Решение № 691 от 21.10.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Разград, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330100926 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. с чл. 45 и следващи от ЗЗД.

Депозирана е молба от “ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД с ЕИК 200953090, със седалище и адрес на управление: град Разград, община Разград, област Разград, улица „Неофит Рилски” № 11, представлявано от управителя Димитрина Стоянова Петрова, чрез пълномощника и адв. М. К. при АК – Разград, със съдебен адрес:

*********************************************, против Р. Й. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****************************************. Предявен е осъдителен иск срещу ответника за сумата от 14 957,29 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от ответника на 22.01.2021 г. в село Зафирово, представляващи стойност на заплатен ремонт на товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. № Р2843КН в полза на „Автосвят” ООД с ЕИК 114089750 съгласно фактури с № № 2100031442/10.02.2021 г., № 2100031617/31.03.2021 г., № 2100031847/31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2021 г. – датата на окончателното плащане на сумите по трите фактури до окончателното изплащане на главницата. Претендира сторените по делото разноски, за които ще бъде представен списък по чл. 180 от ГПК.

Молителят посочва, че е сключил Трудов договор № 61/12.10.2020 г. с ответника, по силата на който той бил назначен на длъжност „шофьор лекотоварен автомобил”. При сключване на трудовия договор ответникът бил запознат с основните си длъжностни задължения, за което му била връчена длъжностна характеристика. Сред задълженията на служителя Р. в т. 3 от раздел II „Основни длъжностни задължения” било отразено, че той трябва да се явява на работа без да е употребил алкохол или друго упойващо 1 средство....“.

Твърди се, че на 22.01.2021 година в с. Зафирово, общ. Главиница, обл.

Силистра, при управление на автомобил „Опел Мовано” с рег. № Р2843КН, собственост на „Алианц Лизинг България” ЕАД с лизингополучател „ФАРМА-ТИЙМ БГ” ЕООД, водачът Р. Й. Р. не се движил на безопасно разстояние от движещ се пред него лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег.

№ СС9920АР, при което настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети и по двете МПС. За допуснатите нарушения на водача Р. били съставени два броя актове за установяване на административно нарушение: АУАН № 407147/02.02.2021 г. и АУАН № 407148/02.02.2021 г.

Съставен бил протокол за ПТП, в който било посочено, че е образувана преписка № 862р-121-/26.01.2021 г. Твърди се, че в същия документ било вписано, че водача Р. управлява МПС след употреба на алкохол, за което бил издаден талон за кръвна проба.

Молителят твърди още, че за процесния лизингов автомобил била сключена застраховка „Каско” по застрахователна полица № 20- 0300/170/5000222, съгласно която била отправена претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Образувана била преписка по щета № 0300/21/405/500021 пред ЗАД „Алианц България” от ползващото се лице „Алианц Лизинг България” АД. С Писмо № 2-101-4101-1693/09.02.2021 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя „Алианц Лизинг България” АД, тъй като съгласно клаузите на т. 7.3.1.2 и т. 7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България“, застрахователят не изплащал обезщетения за щети, причинени на застраховано ППС от водач, който при управление на същото е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. С цитираното писмо бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Поради това и на основание на сключения лизингов договор, ищцовото дружество заплатило на доверен сервиз цялата стойност на ремонта по лизинговия автомобил, за което им били издадени три броя данъчни фактури, както следва:

– № 2100031442/10.02.2021 г. с доставчик „Автосвят” ООД на стойност 9638,89 лева с ДДС, посочено основание за плащане – авансово плащане;

– № 2100031617/31.03.2021 г. с доставчик „Автосвят” ООД на стойност 11264,41 лева без ДДС, с основание за плащане: труд, материали, авточасти по спецификация, от която бил приспаднат платения аванс и останала дължима сума за плащане в размер на 3 878,40 лева с данък добавена стойност (ДДС);

– № 2100031847/31.05.2021 г. с доставчик „Автосвят” ООД на стойност 1440,00 лева с ДДС, с основание за плащане – ремонт ел. инсталация.

Сумите по фактурите били платени на доставчика „Автосвят” ООД.

Твърди се още, че със Заповед № 03/25.01.2021 г. трудовото правоотношение с ответника било прекратено. След заплащане на ремонта на МПС ищецът потърсил контакт с ответника, за да уточнят начина, по който той ще заплати разходите, но не бил осъществен контакт такъв.

Ищецът посочва, че е възникнал и съществува правен интерес от предявяване на иск за реализиране на пълна имуществена отговорност за причинени от служителя Р. Й. Р. имуществени вреди при изпълнение на служебните му 2 задължения в размер на 14 957,29 лева ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на пълно изплащане на дължимите суми към сервизната фирма – 2021 г. до датата на окончателното изплащане на главницата.

Няма постъпил отговор.

