Решение № 440 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000519 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „Д.-Т.“ ООД, ЕИК***, гр.П., бул."В.А." № ** въззивна жалба против решение № 296 от 03.07.2023 г., постановено по т. дело № 623/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което „Д.-Т.“ ООД, ЕИК***, гр.П., бул."В.А." № ** е осъдено да плати на „В.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК***, гр. П., ул. „П.“ №* , ет. *, ап.*, обезщетение от 32 164 лв. за това, че се е обогатил за сметка на ищеца като е ползвал в периода от 01.12. 2020 г. до 30. 09. 2022 г., общо 22 месеца, без основание негови недвижими имоти - помещение с инвентарен номер *** с площ от 298 кв.м. и помещения с инвентарен номер *** и *** с обща площ от 50 кв.м., от промишлена сграда с идентификатор *** със застроена площ от 2997 кв.м., на един етаж, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.П., бул."В.А." №**, с площ от 23 619 кв.м., урбанизирана територия, ведно със законна лихва от 04.11. 2022 г. до плащане на сумата и направените по делото разноски от 500 лв., а на Пловдивския 1 окръжен съд държавна такса от 1286, 56 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Третото лице помагач „Т.“ ООД, ЕИК***, гр. П. не е взело становище по жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалван и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

На 04.11. 2022 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „В.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК***, гр. П. против „Д.-Т.“ ООД, ЕИК***, гр. П. искова молба.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на основание обективиран в НА №*** г. на Нотариус С.Й. договор за покупко-продажба сключен между „Т.“ ЕООД ЕИК***, гр.П. и „В.“ ЕООД, ЕИК***, гр. П., ищецът е станал собственик на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с всички изградени в имота и подробно индивидуализирани в договора сгради.

Сочи се също, че преди сключване на този договор, продавачът и предишен собственик сключил договор за наем на имота и сградите в него с „Т.“ ООД. Същият бил вписан в СВ П. с вх. рег.№ *** и бил противопоставим на купувача, който встъпвал в договора за наем по силата на закона.

Наред с това е споменато, че с решение № 149 от 12.03. 2020 г. постановено т.дело № 1072/ 2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд била обявена неплатежоспособността на „В.“ ЕООД, ЕИК*** с начална дата 01.10. 2019 г. и открито производство по несъстоятелност на това дружество, а за временен синдик била назначена А. Н.. С решение № *** от 07.10. 2021 г. същото било обявено в несъстоятелност, а с определение № *** от 22.06.

2022 г. Н. вече била назначена за постоянен синдик.

Тя на основание чл.644 от ТЗ и чл. 658 ал.1 т. 6 от ТЗ на 27. 10. 2020 г. отправила до наемателя „Т.“ ООД 15 дневно предизвестие за прекратяване на договора за наем с посочване, че до изтичане на същия договорът може да бъде продължен при приемане на посочените в предизвестието условия.

2

То било получено на 29.10. 2020 г. от управителя на наемателя А.Т.. В дадения срок не било изразено съгласие за продължаване действието на наемния договор по условията в предизвестието, поради което договорът за наем следвало да се приеме за прекратен с изтичане на 15 дн. срок посочен в същото, т.е. от 14.11.2020 г. Прави се извод, че от този момент отпаднало основанието за ползване на собствения на ищеца имот от „Т.“ ООД, поради което синдикът поискал предаване на държанието му на 19.11. 2020 г. На тази дата, съгласно съставения Констативен протокол - Акт №*** г. на помощник - нотариус Н.Б. на Нотариус Ц.Б. с рег. № ** на НК с район на действие РС Пловдив не се явил представител на „Т.“ ООД за връщане държанието на имота.

По отношение на ответното дружество се сочи, че било пренаемател на част от имота по силата на договор с „Т.“ ООД и като такъв не можело да има повече права от своя праводател. В тази връзка се твърди, че с прекратяване на договора за наем на „Т.“ ООД отпаднало и основанието за държане на имота от ответника, който от 13.11. 2020 г. ползвал без основание собствения на ищеца имот и дължал обезщетение за ползването в размер на средния пазарен наем.

Посочено е че в периода от 01.12. 2020 г. до 30.09. 2022 г. ответникът ползвал 1708 кв.м. от промишлена сграда с идентификатор *** със застроена площ от 2997 кв.м., на един етаж, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.П., бул."В.А." №**, с площ от 23 619 кв.м., урбанизирана територия.

На тази база е поискано осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 118 800 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, с която ответникът се е обогатил, а ищецът се обеднил с оглед ползването без основание на описания по- горе имот.

В отговора на исковата молба от ответника е посочено, че не се оспорват твърденията в ИМ свързани с това, че ищецът е обявен в неплатежоспособност и е с открито производство по несъстоятелност, че е собственик на описания в ИМ имот, както и че на 10.10. 2018 г. между „Т.“ ЕООД и „Т.“ ООД е сключен договор за наем за продадения имот, вписан в СВ - Пловдив.

3

Оспорено е обаче твърдението, че ответникът ползва 1708 кв.м. от посочената в исковата молба сграда. В тази връзка е заявено, че в процесния период ответното дружество ползвало на годни правни основания едно помещение от сградата, което било с площ от 298 кв.м. и още две такива с обща площ от 50 кв.м., т.е. общата ползвана площ била равна на 348 кв.м.

