Решение № 18544 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18544 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110125343 по описа за 2022 година

Ищецът ФИРМА, е предявил срещу ответника ФИРМА, ЕИК ..., осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2382,91 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по преписка по щета № 44012132130593 в размер на 2367,91 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 20.08.2021 г., около 14,00 часа в гр. София, на бул. „Джавахарлал Неру“, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксантия“ с рег. № ..., който при движение в дяната пътна лента, реализирал ПТП със спрелия пред него автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ..., застрахован при ищеца и му нанесъл вреди в предната дясна част, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда –16.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при управление на лек автомобил „Ситроен“, застрахован при ответното дружество, водачът му преминава между спрелия пред него лек автомобил „Дачия“ и спрелите в дясната пътна лента леки автомобили и реализирал ПТП със спрелия пред пешеходна пътека автомобил марка „Дачия“, застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети – в предната дясна част – дясна врата, оборудване и съседни детайли. Твърди, че щетите са на стойност 2367,91 лв., като поддържа, че на 22.12.2021 г. изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност. Твърди, че ответникът е 1 застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане ведно с ликвидационните разноски, но независимо от получената покана, цялата дължима сума не е платена, а е постановен отказ. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от исковата молба.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез упълномощен представител, който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования при него водач и настъпилите вреди. Оспорва констатациите в КП. Оспорва размера на причинените вреди. Не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ситроен“. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2382,91 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по преписка по щета № 44012132130593 в размер на 2367,91 лева и 15 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 20.08.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска се установяват от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 30.06.2022 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „Дачия“, е 2 бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, лекият автомобил марка „Ситроен“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; сумата в размер на 2367,91 лева е платена с преводно нареждан от 22.12.2021 г. в полза на сервиза, извършил ремонта на уведения автомобил, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и ответникът е отказал да я плати.

В настоящия случай спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът дължимата сума по щетата при възражение, че увреждането не е настъпило по описания механизъм, а вина за ПТП носи изцяло застрахования при ищеца водач.

Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който водачът на лекият автомобил модел „Ситроен“, застрахован при ответника, е признал вината си за настъпване на ПТП и след анализ на показанията на разпитаните свидетели – водачите на двата леки автомобила и въз основан на показанията на Р. Р. Д., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 20.08.2021 г. около 14 часа, по бул. „Джавахарлал Неру“, с посока на движение от ул. „Христо Фотев“ към бул. „Начо Владигеров“, при ясно време, две ленти за движение в едната посока и спрели в дясната пътна лента автомобили, се движели лек автомобил марка „Ситроен“ и лек автомобил марка „Дачия“. Лекият автомобил марка „Дачия“, управляван от водача Р. Д., с подаден светлинен сигнал предприел от лявата лента за движение, тъй като дясната била заета до около 5 метра преди кръстовището от паркирани автомобили, маневра „завой надясно“ към входа на магазин „Фантастико“, спрял да пропусне пешеходец, преминаващ по пешеходната пътека, след като навлязъл в дяната лента за движение към входа на магазина. По същото време и на същото място, водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, който се движел между двете ленти за движение, поради паркираните вдясно автомобили, предприел също маневра „завой надясно“ от дясната лента за движение, в която се установил след като подминал паркираните автомобили, непосредствено преди маневрата, като на входа на магазин „Фантастико“ траекториите на движение на двете МПС се пресекли, вследствие на което, непосредствено пред бариерата за входа на магазина, настъпило ПТП. Ударът за водача на лекия автомобил марка „Дачия“ е в предна дясна врата и заден десен панел (странична дясна товарна врата), а за лекия автомобил марка „Ситорен“ – в преден ляв калник.

Съдът не възприема показанията на разпитания по делото свидетел Н. В. Б., водач на застрахования при ответника лек автомобил марка „Ситроен“, в частта, в която заявява, че е предприел маневрата завой надясно изцяло от дясната лента за движение и преди водача на застрахования при ищеца лек автомобил да се престрои, след което последният му е отнел предимството в дясната лента, тъй като това противоречи на писмените му изявления в констативния протокол за ПТП и показанията на свидетеля Д., на които съдът дава вяра като последователни и логични, описващи в добра степен разположението на обектите по 3 пътното платно на мястото на удара, и от които се установява, че последният е бил навлязъл в дясната лента, на входа на магазина, преди бариерата, след което е бил ударен.

Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лекия автомобил „Дачия“ са предна дясна врата, лайсна, панти, стъклоповдигач, странична дясна товарна врата, панел на заден десен калник, облицовка на задна броня и крепежни елементи, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП. Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 2367,91 лева.

Чрез протокол за ПТП на лист 9, показанията на разпитания свидетел Д., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на удара, се установява, че водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“ с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът на процесното МПС „Ситроен“ преди да предприеме маневрата „завой надясно“ към входа на магазина, не се е съобразил с положението, посоката и скорост на движение на другият маневриращ автомобил, каквото задължение има с оглед общите разпоредби на ЗДвП.

С оглед изложеното, и при липса на въведено възражение на съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в конкретни действия на застрахования при ищеца водач, съдът намира, че поведението на водача Н. Б. е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лекият автомобил „Ситроен“ по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.

Въз основа на уведомление на водач на „Дачия“ до ищеца е образувана преписка по щета № 44012132130593, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 2367,91 лева е платена по сметка на автосервиза на 22.12.2021 г., което обстоятелство не е спорно между страните, поради което като такова в отделено като ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал.1, т. 4 от ГПК с доклада по делото.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно4 транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата.