Определение № 840 от 21.11.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Перник, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500668 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото се движи по реда на гл. ХХІ , чл. 272 и сл. във връзка с чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Обжалва се разпореждане на РС Брезник под номер 508/31.10.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 20241710100412 по описа за 2024 година на същия съд, с което съдът е отказал да издаде заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, в частта , с която се е искало издаване на заповед за изпълнение за сумата от 839.91 лв. договорно възнаграждение, за сумата от 2520.81 лв. възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги, както и за сумата от 530 лв. такса за разходи за извънсъдебно събиране, както и за горницата над 75.65 лв. законна лихва от 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г. до пълния претендиран размер от 182.88 лв.

Недоволен от това разпореждане е останал заявителя „Профи кредит България“ ЕООД , който го е оспорил пред Окръжен съд гр. Перник, с 1 изложени доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон

Частната жалба е подадена в срок и от активно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, при внесена държавна такса. Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Окръжен съд гр. Перник, за да се произнесе, съобрази следното :

Разпореждането на РС Брезник, предмет на инстанционния контрол, е валидно, допустимо и правилно, като въззиввния съд препраща на основание чл. 272 от ГПК към изложените там мотиви, и освен тях , трябва да се отбележи още следното :

Гражданското дело № 412 по описа на РС Брезник за 2024г. е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752 , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, блок 53Е, вх. В, ет.7, да се издаде заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК против двама длъжници , чиято солидарна отговорност произтича от договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ***. Съдът е преценил , че процесния договор е недействителен, нищожен по смисъла на чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като не са спазени императивните условия на чл. 10 и 11 от ЗПК, навел е и доводи за недействителност на отделни клаузи от къщия договор и с оспореното разпореждане е отказал да издаде заповед за плащане за всички суми освен за чистата стойност на кредита – главница , равна на действително получената сума, и лихва като обезщетение за забавата в плащането, като последната е редуцирана до размер, отговарящ на чистата стойност на главницата. Законът ( чл. 411 ал. 2 т . 2 и 3 от ГПК ) задължава съда да откаже издаване на заповед за плащане , когато искането за такава се базира на нарушение на добрите нрави, (което при сделките е абсолютно основание за нищожност ) ,или когато то е основано на клауза , за която има дори обоснована вероятност да е неравноправна; в случая процесуалния закон е приложен точно и възражението на жалбоподателя в 2 обратния смисъл не може да бъде споделено. По реда на чл. 411 ал. 2 от ГПК съдът не ревизира нито съдържанието , нито съществуването на договора , от които завителят черпи правата си , а единствено отказва да снабди заявителя с облекчен ред за събирането на вземането му. Правоотношението между страните продължава да съществува , докато не бъде отречено със сила на пресъдено нещо .

Клаузите в договора, предвиждащи възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст „ и Флекси „ , са нееквивалентни по смисъла на чл. 143 ал. 1 от Закона за защита на потребителите , каквото качество длъжниците имат съобразно чл. 9 от ЗПК.Тези клаузи предвиждат значително парично задължение на потребителите, без обаче насреща кредитодателя да престира оценимо в пари задължение или да охранява лично право на длъжника си. Няма по делото данни тези клаузи да са договорени индивидуално. Само заради изложеното , тази клаузи са неравноправни и оттам – недействителни , нищожни не само на основанието по чл. 21 от ЗПК , но и на това по чл. 146 от ЗЗП.

Договорът за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК е по своя характер двустранен и възмезден, като насрещните престации на всяка от страните се презюмират да са еквивалентни. Съществените елементи на този договор са дадената в заем сума и дължимото обезщетение за времето , в което тя е ползвана от кредитополучателя, като последното съставлява печалбата на кредитора – търговец по занатие. Нормално е и да се предвиди разумно по размер обезщетение за забава , ако длъжникът изпадне в такава. Извън тях , всички договорки за парично плащане , дължимо и при точно изпълнение , имат характер на кредиторова печалба, а всички такива за плащане при забава – на обезщетение за тази забава, тоест неустойка. В случая , доколкото възнаграждението за допълнителни услуги се дължи и при точно изпълнение, то е печалба на кредитора, която обаче не е включена в годишния процент на разходите по кредита, и оттам – същият ще надхвърли предвидената в чл. 19 ал. 4 от ЗПК горна граница. Затова тези клаузи са недействителни и на основанието по чл. 19 ал. 5 от Закона за потребителски кредит и съдът правилно е отказал издаване на заповед за плащане.

С оглед казаното , съдът намира оспореното разпореждане за правилно и 3 следва да го потвърди .

Водим от гореизложеното, съдът, на основание чл. 278 ал. 4 във връзка с чл. 272 от ГПК и чл. 413 от същия кодекс

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане 508/31.10.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 20241710100412 на РС гр. Брезник , с което съдът е отказал да издаде заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, в частта , с която се е искало издаване на заповед за изпълнение за сумата от 839.91 лв. договорно възнаграждение, за сумата от 2520.81 лв. възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги, както и за сумата от 530 лв. такса за разходи за извънсъдебно събиране, както и за горницата над 75.65 лв. законна лихва от 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г. до пълния претендиран размер от 182.88 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4