Решение № 7527 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7527 гр. С., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110140913 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. ДР. срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на образуваното срещу него по искане на ответното дружество изпълнително дело № ......................... по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № ............./.............. г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав. Въз основа на същия изпълнителен лист имало образувано предходно изпълнително дело – № /дата/година/ г. при ДСИ към СРС, ІІІ-то отделение, 2-ри участък, което впоследствие било изпратено за продължаване на действията на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ, под № ................... Същото било прекратено на 09.01.2018 г. поради настъпила перемпция, като изпълнителният лист бил върнат на взискателя. На 19.12.2018 г. въз основа на същия изпълнителен лист по искане на ответника било образувано изпълнително дело № ......................... по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ.

Релевирани са подробни доводи за недължимост на вземанията, присъдени по силата на изпълнителния лист, издаден по гр. д. № ............./.............. г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на същите по давност. Ищецът сочи, че 1 началният момент на погасителната давност бил датата на образуване на изпълнително дело № /дата/година/ г. при ДСИ към СРС, ІІІ-то отделение, 2-ри участък (11.08.2005 г.), като същата била изтекла към датата на подаване на исковата молба по делото. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Банка ДСК“ АД за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок.

Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло. Заявява, че същата е недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна, като излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Отправена е молба за прекратяване на производството по делото като недопустимо или – евентуално – за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът В. К. ДР. не дължи на ответника „Банка ДСК“ АД сумите от 10183,14 лева главница, ведно със законната лихва от 04.02.2005 г. до окончателното изплащане, 313,42 лева лихва, 209,93 лева разноски и 274,97 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи предмет на изпълнително дело № 2018.........04519 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № ............./.............. г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, поради погасяването на вземанията по давност.

С доклада по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 14.02.2022 г., са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно размера на процесните вземания и относно издаването на изпълнителен титул за същите по гр. д. № ............./.............. г. по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, а именно – изпълнителен лист от 11.02.2005 г. Въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № ...................по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ (предходен № /дата/година/ г. по описа на ДСИ при СРС). Към датата на подаване на исковата молба посоченото изпълнително производство е прекратено, а новообразуваното въз основа на процесния изпълнителен титул такова – изпълнително дело № ......................... по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ – е висящо.

Ищецът е релевирал като основание в подкрепа на твърдението си за недължимост на процесните суми изтекла спрямо тях петгодишна погасителна 2 давност.

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен в хода на висящ спрямо тях изпълнителен процес, ответникътвзискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищеца основание за недължимост на процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения. Предвид специфичния характер на отрицателния установителен иск, предявен в хода на висящ изпълнителен процес, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда изискването оспорването на изпълнението да се обосновава с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Не са спорни между страните фактическите обстоятелства, релевирани в исковата молба, относно правопораждащите процесните вземания факти, издаването на изпълнителен листи за същите и образуването на изпълнителни производства срещу ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства – изпълнително дела № ...................(предходен № /дата/година/ г. по описа на ДСИ при СРС) и изпълнително дело № ......................... по описа на ЧСИ Н.М., рег. № ......... в КЧСИ.

3

За да се прецени изтекла ли е спрямо процесните вземания законоустановената погасителна давност, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели теченето на давността.

В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването на изпълнителния процес, като с обратна сила се обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от издаването или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което има само декларативен ефект, и без оглед осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.". Нови действия, поискани или извършени след настъпване на перемпцията спрямо изпълнителния процес, не са от естество да породят никакви правни последици, включително относно право-прекъсващия ефект по отношение теченето на погасителната давност по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД , предвид изрично установеното в тълкувателния съдебен акт, че с обратна сила се обезсилват извършените след настъпването на перемпцията изпълнителни действия и техните последици. Следва изрично да се посочи, че с подаването на молба за образуване на 4 изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело прекъсва давността.

В разглеждания казус не е спорно между страните, а и се установява от приложените изпълнителни основания, че погасителната давност за процесните вземания е общата петгодишна такава, доколкото процесните вземания произтичат от договор за кредит, съответно – не представляват периодични такива, спрямо които приложение намира кратката погасителна давност.