Решение № 5131 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели Маринова

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20211100508912 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20072256 от 19.03.2021 г. СРС, 85 с-в, по гр.д.№ 56314/2019 г. е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Х. Н. Г. дължи на „Мелон България“ ЕАД сумата от 1 055,00 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-9836/24.09.2009 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД със законната лихва от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и такса в размер на 24,00 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.05.2019 г. по гр.д.№ 28162 от 2019 г. на СРС, 85 с-в, като за разликата до пълния предявен размер е отхвърлил претенцията за главница, а претенциите за договорни и наказателни лихвиизцяло.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Х. Н. Г. в частта, с която са уважени исковете за главница за сумата от 1 055,00 лв. и за такса в размер на 24,00 лв. с оплаквания, че в посочената част същото е постановено в нарушение на материалния закон, при 1 съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.Въззивникът излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че кредитът е бил усвоен в пълен размер, като е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещото лице М.В., което е в противоречие с представеното извлечение от ЦКР към БНБ.Необосновано и в нарушение на материалния закон съдът е преценил, че клаузата на т.7 от процесния договор за погасяване на падежа има за правна последица изискуемост на задължението единствено с оглед изпадането в забава и начисляването на лихви, но не и с оглед поставяне началото на погасителната давност за същото.Изразява становище, че по същество кредитът овърдрафт е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателната сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката, което в конкретния случай съгласно т.2 от договора е лимитирано до 1 500 лв.Твърди, че задължението за погасяване на пълния размер на дебитното салдо е указано в т.14.1 от ОУ и в чл.4 от договора, като в случай на непогасяване банката начислява лихва върху пълния размер на непогасените суми.Обстоятелството, че клаузата на т.18 от ОУ задължава длъжника да внася минимална погасителна вноска съгласно т.1, б. „к“ от ОУ, не променя момента на изискуемост на цялото дебитно салдо.Възможността за плащане на минималната погасителна вноска нито разсрочва, нито отсрочва задължението за плащане изцяло на падежа на цялото задължение доколкото невръщането на падежа определя и дължимостта на лихвата за усвоеното, но непогасено на падежа задължение.В този смисъл е и разпоредбата на т.14 от ОУ, според която титулярът ползва гратисен период от 45 дни и ако до датата на падежа погаси пълния размер на дебитното салдо банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до падежа суми.Твърди, че нито в договора, нито в ОУ се съдържат клаузи за заплащане на възнаградителна лихва за ползвания овърдрафт и че лихвата по т.7 по своя характер е лихва за забава.В случая последната дата, на която е усвоил сума по овърдрафта, е 20.04.2011 г. и падежът за плащане на цялото дебитно салдо по овърдрафта е 05.05.2011 г.Установена е и последната дата, на която е извършено плащане по кредита-07.12.2011 г.Дори и да се приеме, че погасителната давност е 5-годишна, същата е изтекла на 05.05.2016 г. или на 08.12.2016 г. ако се приеме, че последното извършено плащанте представлява признание на вземането и прекъсва давността.Необоснован е и изводът на 2 съда, че в спрямо процесния договор са приложими ОУ в редакцията им от 07.04.2009 г.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил възраженията му за ненадлежно връчване на съобщенията за цесията и за обявяване на договора за предсрочно изискуем, както и че договорът за цесия не е породил действие поради неплащане на цената, поради което ищецът не е титуляр на процесното вземане.В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е обсъдил документ-„потвърждение за цесия“, представен след приключване на съдебното дирене и даване на ход на делото по същество.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Мелон България“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно.Изразява становище, че исковите претенции са доказани.Излага твърдения, че уведомлението за цесия и за предсрочна изискуемост е връчено надлежно по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Твърди, че цедентът е получил цената за прехвърленото вземане и че договорът е породил действие от момента на уведомяване на длъжника.Поддържа, че в случая е приложим 5-годишният давностен срок и вземането е станало изискуемо на 10.05.2019 г. и че кредитополучателят не е отправял уведомление за прекратяване на договора, поради което същият е бил продължен автоматично.Излага твърдения, че от приетата ССчЕ е установен размера на изтеглената от ответника сума.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 и 2 ТЗ.Ищецът- „Мелон България” ЕАД твърди, че на 19.09.2019 г. е получил съобщение по чл.415, ал.1 ГПК от СРС по ч.гр.д.№ 28162/2019 г. за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че на 02.04.2018 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който банката му е прехвърлила вземането си по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-9836/24.09.2007 г. срещу Х. Н.

