Решение № 55 от 19.02.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Русе, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян

Членове:

Васил Петков

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500848 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. В. Д., Д. П. П. и А. Г. П. обжалват Решение № 1283/20.08.2025г, постановено по гр.д.№ 5635/24 по описа на РРС като неправилно и незаконосъобразно-постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В диспозитива на съдебното решение е признато за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ – дворно място с площ 319кв.м., съгласно актуална скица и 312кв.м. съгласно нотариален акт, намиращо се в гр.Русе, ул.“П.“ № *, което по сега действащата кадастрална карта на гр.Русе представлява поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота сгради, представляващи към датата на сключване на сделката две паянтови жилища, паянтов шапрон и гараж.

Считат решението в частта относно сградите за недопустимо, тъй като са направили възражение, че в Нотариалния акт по н.д.№ 439/09.10.23 и НА по н.д. № 567/13.12.2023г предмет на същите е само дворното място и съдът постановява диспозитив относно материално право, което не е спорно между страните и също така не е изпълнил от тях, тъй като никой от тях не е придобил собствеността върху сградите, построени в имота, а освен това не упражняват владение върху тях. Твърдят, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като липсва преценка на доказателствата както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Освен това в хода на производството не са събрани доказателства, че ищците са посещавали имота и са го поддържали. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените искове да 1 се отхвърлят. Претендират направените от тях разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемите Л. Г. К. и Д. В.-гражданин на Ч.Р. в писмен отговор на въззивната жалба считат същата за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендират направените от тях разноски във въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Л. Г. К. и Д. В. са предявели срещу В. В. Д., Д. П. П. и А. Г. П. установителен иск за собственост срещу ответника В. В. Д. по отношение на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ 319кв.м. съгласно актуална скица и 312кв.м. съгласно нотариален акт, намиращо се в гр. Русе по ул.“П.“ № *, което по действащата кадастрална карта на гр.Русе представлява поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради, който към датата на сключване на сделката представляват две паянтови жилищни сгради, паянтов шапрон и гараж, а съгласно сега действащата кадастрална карта представляват едноетажна друг вид сграда за обитаване с площ 16кв.м. и идентификатор ***, едноетажна друг вид сграда за обитаване със застроена площ 33кв.м. с идентификатор *** , едноетажна друг вид сграда за обитаване /гараж/ с площ 35кв.м. и идентификатор *** и едноетажна друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 29 кв.м. с идентификатор *** и ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответниците Д. П. П. и А. Г. П. по отношение на описаното по-горе дворно място и построените в него сгради. Предмета на делото се очертава от предявената искова молба в нейната обстоятелствена част и заявеният от ищците петитум. Обстоятелството дали ответниците оспорват правото на собственост на ищците по отношение на сградите, построени в дворното място, респективно дали владеят тези сгради, касае не допустимостта на предявените искове, а тяхната основателност, поради което възражението във въззивната жалба, че постановеното от първоинстанционния съд решение в частта относно сградите е недопустимо е неоснователно.

Ищците легитимират себе си като собственици на описания по-горе недвижим имот и построените в него сгради с НА за покупко-продажба № 40,т.III, дело № 957/1968г на Русенски нотариус, споразумителен протокол от 23.08.1974г по гр.д.№ 1987/1974г по описа на РРС, Нотариален акт за дарение № 16, т.III, д.№ 1210/1979г, наследяване и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане № 118,т.V, рег № 7899, д.№ 738/2016г на нотариус с рег № *** с район на действие РРС.

От друга страна ответникът В. В. Д. претендира, че е придобил правото на собственост върху имота по давностно владение, за което му е издаден НА за собственост върху недвижим имот № 110, т. III, рег № 5515, н.д.№ 439 от 09.10.2023г на нотариус с рег № ***с район на действие РРС. На 13.12.2023г с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 110, т. IV, рег № 6928, н.д.№ 567/2023г на нотариус с рег № 624 с район на действие РРС е продал имота на Д. П. П., който в този момент е имал сключен граждански брак с А. Г. П..

Когато и двете страни в правния спор, както е в настоящия случай, легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на 2 доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. / вж мотивите на ТР № 11/2012 от 21 март 2013 г. по т.д.№ 11/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС/. Видно от отговорите на ответниците по делото, които са жалбоподатели в настоящото производство, същите не оспорват, че ищците са придобили правото на собственост върху имота и сградите в него по начина описан в исковата молба, а твърдят, че са се дезинтерисирали от имота, поради което ответникът В. Д. е придобил правото на собственост върху него чрез давностно владение, което е продължило повече от 15 години с начало на периода от пролетта на 2010г. до 2023г. С оглед на изложеното в тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че първият от тях В. Д. е придобил собствеността върху имота по давност, което от своя страна рефлектира върху обстоятелството дали другите двама ответници Д. П. П. и А. Г. П. са придобили правото на собственост върху имота чрез сключената между В. Д. и Д. П. сделка за покупко-продажба на имота.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ответникът Д. не е установил да е придобил имота по давност, респективно, че да е установил постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение върху имота. Правилно първоинстанционният съд е ценил събраните по делото гласни доказателства.

