Решение № 2616 от 04.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2616 гр. Варна, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20223110100952 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ПЛ. СТ. Й., ЕГН **********, с адрес: *****************************, с която против „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът ПЛ. СТ. Й., ЕГН ********** не дължи на ответника „С.К.“ ООД, ЕИК **********, сумата от 2220,34 лева, представляваща неустойка, начислена по договор за паричен заем №543976/05.07.2021 г., поради нищожност на същата, като накърняваща добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. В условия на евентуалност се претендира да бъде прието за установено, че процесната сума е недължима, като необосновано висока и уговорена в противоречие с чл.143, ал.1 ЗЗП. В условия на евентуалност се претендира да бъде прието за установено, че процесната сума е недължима, като уговорена в противоречие с чл.146, ал.1 ЗЗП. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Между страните по делото е сключен договор за паричен заем №543976/05.07.2021 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца в заем, парична сума в размер на 1100 лева, при лихва в размер на 441,66 лева. В исковата молба се сочи, че по договора, в тежест на заемателя, е начислена допълнителна сума в размер на 2220,34 лева, претендирана от заемодателя като неустойка. Твърди се, че при предоставена в заем в размер на 1100 лева, от ответника се претендира връщане на сумата от 3762 лева, която следва да бъде изплатена на ответника в срок от 18 месеца, считано от 1 датата на сключване на договора.

Ищецът оспорва дължимостта на сумата от 2220,34 лева, като намира, че клаузата, с която същата е уговорена, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципът на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, чието спазване има за цел да се препятства несправедливото облагодетелстване на едната страна, за сметка на другата. В условия на евентуалност се твърди, че същата е недействителна поради противоречие с чл.143 ЗЗП и чл.146, ал.1 ЗЗП. Твърди се, че размерът на начислена и претендирана неустойка, от ответника, е необосновано висок – същият надвишава над два пъти предоставената в заем сума. Според ищеца, начисляването е извършено в нарушение на изискването да бъде осъществена оценка на кредитоспособността на потребителя, като този пропуск на ответника е прехвърлен в тежест на ищеца, което води до увеличаване размера на задължението на длъжника. Намира, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и цели постигане на неоснователно обогатяване. Твърди се заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК. Според ищеца клаузата, с която е уговорена неустойката е неравноправна, поради което същата е нищожна, доколкото същата не е била уговорена индивидуално с него.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Заявява, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като ищецът сам е отправил искане за сключването му. Твърди се, че същият е запознат с относимите Общи условия на кредитора и е приел същите. Оспорва уговорената неустоечна клауза да противоречи на добрите нрави. Сочи, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането му. Оценката за кредитоспособността на потребителя се извършва преди сключването на договора, като към този момент се преценява и финансовия риск. Твърди, че нивото на риска зависи от множество фактори, от обективен характер.Заявява, че обезпечението на задължението е съществен елемент при извършване на преценка за носения от кредитора риск, тъй като то му предоставя възможност да реализира правата си срещу третото лице или банката – гарант, в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Твърди се, че ответникът е оценил кредитоспособността на ищеца, приел е да поеме финансовия риск и да сключи с него договор за заем, при условие, че му бъде предоставено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Твърди се, че само при предоставяне на обезпечение, заемодателят има интерес да сключи договор за заем и да поеме финансов риск. Заявява, че неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск, от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане, в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Намира, че с начисляване на процесната неустойка се препятства възникване на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя.

Определя задължението за представяне на обезпечение като съществено за интереса на кредитора, но същото зависи изцяло от волята на заемателя.

Като не е изпълнил задължението за предоставяне на обезпечение, ищецът е 2 увеличил носения от ответника финансов риск, след като вече договорът е сключен. Твърди, че няма как да знае, че заемателят няма да изпълни задължението си, като сочи, че ищецът е договарял с намерението да не предостави исканото обезпечение, в нарушение на чл.12 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че неустоечната клауза е неравноправна. Оспорва със същата да се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Дори да е налице недействителност на отделна клауза, то това обстоятелство не обосновава извод за нищожност на целия договор. При горните доводи настоява за отхвърляне на исковете.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем №543976/05.07.2020 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1100 лева, както и че заемната сума е получена от ищеца.

Видно от текста на процесния договор, фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 40,05 %, а ГПР е 48,02 %. Общият размер на задълженията на ответника по договора възлиза на сумата от 1541,66 лв., в която са включени главница – 1100 лева и договорна възнаградителна лихва – 441,66 лева. Ищецът е поел задължението да изплати на ответника предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, на 18 месечни вноски, четири, от които в размер на 36,71 лева и четиринадесет - в размер на 99,63 лева. Уговорено е първото месечно плащане да бъде с падеж 05.08.2021 г., а последното – 05.01.2023 г.

Съгласно чл.6.5 от договора за заем, заемателят се задължава, в 3дневен срок от подписване на договора, да предостави на заемодателя, някое от следните обезпечения, предвидени чл.33, ал.1 от Общите условия поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Второто възможно обезпечение е предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

Предвидено е при непредставяне на исканите обезпечения, на заемателя 3 да бъде начислена неустойка в общ размер на 2220,34 лева, като изрично е посочено, че същата се начислява автоматично от заемодателя, а с подписване на договора, заемателят се счита за уведомен, за нейното начисляване. Съгласно чл.6.6. от договора, неустойката е включена в погасителния план и се заплаща разсрочено - на падежите на погасителните вноски. Видно от същия, заемателят дължи връщане на сумата от 3762 лева, след начисляване на неустойка в размер на 2220,34 лева.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно.

Условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които обосновава своето право на вземане. В процесния казус допустимостта на предявения иск се обуславя от наличието на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че не дължи в полза на ответника парична сума в размер на 2220,34 лева, представляваща начислена от ответното дружество неустойка по договор за паричен заем №543976/05.07.2021 г.

Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за заем, сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.

Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет платформата на ответника – https://credirect.bg, на дата 05.07.2021 г., е заявил искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Ищецът не спори, че ответникът му е предоставил договор за паричен заем и относимите Общи условия. Заемателят се е запознал със същите и е приел условията на договора, като на 05.07.2021 г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 1100 лева. Последното обстоятелство не се оспорва от заемателя.

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните вноски е част от договора. Размерът на отделите погасителни вноски и общо дължимата сума зависи от изпълнението на задължението по чл.6.5 от договора, за предоставяне на обезпечение.

Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който 4 поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр. 85/24.10.2017 г./.