Като се запозна с представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено следното:

Към дата 22.01.2021 г. ответникът Р. Й. Р. с ЕГН ********** бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество, като заемал длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”. При сключване на трудовия договор ответникът бил запознат с основните си длъжностни задължения, за което му била връчена длъжностна характеристика. Сред задълженията му в раздел II „Основни длъжностни задължения” са и следните: „спазва правилата за безопасност на движението“, „явява се на работа без да е употребил алкохол или друго упойващо средство“, „спазва правилата за движение по пътищата“, „носи отговорност за причинени повреди на повереното му моторно превозно средство и товара в него от виновно причинени автопроизшествия и неправилна експлоатация на моторното превозно средство“. Към същия период от време ответникът притежавал валидно свидетелство за управление на МПС и бил правоспособен водач.

На 22.01.2021 година ответникът следвало да изпълни задълженията си по превоз на стоки по маршрут Разград – Силистра със МПС – товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. № Р2843КН. За автомобила ищцовото дружество имали сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ползвали МПС срещу заплащане на възнаграждение. Като лизингополучател ищецът имал задължението да полага грижи като добър стопанин за МПС, включително чрез отстраняване в посочени сервизи на всички щети и дефекти. За процесния лизингов автомобил била сключена застраховка „Каско” по застрахователна полица № 20-0300/170/5000222.

Около 17:26 ч. на 22.01.2021 г. по ул. „Трети март“ в с. Зафирово, общ.

Главиница, обл. Силистра, до „Пътперфект-Т“ ЕАД и в посока от гр.

Силистра към гр. Русе, управлявайки товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. № Р2843КН, ответникът не се движил на такова разстояние от движещия се пред него л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № СС9920АР, за да да избегне удар с движещия се отпред автомобил, вследствие на което се блъснал в задната част на МПС, допускайки ПТП с материални щети. След това като участник в ПТП ответникът не спрял за установяване на последиците от възникналото произшествие, а продължил движението си в посока гр. Русе.

Актове за установени административни нарушения са му съставени на 02.02.2021 г., като в започнатата преписка № 862р-121/26.01.2021 г. се съдържали данни, че същият е бил употребил алкохол.

С оглед сключената застраховка „Каско” била отправена претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Образувана била преписка по щета № 0300/21/405/500021 пред ЗАД „Алианц България”. С Писмо № 2-101-41011693/09.02.2021 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя „Алианц Лизинг България” АД, тъй като съгласно клаузите на т. 7.3.1.2 и т. 7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България“, застрахователят не изплащал обезщетения за щети, 3 причинени на застраховано ППС от водач, който при управление на същото е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Въз основа на задълженията си по сключения лизингов договор, ищцовото дружество заплатило на доверен сервиз цялата стойност на ремонта по лизинговия автомобил, за което им били издадени три броя данъчни фактури, както следва: № 2100031442/10.02.2021 г. с доставчик „Автосвят” ООД на стойност 9638,89 лева с ДДС, посочено основание за плащане – авансово плащане; № 2100031617/31.03.2021 г. с доставчик „Автосвят” ООД на стойност 11264,41 лева без ДДС, с основание за плащане: труд, материали, авточасти по спецификация, от която бил приспаднат платения аванс и останала дължима сума за плащане в размер на 3 878,40 лева с данък добавена стойност (ДДС); № 2100031847/31.05.2021 г. с доставчик „Автосвят” ООД на стойност 1440,00 лева с ДДС, с основание за плащане – ремонт ел. инсталация. Сумите по фактурите били платени на доставчика „Автосвят” ООД.

От съдържанието на изискан отговор от Районна прокуратура – Силистра се установява, че срещу ответника няма образувано досъдебно производство, същият не е привличан като обвиняем за никакво престъпление.

Същевременно по образуваните административнонаказателни производства били издадени две наказателни постановления срещу ответника. С едното от тях ответникът е наказан на основание чл. 179, ал. 2, предложение второ от Закона за движение по пътищата с глоба в размер на 200 лева за извършено виновно нарушение на правилата по чл. 23, ал. 1 от ЗДП. По другото ответникът е наказан на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата с глоба в размер на 100 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца.

Ответникът в с.з. сочи, че не е обжалвал двете НП, те са влезли в сила и той е платил глобите. Срещу него имало образувано досъдебно производство по случая, а именно за това, че е управлявал с алкохол. То било приключило.

Признава, че предварително е знаел задълженията си по ТД съгласно връчената му длъжностна характеристика. След настъпване на ПТП, той спрял, но поведението на другите участници го уплашило, той избягал и после се обадил в полицията. Признава, че всички щети по автомобила са свързани с настъпилото ПТП.

Като се запозна с представените по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. При тази хипотеза реализирането на имуществената отговорност е по реда, предвиден в КТ. Съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ обаче, за вреда, която е причинена умишлено, отговорността се определя от гражданския закон. За да се ангажира отговорността на работника или служителя по чл. 203, ал. 2 от КТ, освен наличието на трудово правоотношение към момента на увреждането, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – работникът, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да се 4 установи наличието на деяние, чийто автор е работникът/служителят; деянието да е противоправно; да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Следва да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл 203, ал. 2 от КТ, а именно: деянието да е осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е действал виновно, но само при условията на умисъл.