Решение № 2360 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2360 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100511688 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по обща въззивна жалба на П., Л. и М. Б. чрез адвокат Д. срещу решението на Софийски районен съд по гр.д. 16593/2020г., в частите с които (при констатирана от СГС ЯФГ относно предпоследната цифра от ЕГН на Л. Б., която в действителност е 7, а не 5) са отхвърлени за периода от 01.05.2015г. - 19.07.2019г. и над сумата 341,92 лева до 2415,00 лева исковете на всяка от жалбоподателките срещу всеки от ответниците Ю. и Х. К.и за обезщетение за лишаване от ползване и за неоснователно обогатяване под формата на лишаване от ползване на недвижим имот – магазин в гр. София, бул. ****.

Изложени са оплаквания за процесуални нарушения - непълен доклад, като съдът не указал на ищците, че трябва да докажат правото си на собственост върху имота, като представеното по делото решение на ВКС по въпроса за собствеността не било първоначалното основание за възникване на собственост. Последната възниквала по силата на придобиването на процесния магазин от техния наследодател и откриването на неговото наследство.

Тези факти не били обсъдени от СРС, поради липсата на правилно разпределена доказателствена тежест. Така съдът постановил акта си въз основа на факти, които макар да били споменати в решението на ВКС за тях СРС не изискал конкретни 1 доказателства.

Неправилни били изводите на съда относно вида на водените предходни искове.

Диспозитивът на решението на ВКС бил осъдителен.

Погрешен бил изводът, че те са станали собственици от влизането в сила на решението на ВКС. Считат, че са станали собственици от откриване на наследството.

На тях не им били известни никакви завети и завещания и те са водили искове по чл.

108 ЗС, а не конститутивни. Посочената от СРС съдебна практика била ирелевантна, защото била по други хипотези.

Не било ясно кое е правното основание на което СРС приел, че Х. К. владее имота, за да отхвърли исковете срещу него.

Във връзка с твърденията за липса на указания да се докаже собствеността представя договор за съдебна спогодба за делба, сключен от наследодателя им за процесния магазин и удостоверение за наследници, като е искал приемането им като писмени доказателства във въззивното дело, което искане е оставено без уважение от настоящият състав с оглед на приетото пред СРС като доказателство Решение на ВКС по гр.д. 484/2018г. с което въпросите за собствеността са решени между същите страни.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС при проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и за допустимо в обжалваните части.по отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните доказателства въззивния съд намира решението на СРС за правилно в обжалваните му части по следните фактически и правни съображения:

Оплакванията свързани с момента в който било възникнало право на собственост за ищците върху процесния магазин са несъстоятелни.

С горепосоченото решение на ВКС е разрешен спорът за собственост между същите страни.

С решението си ВКС се е произнесъл по валидността на завещание оставено в полза на Ю. К. от наследодателя на ищците и го е счел за валидно.

Произнесъл се е и по намаляване по реда на чл. 30 от ЗН на направеното завещание.

Това, че не е постановил изричен диспозитив не означава, че решението няма СПН - волята на ВКС относно завещанието и намаляването му е ясно обективирана в мотивите на решението, а неотразяването на тази воля в диспозитив е ОФГ, която 2 освен, че може винаги да бъде поправена, не е пречка за формиране и зачитане на сила на присъдено нещо по тези въпроси. За аналогична хипотеза ВКС е разяснил, че ако волята за намаляване на завещание или дарение е ясно обективирана в мотивите, но не е възпроизведена в диспозитив то произнасянето на съда поражда ефект -вж. решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ г. о: „…Ако в диспозитива на решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва потестативния ефект на решението /освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка, при която е налице формирана и отразена в мотивите воля, но е пропуснато обективирането й в диспозитива/, съответно между облагодетелствания от дарственото разпореждане и наследника, поискал възстановяване на запазената си част не е възникнала съсобственост, която да бъде прекратена чрез съдебна делба…“. При това положение са ирелевантни оплакванията свързани с вида на диспозитива на решението на ВКС.

Никога не е имало спор в теорията и практиката, че произнасянето на съда по иск или възражение по чл. 30 ЗН има конститутивен характер.

С множество решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 е прието, че в хипотеза като настоящата, когато е уважено позоваване на чл. 30 и е намалено завещание съсобственост възниква от влизане в сила на съответното съдебно решение (решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 150 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение 1154 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 4331/2007 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 582 от 20.07.2004 г. по гр. д. № 168/2004 г. на ВКС, І г. о., решение № 166 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 7030/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 187 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 112/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 474/2010 г. на ВКС, II г. о. и д Ето защо и правилен се явява изводът на СРС, че обезщетение ищците могат да претендират само след датата на решението на ВКС по горепосоченото дело и това е така, защото до решението на ВКС съгласно трайната практика за такива случаи единствен собственик на процесния имот е Ю. К.. Ищците като лица, които до този момент нямат дял от собствеността не могат да претендират за обезщетение срещу който и да било фактически ползвател на имота без значение дали той има или няма правно основание за ползването си, което налага извод за неоснователност на исковете за периода до решението на ВКС и срещу Х. К..

Неоснователни са оплакванията за непредставяне по делото на завещанието. Това не е било необходимо доколкото е представено решението на ВКС с което това завещание е прието за валидно. Още повече, че неговото съществуване не е било спорно по делото-позоваване на него има изрично в отговорите на исковата молба и впоследствие никакво отношение няма по делото взето от ищците. След като ответниците са се позовали на него и с оглед на представеното решение на ВКС 3 относно неговата валидност и намаляване, то и няма нарушение от СРС относно неговото обсъждане.

Никъде в решението на СРС няма извод за владеене на имота на правно основание от ответниците. Направен е извод, че собственици в имота ищците стават след решението на ВКС. След като не са собственици е без значение както се посочи по-горе дали има или не правно основание на владението на ответниците до решението на ВКС- несобственик не може да търси обезщетение от кое да било лице за ползването на конкретен имот без основание.

По изложените съображения решението следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемите имат право на разноски за въззивната инстанция, но не са искали и доказали такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 20103270/23.04.2021г. на Софийски районен съд по гр.д. 16593/2020г., в частите с които (при допусната ЯФГ относно предпоследната цифра от ЕГН на Л. С. Б., която в действителност е 7, а не 5) са отхвърлени за периода от 01.05.2015г-19.07.2019г. и над сумата 341,92 лева до 2415,00 лева исковете на всяка от жалбоподателките срещу всеки от ответниците Ю. и Х. К.и за обезщетение за лишаване от ползване и за неоснователно обогатяване под формата на лишаване от ползване на недвижим имот – магазин в гр. София, бул. ****.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4