По делото са разпитани две групи свидетели. Свидетелите, сочени от този ответник, св. С.Н.М., св.В.М., на който отв.Д. е брат и св. А.М., която е майка на отв.Д., твърдят, че отв.Д. притежава недвижим имот в съседство и през 2010г, обезпаразитил имота, за да не разнася зарази, защото имало много боклуци в него, и окосили тревата в него. През 2010г изхвърлили боклуци от имота, тъй като според тях в него имало клошари и пияници и имота бил развъдник на комари и зарази. Според св.М. синът й оправил портичката на имота, за да се затваря, но не я заключвал. Тези свидетели сочат, че в имота има сгради, но според тях те не са годни за живеене, тъй като са полусъборени, поради което свидетелите считат, че тези постройки изобщо не са сгради. Според св.М. брат му само е почисвал имота. Св М. заявяват, че отв.Д. всеки ден бил там/ но не в процесния имот/, тъй като притежавал имот в съседство, който обитавал и всеки ден бил с собственият си имот. Съдът намира обаче, че това по никакъв начин, че сочи, че отв.Д. през периода от 2015 до 2023г е владял процесния имот, както и че е демострирал по какъвто и да е начин това. Свидетелите сочат, че е започнал да почиства имота, защото имал имот в съседство и на практика се страхувал, че съседното място е развъдник на зарази и да не се пренесат в неговия имот. Това обаче не сочи владение и то непрекъснато на процесния недвижим имот. Въпреки, че свидетелите М. сочат, че имат впечатления от имота и дали се ползва от някой или не, нямат яснота кога отв. Д. е станал собственик на имота, тъй като не е заявявал дори и пред тях, че имота е станал негов, както и че е прехвърлил собствеността на друго лице. От друга страна по делото е разпитан св. Я., който заявява, че живее в имота на ул.“П.“ № * от 10 години, който заявява, че е обитава имота с разрешение на наследодател на ищците и впоследствие от тях. Същият установява, че преди много години мъже са го питали дали къщата се продава, както и че им е заявил, че собственика не иска за продава.

Същият установява, че никой не е ходил в имота, за да се представи като негов нов собственик. Сочи, че е правил ремонт на покрива, както и че в имота са 3 влизали мъже, които под предлог, че в съседен имот покрива капел и се качили на покрива на къщата в процесния имот и махнали керемиди, както и че след като св. Я. разбрал, че е лъжа предлога, поради който момчето се е качило на неговия покрив го изгонил и заплашил с полиция. Същият сочи, че в имота има стара къща с две стаи и работилница, както и че в имота няма баня и тоалетна, има гараж. В имота има ток и вода, който свидетелят плаща. При така събраните в първата инстанция противоречиви и взаимно изключващи се доказателства, както и с оглед обстоятелството, че показанията на св. М. и св.М.а следва да се ценят през призмата на чл.172 ГПК, тъй като са близки роднини на ответника Д., настоящият съдебен състав намира, че ответниците не са установили по ясен и категоричен начин, че ответника Д. е придобил собствеността върху имота по давност. Представените във въззивното производство прокурорски преписки не водят до по-различен извод и от тях не се опровергават показанията на св. Я., още повече, че всички преписки са образувани след приключване на устните състезания в първата инстанция и от двете страни по спора като оплакванията им изцяло припокриват твърденията в настоящото дело. От друга страна от протокол от 11.12.2024г, съставен от нотариус П.Т., който протокол има характера на официален документ, респективно съставлява доказателство относно извършеното от нотариуса, се установява, че в имота има построени четири сгради от двете страна на пътеката, тръгваща от входната врата откъм улицата, като има общо четири постройки в имот по две в свързано застрояване. Същите според констатираното от нотариуса са паянтови, но не са разрушени или рушащи се и са видимо обитавани. Тези констатации на нотариуса се подкрепят и от писмо от Община-Русе, изх.№ 94 В-8361-1#5 от 13.01.2026г и снимковият материал към него, който са представени във въззивната инстанция. Същите от своя страна също опровергават гласните доказателства на ответниците, че в имота няма сгради, тъй като същите са разрушени и полуразрушени. С оглед изложеното настоящият съдебен състав, намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът В. Д. не е доказал да е придобил правото на собственост върху имота по давност. След като същият не е собственик на имота, то и ответниците Д. П. П. и А. Г. П. не са станали собственици на имота, тъй като покупко-продажбата от 13.12.2023г не е породила вещно-правния си ефект, поради което и установителния иск за собственост срещу ответника В. Д. и ревандикационния иск, предявен срещу ответниците Д. П. и А. П. правилно са уважени като основателни и доказани.

Исковете правилно са уважени както по отношение на дворното място, така и на намиращите се в него сгради, тъй като в нотариалните актове на ответниците тези сгради не фигурират не защото същите не са имали претенции за собственост върху всичко намиращо се в дворното място, а защото същите с оглед състоянието им, считат че не следва да се приемат за съществуващи.

В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемите разноски във въззивната инстанция в размер на 2067.66 евро /4 044лв/, представляващо изплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. След приключване на устните състезания в открито съдебно заседание от 20.01.2026г адв.Г. Г. е депозирал писмена молба с възражение, че адвокатския хонорар на пълномощника на въззиваемите е завишен. Тази молба не следва да се има предвид от съда, тъй като е преклудирана, тъй като не е направена в съдебното заседание, на което адв.Г. е присъствал.