Решение № 18 от 19.06.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Разград, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Светлана Л. И.а като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело № 20223300900022 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба о т „ Дайтона“ ЕООД с. Батово, общ. Добрич, ЕИК 124624977, представлявано от управителя К. К., против „Атанасов - инвест“ ЕООД, гр.

Добрич, ЕИК 124637519, представлявано от управителя Г. И. и „Пермаш-Дими“ ЕООД, гр.

Добрич, ЕИК 200335342, представлявано от управителя Д. Т.. Предявени са обективно съединени искове, първият от които е с правно основание чл. 192, ал. 1 и във вр. с чл. 87, ал.

3 от ЗЗД с цена на иска 157 100 лева. Вторият предявен иск е с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК за установяване на обстоятелството, че вторият ответник „Пермаш – Дими“ ЕООД не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, придобит от него чрез договор за покупко-продажба, сключен с първия ответник „Атанасов Инвест“ ЕООД, съгласно нотариален акт № 69, том № 6, рег. № 4529, деки № 863/2011 година на нотариус № **, вписан под № **, то, 11м вх. рег. № 3672/20.12.2011 г. в СВ Балчик, поради недействителност на договора за покупко-продажба, с цена на иска 177 358,80 лева, определена съгласно представена данъчна оценка по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК. В условията на евентуалност спрямо втория предявен иск, е предявен иск по чл. 135 от ЗЗД, подробно описан в исковата молба, за признаване на относителната недействителност по отношение на ищеца по делото на сключената с нотариален акт № 69, том № 6, рег. № 4529, деки № 863/2011 година на нотариус № **, вписан под № **, то, 11м вх. рег. № 3672/20.12.2011 г. в СВ Балчик сделка за покупко-продажба на недвижим имот, описан подробно в исковата молба, поради това, че сделката е сключена с цел да бъдат увредени интересите на кредитора на първия ответник и ищец в настоящото производство, с цена на иска 177 358,80 лева, доколкото искът е предявен в условията на евентуалност и касае сделка с един и същи недвижими имоти.

Твърди се, че ищецът по силата на договор, сключен с НА № 19, том IX, рег. № 13821, дело № 1550 от 30.06.2008 година на нотариус № **, вписан с рег. № **, том XV, дело, №4807/2008 г. вх. № 9902/30.06.2008 г. на СВ – Добрич е закупил от първия ответник „Атанасов - инвест“ ЕООД масивна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с 1 идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Добрич, със застроена площ 652 кв.м., РЗП 3912 кв.м. на 6 етажа, състояща се от 113 самостоятелни обекта, обозначени с №1-112 и № 117, подробно описани в нотариалния акт. Към момента на сключване на договора е била налице вписана договорна ипотека по отношение на 25 от самостоятелните обекти в сградата, учредена от първия ответник-продавач в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД /правоприемник на МКБ Юнионбанк“ АД/ за обезпечаване на договор за банков кредит, получен от „Агрохит“ ЕООД, ЕИК 124644079. Паричното задължение, за което била учредена договорната ипотека не било погасено, поради което по искане на ипотекарния кредитор било образувано изп. д. № 20118110400277 на ЧСИ Н. Ж., в което чрез публична продан били продадени ипотекираните 25 самостоятелни обекта от сградата, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че общата сума, за която съдебният изпълнител е продал ипотекираните 25 самостоятелни обекта от сградата възлизала на 164 190,80 лева, а частта от цената по нотариалния акт възлизала на 157 100 лева. Моли съда да постанови решение, с което да бъде развален сключения договор за покупко-продажба с НА № 19, том IX, рег. № 13821, дело № 1550 от 30.06.2008 година на нотариус № **, вписан с рег. № **, том XV, дело, №4807/2008 г. вх. № 9902/30.06.2008 г. на СВ – Добрич, а първият ответник „А.ов - инвест“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 157 100 лева, представляваща частта от цената на продадените от съдебния изпълнител ипотекирани имоти, законната лихва върху тази сума от предявяване на иска.

Излагат се доводи, че след образуване на изпълнителното дело за събиране на вземането, за обезпечаване на което е учредена ипотеката, първият ответник с нотариален акт № 69, том 6, рег. № 4529, дело № 863/2011 г. на нотариус № **, вписан под № **, то, 11, вх. рег. № 3672/20.12.2011 г. в СВп – Балчик прехвърлил собствеността чрез покупкопродажба на втория ответник „Пермаш-Дими“ ЕООД на свой собствен недвижим имот: терен с площ 4858 кв.м., находящ се в с. Кранево с идентификатор № ***, с цел да увреди интересите на кредитора-ищец. Твърди се още, че сключеният между първия и втория ответник договор за покупко-продажба на недвижим имот е недействителен, поради липса на посочена цена, което е съществен елемент на договора за продажба, както и че същият е привиден, доколкото страните по него не са целели правните последици на продажбата. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба ответните дружества били свързани лица, които не развивали стопанска дейност, поради което и купувачът, втория ответник по настоящото дело не бил в състояние да заплати каквато и да е сума на продавача – първия ответник. Твърди се, че действията на ответните дружества били предназначени единствено да увредят интересите на кредитора-ищец на продавача-първия ответник.

Постъпил е писмен отговор от ответника „Пермаш-Дими“ ЕООД, гр. Добрич. На първо място изразява становище за допустимост на осъдителния иск по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, но счита същия за неоснователен.

