Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9613 от 21.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37669/2023
Вид
Решение № 9613
Подписан
21.05.2024
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16 · Закон за защита на животните
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 9613 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20231110137669 по описа за 2023 година иск връщане на необходимите и полезни разноски, направени при водене на чужда работа без пълномощие с правно основание чл. 60↔61 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 16 от Закона за защита на животните, разгледан при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищцата П. И. Д. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ......................... чрез пълномощницата адвокат Т. Х. К..................... твърди, че намерила на улицата безпризорно животно – котка от мъжки пол, в безпомощно състояние, прегазена от автомобил. Изпратила съобщение до електронната страница на ..................., но не получила отговор. Предвид критичното състояние на пострадалото животно го отнесла до близка ветеринарна клиника. Там заплатила за лечебни процедури и накрая за евтаназия на животното. Ищцата излага чрез пълномощницата си доводи, че така извършила работа, задължения на служителите на ответната ....................... по силата на Закона за защита на животните, без пълномощно, и за нея възникнало право да бъдат възстановени извършените разходи. Поискала възстановяването от общината, но получила отказ.

Във връзка с горното ищцата предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата следните суми:

1

345.50 лева разходи, извършени от ищцата по водене на работата на ответната община без пълномощие; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 18. VIІІ. 2022 година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответната община оспорва иска. Не възразява срещу фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Излага правни доводи, че не дължи плащане, защото ищцата не уведомила за произшествието органи на местната власт, а друга институция. Ответната община имала договорни отношения с фондация ................... относно грижа за безстопанствените животни, а не с ветеринарната клиника, в която ищцата отвела котката.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По обстоятелствата, наложили извършването на работата:

По делото е разпитана като свидетелка .............. с ЕГН**********, живееща в гр.

.................... Същата живее в съседство с ищцата. Депозира показания, че на 10. VIІ. 2022 година излязла от дома си, за да пътува. В близост до ул. .................. срещнала ищцата и домашните животни – кучета. На свидетелката направило впечатление, че ищцата държи кашон и е изцапана с кръв. Попитала я какво е станало и ищцата обяснила, че намерила безстопанствено животно – котка, прегазено от автомобил. Казала, че животното е в тежко състояние и се нуждае от незабавна медицинска помощ. Споделила, че възнамерява да го отнесе във ветеринарна клиника.

На същата дата в 1238 часа ищцата подава сигнал за станалото на електронната страница на Българската агенция за безопасност на храните. За обстоятелството явства потвърждение от електронната страница на Агенцията, представено по делото с исковата молба.

2. По извършването на работата:

По делото е разпитана като свидетелка ....................... с ЕГН**********, живееща в гр.

................... Същата е служителка във ветеринарна клиника, посещавана от ищцата. Свидетелката депозира показания, че ищцата водела на лечение домашните си животни – кучета, а понякога и бездомни животни, които се нуждаят от помощ. На 10. VIІ. 2022 година ищцата донесла в кашон животно – котка, което се нуждаело от спешна медицинска помощ, каквато му била оказана.

Въпреки медицинските грижи състоянието на животното не се подобрило и се наложило да бъде умъртвено. Ищцата платила всички разноски за лечението.

За извършването на работата явства и клиничен протокол №......................., представен по делото с исковата молба.

3. Разходите, направени за извършената работа :

На .......................б, представлявано от управителя ......................... с данъка върху добавената стойност, представена по делото с исковата молба. Фактурата е издадена за лечение, евтаназия и инсенерация на бездомен пациент - котка. Ответната община не е посочена като получател във фактурата. Под фактурата не е положен подпис от страна на получателя.

4. Данни, получени от експертното заключение:

На 08. I. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. ................... представя в съда 2 заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението е видно, че средните пазарни цени на заплатените от ищцата ветеринарни услуги възлиза на 688.24 лева. ищцата заплатила за тях фактурираната цена от 345.50 лева.

Ответната страна не оспорва описаната фактическа обстановка.

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:

На 18. VIII. 2022 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на 02. ХII. 2022 година по частно гражданско дело №44871 по описа на съда за 2022 година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 21. III. 2023 година съдът постановява Разпореждане №36123, с което указва на ищцата в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 Гражданския процесуален кодекс.

