Акт от 04.02.2020, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 51/04.02.2020 г., гр.Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател: Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Мария

Ницова при секретар

Лазарова и с участието на прокурора

Александрова разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 17/2020 г. по описа на Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Производство е образувано по жалба от „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М*** Х*** Н*** , чрез адв.И., против решение от 08.11.2019 г. на Районен съд Берковица, постановено по АНД № 237 по описа за 2019 г. С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателно постановление № 12-001266/05.10.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/ гр.Монтана, с което на „М*** С*** ” ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.

Касаторът, чрез процесуалния представител адв. И. в писмено становище поддържа жалбата по наведените в нея доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, като излага доводи, че в хода на проведеното производство пред административнонаказващия орган, неправилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, както и че неправилно се твърди, че не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.

Ответникът, чрез пълномощника юрк. К*** в писмено становище оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като обосновано и мотивирано, извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество при касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, съставът на РС Берковица е приел от фактическа страна, че на 23.05.2018 г. около 10.50 часа при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана разпитани в качеството им на свидетели, по спазване на трудовото законодателство, на „М*** С*** ” ЕООД, в обект „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на РУ Берковица, находящ се в гр.Берковица, ул.“Й*** Р*** “ №* , в присъствието на служители на наказаното дружество установили, че лицето Л*** Г*** Г*** с ЕГН * да работи като „работник строителство“, преди да му е предоставено заверено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

По делото е изготвен констативен протокол, където лицето Л*** Г*** Г*** собственоръчно се е подписал, че е работник, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. в „М*** С*** ” ЕООД на обекта „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на РУ Берковица, находящ се в гр.Берковица, ул.“Й*** Р*** “№ * , дори е посочел, че няма граждански договор/л. 17 от делото на РС Берковица/. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка на 23.05.2018 г. на място и по документи на 04.06.2018 г., за които не се сочат доказателства да е бил оспорен от търговското дружество/л.14-15 от делото/.

След покана изпратена на адреса на управление на търговското дружество, която не била потърсена, поради което АУАН е съставен в отсъствие на управителя на търговското дружество, в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.

Административнонаказващият орган приел, че в случая е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ наложил на „М*** С*** ” ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лв.

По делото е приложено уведомление по чл.62, ал.4 от КТ до ТД на НАП подадено на 23.05.2018 г. в 12.15 часа, очевидно след извършената проверка от контролните органи.

При тази фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че в случая е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени доказателства и изцяло събраните гласни такива в лицето на присъствалите на място инспектори в хода на проведеното съдебно заседание. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от собственоръчно изписаните данни от Л*** Г*** Г*** в констативния протокол на л.17 от въззивното производство, приет и приобщен към доказателствата по делото, които не е оспорен от касатора, се установява, че това лице е престирало работна сила, като „строител”, с фиксирано работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и уговорено седмично трудово възнаграждение в обект на „М*** С*** ” ЕООД, без да му е предоставено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. По своя предмет декларираното собственоръчно от страна на Л*** Г*** Г*** , неоспорено от касатора, съдържа всички характеристики на трудовоправно правоотношение, а именно работен режим, заплащане, работно време, между търговското дружество и посоченото лице, което представлява административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Изложените от районния съд доводи в тази насока са правилни, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което правилно е потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.63, ал.2 от