Твърди се, че ищецът съзнателно е поел риск със закупуването на обременената с ипотека собственост, доколкото в договора за покупко-продажба изрично било посочено, че купувачът-ищец е уведомен за съществуващата ипотека върху 25 от самостоятелните обекти 2 в сградата. Излага се становище за неоснователност на претенцията по отношение на три от самостоятелните обекти с номера 58, 55 и 38, доколкото ипотеката по отношение не била подновена към момента на публичната продан. Счита, че ищецът е встъпил в правата на ипотекарния кредитор срещу длъжника по кредита „Агрохит“ ЕООД, поради което разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД е неприложима, предвид специалната по отношение на нея норма на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД. Изразява становище за невъзможност за едновременното възникване на вземане по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, доколкото това би довело до неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

Счита предявения в условията на кумулативност отрицателен установителен иск за недопустим, тъй като ищецът няма да има качеството на кредитор на първия ответник при положение, че се приеме, че главния осъдителен иск е неоснователен. Доколкото правният му интерес за предявяване на двата иска по чл. 124, ал 1 ГПК и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, в условията на евентуалност по между си, се основава единствено на твърдението, че притежава вземане към първия ответник, то отхвърляне на този осъдителен иск по същество би следвало да доведе до преценка за недопустимост на останалите два иска поради липса на правен интерес. Твърди се изначална липса на активна процесуална легитимация за предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, доколкото ищецът не навежда факти, от които да може да се изведе негов правен интерес във връзка с негово право на собственост или поне владение върху имота, което би могло да доведе до придобиване на негови вещни права върху имота. По същество счита предявения отрицателен установителен иск за неоснователен.

Счита, че сделката между втория ответник „Пермаш - Дими“ ЕООД и първия ответник „Атанасов Инвест“ ЕООД за напълно действителна. Сделката не е нищожна, тъй като собствеността е прехвърлена срещу задължението на втория ответник да заплати изискуемите публични задължения на първия ответник към НАП, които били посочени по размер в нарочно издадено удостоверение от НАП. Излага твърдения, че покупната цена е била определена, тъй като размерът й е бил посочен в удостоверението издадено от НАП.

С отговора на исковата молба се прави в условията на евентуалност възражение за изтекла в полза на втория ответник придобивна давност чрез осъществено необезпокоявано владение върху имота в период по-дълъг от 10 години, считано от 20.12.2011 година до 20.12.2021 година.

По предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД, ответникът изразява становище за недопустимост, поради погасяването му по давност. Исковете по чл.

135 от ЗЗД подлежат на погасяване по давност в продължение на пет години, считано от датата на сделката. Счита, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск за собственост означава не само, че ответникът е носител на правото, което е било поискано от ищеца да бъде отречено с решението. Излага становище за невъзможност установителния иск да се отнася като главен към евентуален спрямо иск по чл. 135 от ЗЗД, с предмет сделката, по която вторият ответник е придобил имота.

Твърди се също така, че първият ответник притежава и други имоти, от които ищецът 3 може да се удовлетвори.

Постъпил е писмен отговор от ответника „Атанасов– инвест“ ЕООД гр. Добрич, с който изразява становище за допустимост на осъдителния иск по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, но счита същия за неоснователен. Предявените два иска в условията на кумулативност спрямо осъдителния /главен-отрицателен установителен иск за собственост, а вторият в условията на евентуалност по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД/ счита за недопустими. Отрицателният иск за собственост е недопустим поради липса на правен интерес независимо от изхода на делото по осъдителния иск, а Павловият иск счита отново за недопустим поради липса на правен интерес, което е обусловено от неоснователността на осъдителния иск и следващия от това извод, че ищецът няма качеството на кредитор. В случай, че съдът приеме за допустими отрицателния установителен иск за собственост и Павловия иск, то счита същите за неоснователни. Прави искане за постановяване на прекратително определение по отношение на недопустимите искове, а в случай на допустимост да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на предявения осъдителен иск по реда на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД изразява становище за неговата неоснователност. Посочва, че в договора за покупко-продажба е отбелязано, че купувачът-ищец е уведомен за съществуващата ипотека върху 25 от обектите в сградата, които същият купува. Твърди, че продажбата е договорена при тези условия и на риск на купувача, което е отразено и в продажната цена, с оглед наличната ипотека върху 25 от обектите.

Твърди, че ипотеката върху три от обектите, които ищецът сочи като придобити вследствие на принудителна продан – самостоятелните обекти с номера 58, 55 и 38, не е подновена към момента на принудителната продан. Поради това твърдението за вземане, свързано с ипотеката, посочена и в договора, с който ищецът е придобил имота е неоснователно.

Излага становище относно това, че ищецът след продажбата е встъпил в правата на ипотекарния кредитор срещу длъжника по кредита „Агрохит“ ЕООД и има вземане срещу него в размер на сумата, получена при публичната продан от ипотекирания кредитор.

Правилото на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за встъпване в правата на удовлетворения кредитор на трето лице, което със собствен имот обезпечава чуждо задължение, е специално спрямо правилото на чл. 192, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че е несъмнено ако купувач съзнателно закупи обременен с право на ползване имот, приложение чл. 192, ал. 1 от ЗЗД няма да намери.

Счита едновременното възникване на вземане по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 155ма л. 2 от ЗЗД за недопустимо, доколкото това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като по двата текста длъжниците са различни и основанията, на които възникват вземанията, също са различни.

Оспорва твърдението на ищеца, че по договора за продажба нямало определена цена.

Счита, че ищецът се е заблудил от фактическата грешка при формулиране на предмета на задължението на купувача, но тази грешка била поправена с нот. акт за поправка с вх. № 645 4 от 18.03.2022 година, акт пор. № 110, том II, дело 300/22 година на СВ – Балчик.