Г..Твърди, че длъжникът е уведомен за прехвърленото вземане чрез ЧСИ С.П. с рег.№ 921 към КЧСИ чрез залепване на уведомление на настоящия му адрес на 31.01.2019 г.В рамките на 2-седмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК длъжникът не се е явил да получи документите и на основание чл.47, ал.5 ГПК вр. чл.47, 3 ал.1 ГПК уведомлението за цесията се счита връчено.Твърди, че между „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитор и ответника като кредитополучател е бил сключен договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-9836/24.09.2007 г., по силата на който банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1 500 лв.Съгласно т.4 от договора ответникът се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия /ОУ/ на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г.Длъжникът е декларирал, че е запознат с ОУ и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката.Съгласно т.18 от ОУ длъжникът се задължава всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението.При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода годишен лихвен процент в размери, както следва: а/ за извършване на безналични плащания на ПОС терминал-16%; б/ за всички останали транзакции-18% /т.7/.При неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12% /т.8/.Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнявал своите задължения и не е извършвал плащания за погасяване на дълга от 07.12.2011 г., когато е направено последното плащане и кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем от ищеца на основание т.28, б. „а“ от ОУ, като ответникът е уведомен чрез ЧСИ С.П. по реда на чл.47, ал.5 ГПК вр. чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на 31.01.2019 г., като в 2-седмичния срок не се е явил да получи документите.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата в размер на 1 500 лв.-главница; сумата от 720 лв.-част от просрочена договорна лихва на основание т.7 от договора за кредит за периода 20.05.2016 г.-20.05.2019 г. от общо дължимата от 881,41 лв. към 05.04.2016 г.-датата на прехвърлителния ефект на договора за цесия; 540 лв.-част от наказателна лихва, дължима в общ размер на 1 166,98 лв. към 4

05.04.2019 г. и сумата от 24 лв.-разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до окончателното й издължаване.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с твърдения, че сумата по кредита не е усвоена.Изложил е твърдения, че договорът е прекратен на 27.11.2010 г. поради липса на искане за подновяването му, направил е направил възражение за погасителна давност на вземанията с изтичането на кратката погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, а при условията на евентуалност-с изтичане на 5-годишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Оспорил е дължимостта на претендираните разноски за уведомяване за извършената цесия, както и че връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено надлежно, тъй като ЧСИ може да удостоверява връчване само във връзка с образувани пред него изпълнителни дела.Изложил е и твърдения, че договорът за цесия не е влязъл в сила, тъй като не е платена цената за прехвърлянето.

Със заявление вх.№ 3035162/20.05.2019 г. ищецът- „Мелон България” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х. Н.

Г. за сумата 1 500 лв.-главница по договор за кредит № 51РКО-Б9836/24.09.2007 г., 1 260 лв.-част от просрочена наказателна лихва по т.8 от договора за периода 20.05.2016 г.-20.05.2019 г. и 24 лв.-разноски за уведомление на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.На 30.05.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414

ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 19.09.2019 г.Исковата молба е подадена на 02.10.2019 г.

/в срока по чл.415 ГПК/.

На 24.09.2007 г. „Първа инвестиционна банка” АД е сключила с Х. Н. Г. договор № 51РКО-Б-9836/24.09.2007 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който му е предоставила сумата от 1 500 лв., която може да бъде усвоявана с използване от всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на титуляра.Срокът за ползване на овърдрафта е до 24.09.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с 5 чип MasterCard и VISA /т.3/.Титулярът се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ /т.4/.В т.6 е предвидено, че за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период със срок до 45 дни.В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху дебитното салдо /т.6/.При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярът заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода годишен лихвен процент в размери, както следва: а/ за извършване на безналични плащания на ПОС терминал-16%; б/ за всички останали транзакции-18% /т.7/.Съгласно т.8 при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.В чл.11 от договора е посочено, че с подписване на договора титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA.