, като дори е дал указания на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, след като делото бъде върнато, да отстрани визираните от съда процесуални нарушения, чрез предявяване на ново обвинение към извършителя, в което при фактическото описание на престъплението, Община Кърджали да бъде отразена, като действителния собственик на вещта. Такъв подход настоящият състав намира за незаконосъобразен и абсолютно недопустим. Единствено в прерогатив на прокурора е да формулира обвинението, съобразно вътрешното си убеждение, изградено въз основа на събраните доказателства. Това правомощие е конституционно закрепено и то не може да бъде изземвано от съда. Ако решаващият съд прецени, че установените и описани в обвинителния акт обстоятелства не съответстват на дадената правна квалификация, то това може и следва да бъде решено с отговорите на въпросите по чл.301 от НПК, но не и в хода на разпоредителното заседание.