Съобщението е връчено на ищцата на 08. VI. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на 06. VII. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По иска за главницата:

Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в разпоредбите на чл. чл. 60162 от Закона за задълженията и договорите, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване/мандат. Определението на този правен институт се извежда от нормите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, според които, който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е длъжен да се грижи за нея, както ако би бил упълномощен, док. заинтересуваният може да я поеме. Облигационното правоотношение от воденето на такава чужда работа без пълномощие, се поражда между лицето, което съзнателно предприема извършването (управител/гестор), и лицето, в чиято правна сфера се извършват действията (заинтересовано лице/доминус). Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от същия закон предвижда също така, че заинтересованото лице следва да обезщети управителя на работата за поетите задълженията, както и да му върне сторените необходими и полезни разноски, когато тази чужда работа е била предприета уместно и в чужд интерес.

Съобразно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. В разпоредбата на ал. 2 от посочения текст е вменено в задължение на посочените органи да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и насТ.ване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. т. 113 от цитирания законов текст.

От доказателствата по делото съдът приема, че процесния случай попада в хипотезата на цитираната разпоредба. За да стигне до такъв извод съдът взема предвид гласните доказателства, които счита са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и достоверни. Според тях 3 ищцата извършила работа без да е натоварена. Извършената работа била спешна и неотложна, предвид критичното състояние на животното, т. е предприета е уместно. Ищцата я управлявала добре – осигурила е адекватни медицински грижи, като отвела животното във ветеринарна клиника. Съдът не обсъжда дали работата е била предприета със съгласието на заинтересованото лице или въпреки липсата на такова. В наличието или липсата на съгласие само би определила размера на сумата, която общината дължи да върне на ищцата. Според експертното заключение обаче, похарчената от ищцата сума е размер, дори по-нисък от стойността на разходите, които обикновено се правят в такива случаи (средни пазарни цени).

Отговорността за разноските, които са сторени при лечение на безстопанствено животно е пряко свързана със задължението, което произтича по силата на закона за съответната администрация. В процесния случай и след като между страните няма спор, че увредената котка е безстопанствена, то отговорността за лечението на ответника. От доказателствата по делото се установява, че ищцата е уведомила едно от учрежденията, изброени в чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните. Това, че котката се нуждаела от провеждане на незабавно медицинско лечение е факт, който е доказан изцяло в хода на процеса. В хода на съдебното производство съдът събра гласни доказателства, че котката е била в много тежко общо състояние, като предприетите грижи са адекватни, каквито биха могли да се получат от добър стопанин с помощта на ветеринарен лекар. Следователно. работата е била предприета уместно и добре управлявана, поради което следва да бъде направен и извода, че ищцата е предприела дейност, за която отговорност носи ответната община. Тази дейност е осъществена в интерес на ответника, затова и последният в качеството му на заинтересована страна дължи да възстанови сторените разноски по нея.

По изложените мотиви съдът намира, че елементите за заплащане на обезщетение при гестия в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са доказани. Установи се доброволно извършване от страна на ищцата на действия по управление на чужда работа, като същевременно липсват по делото доказателства, че ищцата е надлежно натоварена от задълженото за действия лице да извърши последните вместо него. Последиците от тези действия на ищцата настъпват изцяло в сферата на ответника, като за последния наличието на интерес от осъществяване на тези действия произтича по силата на закона.

Общата стойност на проведеното лечение на животното възлиза на сумата, посочена в исковата молба. Размерът на сторените разходи съобразно изложението на вещото лице при приемане на заключението в съдебно заседание съответства на проведените лечения. Ето защо съдът намира, че претенцията е доказана както по основание, така и по размер, като Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата, която тя е заплатила за лечение на безстопанствената котка.

Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен като основателен.

3. По възраженията на ответника:

Ответната страна възразява, че ищцата не уведомила за произшествието органи на местната власт, а друга институция. Ответната община имала договорни отношения с фондация .................. относно грижа за безстопанствените животни, а не с ветеринарната клиника, в която ищцата отвела котката.