Относно изложените с ИМ факти за отправено предизвестие от ищеца до „Т.“ ООД за прекратяване на договора за наем от 10.10.2018 г., отправената покана за предаване на имотите предмет на наемния договор, получаването им от адресата и съставянето на констативен протокол е заявено, че същите не са известни на ответника. В тази връзка е посочено, че ответното дружество нямало никакви отношения с ищеца и неговия праводател „Т.“ ЕООД

Ползването на самите помещения се извършвало първо по силата на сключен с „Т.“ ООД договор за наем от 01.12. 2019 г. и анекс към него от 28.07.2020 г. със срок на действие до 31.01. 2021 г.

Изтичането му станало причина на 01.02. 2021 г. да се сключи нов договор за наем с „Т.“ ООД за същите помещения със срок 31.01. 2022 г. и анекс към него от 25.05.2021 г. На 17.01.2022 г. бил сключен трети договор за наем за помещенията със срок на действие до 31.01.2023 г. и анекс към него от 21.07.2022 г.

Твърди се, че още от първия момент на възникване на наемните правоотношения до приключване на същите наемодателят ежемесечно издавал фактура за дължимия наем, а наемателят редовно плащал наемните вноски, като самите фактури били осчетоводени и вкл. в дневниците по ЗДДС на ответника.

На тази база в отговора е изразено становище за неоснователност на исковата претенция поради липса на материалноправните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД за уважаването й. В подкрепа на това е подчертано, че за целия исков период ползването на помещенията от страна на ответника било предоставено на годно правно основание договорите за наем и за същото ежемесечно е плащана наемна на наемодателя. Това сочело, че липсва визирания в ППВС № 1/79 по тълкуване и прилагане на чл.59 от ЗЗД общ правопораждащ факт между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника- разместването на блата в двата 4 патримонума. Споменава се, че той би бил налице ако за исковия период фактическата власт върху процесните вещи е била в патримониума на ищеца.

В случая това не било така. Тя била в патримониума на третото лице, което пък сочело, че било и без значение дали за исковия период наемното правоотношение между ищеца и третото лице било прекратено или не.

С отговора на исковата молба е отправено и искане за привличане „Т.“ ООД като трето лице помагач на страната на ответника, което е било допуснато с определение от 09.02.2023 г.

На привлеченото трето лице е изпратен доказателствата, но същото не е взело становище препис от

ИМ и

В подадената от ищеца ДИМ с оглед направените в отговора възражения и представените с него доказателства е уточнено, че за исковия период неоснователното ползване на ответника е по отношение на помещение с инвентарен номер *** с площ от 298 кв.м. и помещения с инвентарен номер *** и *** с обща площ от 50 кв.м., от промишлена сграда с идентификатор *** със застроена площ от 2997 кв.м., на един етаж, изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.П., одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, с административен адрес гр.П., бул."В.А." №**, с площ от 23 619 кв.м., урбанизирана територия. Посочено е, че дължимото обезщетение за неоснователното ползване, т.е. обедняването на ищеца, респ. обогатяването на ответника по тази причина е в общ размер от 32 164 лв. или 1462 лв. на месец, от които 1252 лв. за помещението от 298 кв. и 210 лв. за двете помещения с обща площ от 50 кв.

На тази база е заявено, че за разликата между първоначално претендираните 118 800 лв. и дължимите според ищеца 32 164 лв. първоначално предявеният иск се оттегля.

В отговора на *** е изразено съгласие с направеното десезиране на съда и е поискано присъждане на разноски за оттеглената част от иска. С отговора на *** е представено и изходящо от ответника до „Т.“ ООД уведомление за прекратяване на наемните правоотношения връчено на наемодателя на 19.01.2023 г и приемо- предавателен протокол от 31.01.2023 г.

Пловдивският окръжен съд с определение от 25.04.2023 г. е прекратил производството по иска в оттеглената му част, присъдил е направените от ответника разноски за същата и се е произнесъл по доказателствените 5 искания на страните. След събиране на същите, а и на други такива представени в хода на делото е постановено и решението предмет на обжалване.

В него е посочено, че собственикът на недвижим имот, лишен от същия поради държането му без правно основание от друго лице има право на обезщетение по реда на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, доколкото между тях не съществуват други правни обвързаности и няма друг иск, с който да се защити срещу неоснователно разместените имуществени блага.

Посочено е, че по настоящия казус липсва договорна обвързаност между страните и ищецът не разполага с друг иск срещу ответника, с който да получи обезщетение за твърдяното неоснователното разместване на имуществени блага поради това, че ответникът го е лишил от ползването на собствените му помещения, без да го възмезди по какъвто и да било начин.

По същество на спора е прието, че ищецът е собственик на процесните помещения. Възраженията на ответника за ползване на същите на правно основание са намерени за неоснователни поради това, че сключените от него договори за наем за пренаемане били непротивопоставими на ищеца след прекратяването от негова страна на наемното правоотношение с праводателя на ответника. Това според съда правело непротивоставими и извършените плащания на „Т.“ ООД, което изключвало възможността да се достигне до заключение за липса на обогатяване поради извършването им. В подкрепа на това съдът изхождайки от чл. 75 на ЗЗД е посочил, че не всяко плащане води до освобождаване от дълг и отговорност и че този, който плаща зле, плаща два пъти.

За неоснователни са намерени и възраженията на ответника, че не знаел за действията на ищеца по прекратяване на договора за наем с „Т.“ ООД, поканата за предаване на имотите предмет на същия и т.н. В тази връзка съдът се е позовал на връченото му на 30.11. 2020 г. уведомление от синдика за изложените по- горе обстоятелства.