Определение № 19243 от 08.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19243 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511048 по описа за 2025 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е вследствие на упражнена частна жалба с входящ № 230143 от 01.07.2025 г. от Д. С. С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адвокат В., срещу Определение № 26595 от 18.06.2025 г., което е постановено по гр.д.

№ 37865/2024 г. на Софийски районен съд, 86 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК подадена от жалбоподателя, с която е поискано изменение на Решение № 4780 от 19.03.2025 г. в частта му относно разноските.

В жалбата се правят оплаквания, че съдебният акт на районния съд във връзка с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК не е отчел аргументите въведени от пълномощника на ответника що се касае до ангажиране на отговорността му за заплащане на разноски по делото за присъждане на издръжка развило се пред СРС. Настоява се тези съображения да бъдат разгледани от настоящата инстанция, в т.ч. да се съобрази изявлението на другата страна, че не желае да й бъдат възлагани всички разноски направени във връзка с водене на делото.

Ответникът по частната жалба – Б.Д. С., чрез законния му представител – С.М. не се е възползвал от процесуалното си право в производството да изрази становище по депозираната частна жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като правото на обжалване е упражнено в установения двуседмичен срок.

По същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 37865/2024 г., по описа на СРС, 86 състав, е приключило с решение, с което е уважен предявения за разглеждане осъдителен иск за присъждане на ежемесечна издръжка в полза на малолетното дете – Б. С., като плащането й е възложено на ответника негов баща – Д. С.. С това решение 1 ответника – С. е осъден да заплати и разноски в полза на другата страна в размер на 1 000 лв., както и държавна такса в полза на СРС в размер на сумата от 387,72 лв.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК недоволен от произнасянето в частта за разноските ответника – С., чрез процесуалния му представител по делото – адвокат – В. е отправил искане за освобождава от заплащане на държавна такса, за която е осъден в размер на сумата от 387,75 лв., както и за разноските които са му възложени да плати на насрещната страна в размер на 1000 лв., доколкото от прочита на процесуалните й изявления в ИМ не може да се формира извод, че тя прави искане за присъждане на разноски, а това трябва да се третира като отказ от претенция за такива. Акцентирал е над това, че живее сам и поддържа домакинството си, като получаваното от него възнаграждение е оскъдно, като ще затрудни нормалното му преживяване, защото вече е осъден да заплаща и ежемесечна издръжка. Налага му се да приема и лекарства, защото страда от заболяване изискващо терапия.

В срока по чл. 248 ГПК от ищеца – С., чрез законния си представител – С.М. подал отговор, с който е оспорил искането за изменение на решението в частта му отнасяща се до разноските, като е поддържано, че на първо място искането се явява просрочено. Ако същото се приеме за упражнено в срок, то не са налице основания за промяна във възложените разноски в тежест на ответника, защото същите са реално направени от ищеца, като делото е завършило в негова полза. Що се касае до това, дали и кога те са били поискани за присъждане, то това било направено на етап подаване на ИМ, като искане по чл. 81 ГПК било препотвърдено и в хода на самото производство преди даване ход на устните състезания. Поет е ангажимент за споделяне отговорността за заплащане на държавната такса възложена на ответника, а именно сума в размер до 195 лв.

С обжалваното определение от 18.06.2025 г. СРС е оставил без уважение молбата на ответника – Д. С. имаща за основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изходът на делото е изцяло в полза на ищеца, което означава, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от него разноски за участието му в производството трябва да се репарират от ответната страна, за която резултатът от спора е изцяло неблагоприятен. Ищецът е доказал реално извършване на разноски в размер на сумата от общо 1000 лв., а именно : 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на ангажиран да го защитава по делото адвокат и 500 лв. – депозит за назначен на ответника особен представител, поради невъзможност същия да бъде открит на регистрирания му постоянен и настоящ адрес. Искане за разноски по смисъла на чл.

81 ГПК е направено от ищеца в процесуално установения за това краен срок, а именно – както в съдържанието на ИМ, така и в последното съдебно заседание преди даване ход на устните състезания. Тогава е представен и списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК с посочване на техния вид и размер. Ответникът не може да избегне заплащането на разноски по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, защото същия с поведението си без съмнение е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е плащал издръжка на малолетното си дете. Трябва да се отбележи и това, че в съдебното заседание провело се на 12.03.2025 г. представителя на ответника изрично е заявила в изложеното си по същество, че доверителя й признава разноските.

Всичко казано идва да покаже, че фактическия състав по възникване на отговорността за заплащане на сторените от ищеца разноски в процеса е изпълнен и те трябва да се поемат от ответника в пределите на доказаните им размери, а именно 2 сумата от 1000 лв. Няма основание за ревизирането им, каквито съображения привежда частния жалбоподател.

Относно заплащането на държавната такса за разгледания и уважен иск за присъдена текуща издръжка следва да се спомене, че тя е възложена на ответника – С., защото се касае до разглеждане на претенция за издръжка, по която принципно ищеца е освободен от заплащането на държавна такса. Промяна в този режим за събирането на държавни такси не може да бъде извършвана, дори и страните да се уговорят за разпределяне на тежестта за плащане на това публично задължение. Що се касае до евентуални основания за освобождава на ответника от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, то тази преценка се прави от разгледалия иска съд, като първа инстанция и едва при оставянето й без уважение може да бъде оспорена с частна жалба пред по-горната инстанция. В случая произнасяне по този въпрос отсъства, което изключва и контрол над него към настоящия момент.

В обобщение частната жалба се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът констатира, че относно подадената частна жалба с вх. № 230143 от 01.07.2025 г., чрез пълномощник – адвокат В. не е събрана следващата се държавна такса в размер на сумата от 15,00 лв., поради което на основание чл. 77 ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да я заплати по бюджета на Софийски градски съд. Необходимо е да се подчертае, че в случая жалбата не е подадена от особен представител, в която хипотеза е приложимо правилото на 83, ал. 1, т. 5 ГПК, а от адвокат – пълномощник на Д. С., като упълномощаването е извършено в открито съдебно заседание състояло се на 12.02.2025 г. Алтернативно, дори и да се приеме обратното, то при приключване на даденото производство по подадената частна жалба от особения представител, то лицето, в чиято полза е бил назначен такъв е отговорно за заплащане на дължимата такса, ако жалбата се окаже неоснователна, какъвто е и разглеждания случай.

При тези си мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ № 230143 от 01.07.2025 г. подадена от Д. С. С., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адвокат В., срещу Определение № 26595 от 18.06.2025 г., което е постановено по гр.д. № 37865/2024 г. на Софийски районен съд, 86 с-в, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК подадена на 10.04.2025 г. от жалбоподателя - С., с която е поискано изменение на Решение № 4780 от 19.03.2025 г. в частта му относно присъдените разноски.

ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. **** да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата в размер от 15,00 лв. – съставляваща държавна такса дължима за разглеждането на подадена частна жалба с входящ № 230143 от 01.07.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4