Определение № 42 от 24.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. Ловеч, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20244300200027 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от М. А. А., в която излага, че е изтърпял повече от половината наказание, с което счита, че са налице всички предпоставки за допустимост на настоящата молба. Сочи, че има образование, от семейна среда е, живее на семейни начала и има син, който се нуждае от бащина подкрепа. Трудово ангажиран е и се отнася отговорно към поставените задачи.има семейство, което винаги го е подкрепяло и чака с нетърпение неговото завръщане в къщи. Родителите му са възрастни, освидетелствани, пенсионери по болест и имат нужда от помощ и грижи.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че не следва да бъде уважена подадената молба по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора – Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окр. прокурор Д.

Д. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което предлага молбата на осъдения М. А. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на М. А. - адв.

Р.А. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК.

Лишеният от свобода М. А. А. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно, като поддържа становището на служебно назначеният защитник.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището 1 на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с Определение № 179 от 01.12.2023 г. по ЧНД № 440/2023 год. по описа на РС – Нови пазар в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, влязло в законна сила на 19.12.2023 г., от което наказание към днешна дата е изтърпял 1 години, 5 месеца и 4 дни, от предварителен арест 3 месеца и 9 дни, фактически е изтърпял 1 година, 8 месеца и 13 дни, от работа 4 месеца и 1 ден, или ВСИЧКО 2 години и 14 дни и има ОСТАТЪК от 5 месеца и 16 дни.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от ВПД Началник на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на М. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание лишаване от свобода. От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от ВПД Началника на ЗатвораЛовеч е видно, че лишения от свобода М. А. е постъпил в Затвора гр. Ловеч на 10.06.2022 година. Рискът от рецидив при постъпването е в ниските стойности от 32 точки. Основните дефицитни зони са отношение към правонарушението, неустойчива мотивация за промяна, умения за мислене.

Анализът на риска от сериозни вреди е със средни стойности, засяга като цяло обществото, всички участници в движението по пътищата и самия него. При последваща оценка, направена през 2023 г, рискът от рецидив претърпява снижаване - от 32 т. на 29 т. , като промени са настъпили в зоната на 2 отношение към правонарушението от 8 на 5 т. Отчита се промяна в преценката за извършените нарушения. Анализът на риска от сериозни вреди остава със средни стойности, засяга като цяло обществото, всички участници в движението по пътищата и самия него. Има пътно-транспортен, непредвидим характер, поради липсата на СУМПС и неспазване на ЗДвП. За периода на престоя си в ЗОЗТ „Атлант" А. полага старание да не нарушава ограниченията. Режимът му е променен от строг на общ. А. е постъпил в ЗОЗТ "Атлант" - Троян на 06.04.2023 г. В края на месец май е назначен за чистач на коридора, където работи и в момента. За времето на престоя си не е участвал в специализирани групови работи. Към настоящия момент се счита за ненаказан и има една награда.

Мотивираното предложение на Началника на Затвора-Ловеч е, А. е придобил формално право за ползване на условно предсрочно освобождаване на 20.11.2023 г. Въпреки направените договорки, той не показва съобразяване с поставените цели и задачи. Бърза да се възползва от предсрочно освобождаване, пренебрегвайки съществуващите си дефицити. С действията си А. не показва настойчиво желание за промяна в личностно-поведенчески план, като не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира приемливи алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията му за промяна в това отношение на този етап е ниска и носи декларативен характер.

Показаното прибързано поведение, нежеланието му да продължи промяната в личностните си дефицити, водят до извода, че л. св. не е осъзнал, че проблемите в уменията му за мислене водят до извършване на неадекватни за обществото действия. С поведението си на свобода е опасен за обществото и след като не осъзнава причините за това, е необходим контрол върху поведението му и престоят в местата за лишаване от свобода трябва да го накара да осъзнае къде греши.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-малко от една втора от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял всичко 2 години и 14 дни дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 5 месеца и 16 дни.

Фактически изтърпяването на повече от една втора от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и 3 липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие при Затвора Ловеч по отношение на А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК. В този смисъл е и докладът на ИСДВР М.М., която сочи, че и към настоящия момент рискът от вреди за обществото е среден, а също така са налични и проблемните зони, които не са преодолени към настоящия момент по отношение на правонарушението като е категорична, че и към настоящия момент осъденият е склонен да се оневинява, както и че е налице неразбирателство на мотивите на криминалното му поведение като е налична и неустойчива мотивация за промяна. Налична е и проблемна зона, касаеща уменията за мислене, като ИСДВР сочи, че не разпознава проблемите, както и не е налице правилен избор за решаване на същите и е налична осъзнатост на последиците от деянията на по-късен етап. Налична е и склонност към немотивирани рискове и импулсивни действия (т. 4.2 от доклада). Нещо повече, рискът от вреди спрямо обществото ИСДВР сочи, че е среден както от началото на изтърпяване на наказанието, така и до настоящия момент, което според настоящата инстанция сочи, че с изтърпяната част на наказанието не е постигнат поправителен ефект в пълен обем (в.ж. т. 4.4 от доклада).

Колкото до посоченото от страна на служебния защитник адв. Р.А., че осъденият А. не е конфликтен, както и че спазва правилата в пенетенциарното заведение, настоящата инстанция приема за ответно на събраните по делото доказателства, но следва да бъде посочено, че поначало това е и задължение на осъдения А. съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС. От друга страна действително налична е и една награда на Началник ЗО „Атлант“ на осъдения, което сочи за настъпил поправителен ефект, но с оглед доклада на ИСДВР М.М. и наличието и към настоящия момент на проблемни зони, а именно касаещи отношение към правонарушението и склонността да се оневинява за извършените престъпления, както и неустойчивата мотивация за промяна, констатирания дефицит в уменията за мислене и склонността към немотивирани рискови и импулсивни действия, определено сочат за липса на поправителен ефект от изтърпяната част от наказанието в пълен обем.

Категорична е ИСДВР М., че и към настоящия момент е налице недовършен процес на корекционната работа по плана на присъдата, което от своя страна поставя под съмнение перспективите относно бъдещото му развитие и социално поведение. Нещо повече, ИСДВР М. сочи, че в среда без ограничения поведението на лишения от свобода А. е твърде голяма заплаха за обществото (т. 5 от доклада).

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието 4 лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода М. А. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 5 месеца и 16 дни от наложеното му наказание с Определение № 179 от 01.12.2023 г. по ЧНД № 440/2023 год. по описа на РС – Нови пазар в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. А. А. – роден на ****** г. в гр. ******, с постоянен адрес *******, настоящ адрес *******, ****** гражданин, ******образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 5 /пет/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни от наложеното му наказание с Определение № 179 от 01.12.2023 г. по ЧНД № 440/2023 год. по описа на РС – Нови пазар в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.