Определение № 414 от 22.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Ловеч, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500214 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 7283/ 25.11.2024 година (пощ. клеймо 20.11.2024г.) от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *** , чрез адв. З. Ц., САК, против разпореждане № 3056/ 04.11.2024 година по ч. гр. д. № 1036/ 2024 година, по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК против А. К. М., ЕГН **********, за общо сумата от 1017.39 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, както и сторените от дружеството –заявител съдебноделоводни разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Изтъква, че разпореждането в атакуваната част е неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Развива съображения, че неустойките са уговорени в договорите, при прекратяване по вина на абоната, като процесната клауза не е недействителна по смисъла на ЗЗП. Пояснява, че със заявлението по чл. 410 ГПК са посочили размера на претендираната договорна неустойка, конкретизирано е как е формирана сумата - от три компонента: сбор от тримесечни абонаментни такси без вкл.

ДДС; част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващ на оставащия срок до край на договора и разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора.

1

Излага подробни съображение за характера на неустойката и съответствието на така определените й компоненти на нейната цел да обезпечи изпълнението на едно задължение и да определи размера на вредите, които, без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му.

Счита, че изведеното от съда твърдение за неравноправност е необосновано и неправилно, тъй като се касае за индивидуално договорена клауза, която отговоря на изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния - едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие е изрично признато от закона негово право и е част от естественото съдържание на сделката.

Уговорената неустойка има компесаторен характер, не излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата не е прекомерна с оглед защитимия интерес на кредитора - очакваната към момента на сключване на договора печалба.

Относно твърдението на заповедния съд, че липсват доказателства за упражняването на потестативното право на заявителя да развали договора, както и волеизявлението му да е достигнало до насрещната страна. Посочва, че са представили всички изискуеми доказателства съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК, като не е необходимо да представят и поканата за доброволно изпълнение. Считат, че са изпълнили задължението си по чл. 87, ал.1 от ЗЗД чрез отправяне на писмено уведомление от 16.01.2023 година към длъжника на предоставения от него адрес. Поради това, че в указания десетдневен срок длъжникът не е изпълнил задълженията си, то договорите за мобилни услуги се считат прекратени на 26.01.2023 година.

Моли да б ъ д е отменено разпореждането в атакуваната част и постановено издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. К. М., ЕГН **********, за общо сумата от 1017.39 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, както и сторените от дружеството – заявител съдебно-деловодни разноски за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал.

2

2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *** , против А. К. М., ЕГН **********, за сумата 2 650.67 лева, представляващи неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги № 623898773/ 09.11.2020 г., Договор за мобилни услуги № 623918939/ 13.11.2020 г., Допълнително споразумение № 060924731/ 23.11.2021 г. към договор за мобилни/ фиксирани услуги; Допълнително споразумение № 060983779/ 24.11.2021 г. към договор за мобилни/ фиксирани услуги; Договор за лизинг за базови аксесоари № 625490568/ 24.11.2021 г.; Договор за мобилни услуги № 626483141 и Договор за лизинг от 06.07.2022 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари № 626483952/ 06.07.2022 г.; Договор за допълнителен лизинг № 626483378/ 06.07.2022 г. Твърди се, че за неплатените вземания са индивидуализирани по основание и размер в издадените от мобилния оператор фактури №№ 7343216627/ 15.11.2022 г.; 7344493503/ 15.12.2022 г.;

7345779740/ 15.01.2023 г.; 7347242235/ 15.02.2023 г.

Претендират общо 2 810.73 лева неплатени абонаментни такси и предоставени услуги и незаплатени лизингови вноски по седем договора.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера 089******* (преди 23.11.2024г.), 089******* (преди 24.11.2023г.), 089******* (преди 06.07.2024г.) по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за номер 089******* в р.4, т.2 от Допълнително споразумение № 060924731 от 23.11.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за номер 089******* в р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № 060983779 от 24.11.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за номер 089******* в т.9 от Договор за мобилни услуги № 626483141 от 06.07.2022г.

Поради неизпълнение на задължението за плащане на месечната абонаментна цена и мобилни услуги, както и по договорите за лизинг, договорите са прекратени по вина на потребителя, съгласно договорите са начислени съответни неустойки: 380.30 лева за неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 089*******, от които 117.48 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните месечни отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 74.80 лева и с добавена разлика в размер на 188.02 лева между стандартната цена на мобилен телефонен апарат Realme 8 5G 64 GB Dual Blue, без отстъпка съгласно актуалната към 23.11.2021 година ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги; 224.33 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 089*******, от които 1 74.96 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните месечни отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 49.37 лева; 412.76 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер 089*******, от които 114.96 лева представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, ведно с добавена част от стойността на ползваните месечни отстъпки от месечния абонаментен план (без вкл. ДДС), съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 86.32 лева и с добавена разлика в размер на 211.48 лева между стандартната цена на мобилен телефонен апарат XIAOMI 12 5G 256GB Black, без отстъпка съгласно актуалната към 06.07.2022 година ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договор за лизинг от 06.07.2022 г.

Претендирани са и разноски - държавна такса 53.01 лева и адвокатски хонорар в размер на 519.04 лева.

С атакуваното разпореждане заявлението е уважено частично, като за сумата, предмет на настоящото производство, същото е отхвърлено, като първоинстанционният съд е приел, че неустойката противоречи на добрите нрави и излиза извън очертаните функции на неустойката.

Жалбата е неоснователна.

При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за 4 издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, искането да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител както и да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конретния случай въззивният съд приема, че не се установява подлежщо на изпълнение вземане по отношение на претендираната неустойка.

Видно от приложените договори, допълнително споразумение и ОУ е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги и предоставено устройство за използване на услуги. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задълженията по договора за периода 30.11.2022 г. до 06.06.2024 г., поради което е възникнало задължение за длъжника за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и ползване на устройство по негова вина.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Безспорно длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги и за ползване на устройство, което е уговорено в раздел ІV, т.2 от Договора за мобилни услуги, от Допълнителното споразумение и чл.10 от ОУ към Договора за лизинг. Касае с е за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, това е предвидено и в чл.10 от ОУ към Договора за лизинг - развалянето се извършва с едностранно писмено 5 изявление, без да е необходимо Лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/ прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.

Едва във въззивната жалба са наведени твърдения за изпращане на уведомление до абоната и получаването на същото за предсрочно прекратяване на договора, но не са представени такива доказателства.

При тези съображения, макар и при други мотиви, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид този изход от процеса на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *** , не следва да се присъждат разноски.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 399/ 31.01.2025 година по ч. гр. д. № 146/ 2025 година, по описа на РС-Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *** , по чл. 410 ГПК против А.