Решение № 1310 от 14.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. П., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720104909 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Н. Б., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 1391.67 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 318.33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. - 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1391.67 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 34.20 лева, представляваща държавна такса и сумата 250.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 23.01.2013 г., по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..

Твърди, че процесните суми са погасени по давност и моли да й бъдат 1 присъдени сторените разноски.

В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Б., която поддържа иска, и във връзка с направеното признание в срока за отговор от ответната страна, моли съда да постанови решение при признание на иска, като им се присъдят сторените разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която поддържа депозирания отговор, и моли съда да постанови решение при признание на иска, като на основание чл.78, ал.2 от ГПК им се присъдят сторените по делото разноски, и съда вземе предвид, че не са дали повод за завеждане на иска.

П. районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК и чл. 12 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 1391.67 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 318.33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. - 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1391.67 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 34.20 лева, представляваща държавна такса и сумата 250.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 16.11.2012 г., по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. М. е признал 2 иск. Към отговора на исковата молба е представено надлежно пълномощно на ю.к. М., по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е упълномощена да признае предявения иск.

С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в депозирана писмена молба е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради погасяването им по давност.

По разноските:

Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представила списък по чл.80 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.

3

В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение.

Видно от приложеното към исковата молба копие от изпълнителен лист от 23.01.2013 г., по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, „***“ АД, в качеството му на кредитор на ищеца през 2013 г. се е снабдил с изпълнителен лист (изпълнителен титул). Въз основа на този изпълнителен титул, по негова молба е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б.. Няма данни, към датата на предявяване на иска, ответникът да е предприел действия пред ЧСИ за прекратяване на производството по образуваното изпълнително дело и същото е било висящо към тази дата, независимо, че по изпълнителното дело няма поискани, респ. предприети действия от ответника по принудително събиране на дълга, като е разполагал и с изпълнителен титул, респ. е поддържал висящността на изпълнителното дело.

От друга страна първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В случая, настоящия съдебен състав намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано на изпълнително производство, на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, предявяването на иск по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист (в какъвто смисъл в случая е било направено и възражение от ищеца за изтекла давност с предявяване на иска) е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.

Подобно възражение ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело не е могъл да направи пред съдия-изпълнителя, защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. В този смисъл е и определение № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 17/2014 г., ІІІ г.о.

4

Предвид изложеното, и като взе предвид вида на предприетата защита от ищеца и характера на предявения иск, съдът намира, че няма основание за извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Следва да се има предвид и това, че ответника, в качеството му на взискател по образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е поискал прекратяване на производството по същото, въпреки неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години и така е поддържал висящност на изпълнителния процес. Този факт е предопределил необходимостта от защита на длъжника – ищец, по исков ред да осъществи своята защита чрез предявяване на иск (като както вече бе посочено - позоваването на изтекла погасителна давност може да стане само чрез иск или чрез възражение), поради което и самото признание на иска не е достатъчно да обоснове приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, в който смисъл е и определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1034/2018 г., І т.о.; определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК и др.

Ето защо ответника следва да понесе разноските с оглед изхода на делото, и върху него се възложат сторените от ищеца разноски в хода на делото. Извършените и доказани от ищеца разноски, посочени и в списъка по чл.80 от ГПК са в общ размер на 579.78 лева, от които сумата в размер на 79.78 лева – заплатена държавна такса и сумата от 500.00 лева –адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, П. районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че М. И.

Б., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, сумата от 1391.67 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 318.33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. 18.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1391.67 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 5 изпълнение в съда - 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 34.20 лева, представляваща държавна такса и сумата 250.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 16.11.2012 г., по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., поради изтекъл пет годишен давностен срок и погасено право за принудително изпълнение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 579.78 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6