Решение № 290 от 05.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000294 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ПЛАНЕКС”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х. Д., чрез адв.П.Г. от ВАК срещу решение №165/11.04.2024г., постановено по т.д.№184/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявения от „ПЛАНЕКС“ЕООД, гр.Варна срещу „БРЪНЧЕВ“ ЕООД, гр.Варна, иск с правно основание чл.55, предложение трето ЗЗД вр. чл.87, ал.1, вр. чл.265, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 102 896,10 лв., претендирани като подлежащи на връщане на отпаднало основание суми поради разваляне на сключения между страните Договор за проектиране от 02.11.2018г., считано от 03.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Не оспорва изводите на съда, че между страните е бил сключен договор за възлагане изработването на инвестиционен проект за жилищна сграда в УПИ III -1122 в кв.20, 4 м.р. по плана на кв.Виница, гр.Варна на 02.11.2018г.; че по този договор Б. ЕООД е приел и изработил инвестиционни проекти, които са били предадени на възложителя на 07.12.22г. Оспорват се направените от съда изводи при обсъждане свидетелските показания на св.А..П., че още на 19.01.22г. Б. ЕООД е поискал от възложителя скица с указан начин на проектиране. Въззивникът твърди, че кредитирането на тези показания от съда е неправилно и необосновано било отнесено към преценка по основателността на иска. На второ място въззивникът намира, че правните изводи са в конфликт с разпределената доказателствена тежест и с правилата на ГПК за оценка 1 твърденията на страните. Счита, че съдът е пропуснал да даде указания и не е разпределил доказателствена тежест между страните за установяване основателността на направените по проекта забележки на главния архитект на Община Варна, адекватността и обосноваността на насрещното становище на арх.Б.. Твърди се още, че незаконосъобразно съдът приел, че становището на арх.Б. относно дадените забележки, е достоверно и се ползва с доказателствено значение за спора. На трето място, въззивникът подробно излага съображения за неправилно приложение нормата на чл.262, ал.2 и чл.265, ал.2 ЗЗД като твърди, че тези разпоредби свързват неотстраняване нередовностите по възложената и изпълнена работа с възникване потестативно право на разваляне на договора. Изтъква като довод, че обичайното предназначение на инвестиционните проекти е да бъдат одобрени от компетентната администрация (чл.141 ЗУТ), след което да представляват основание за издаването на разрешение за строеж (чл.142 ЗУТ) и изпълнение на СМР (чл.146 ЗУТ).

Доколкото в процесния договор не е предвидено друго предназначение на възложения на ответника за изработване инвестиционен проект, въззивникът счита изводите на съда за неправилни и незаконосъобразни. На четвърто място твърди, че ответникът не е установил да е търсил съдействието на възложителя за изпълнение на указанията на главния архитект от 15.02.2023г. за отстраняване забележките по проекта в съответните части. Твърди се напротив, че ответникът е търсил единствено съдействие за отстраняване на 7 от общо 31 забележки, а за останалите 14 заявява, че ги е отстранил, без да конкретизира как. В резултат на това била издадена Заповед №142/08.03.2023г. на Главния архитект на Община Варна, с която производството по заявление с вх.№ АУ 009331Вн/27.01.2023г. било прекратено.

Акцентира се на отношението на ответника към дадените указания като се сочи, че предприетото от него не представлява търсене на съдействие, а се изразява в отказ и неглижиране на направените забележки по проекта. Въззивникът счита, че с отговора си от 02.03.23г. арх.Б. не е оказал съдействието, нужно на възложителя за изпълнението нито е потърсил сам такова съдействие от последния. Въззивникът счита, че изпълнителят, на основание чл.259 ЗЗД, въз основа на представения Договор за възлагане от 02.11.2018г., е следвало сам да осигури необходимото за изпълнение на възложената задача и да не търси и изисква съдействието на възложителя, каквото задължение не е предвидено и в Договора.

Дори да се приеме, че това не е така, искането от 19.01.2023г. на проектант -изпълнителя за предоставяне скица с указан начин на застрояване, не е сторено в сроковете по чл.260 и чл.267 ЗЗД. Направеното на 19.01.23г. искане за това въззивникът твърди, че е закъсняло и несвоевременно спрямо сключването на договора и възлагането на работата на 02.11.2018г., извън стандартите за добросъвестно упражняване правата и задълженията по договора. С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от „БРЪНЧЕВ“ЕООД, гр.Варна, представлявано от арх.О. Б., чрез адв.Б. и адв.С., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на разноските за производството, в т.ч. и адвокатски хонорар.

По отношение доказателствените искания и в частност по искането за назначаване на експертиза, страната изразява становище за недопустимост и неоснователност като твърди и 2 настъпила преклузия съгласно чл.266 ГПК, тъй като такова искане не е било правено пред първостепенния съд. Счита представеното от въззивника становище на арх.П. за неотносимо към предмета на делото и изразява съмнения, че е създадено да обслужи конкретния спор.

За да се произнесе по спора въззивният съд съобрази, че производството е образувано по искова молба на „ПЛАНЕКС“ЕООД, гр.Варна, чрез пълномощник адв.П.Г., с която срещу „БРЪНЧЕВ“ЕООД, гр.Варна е предявен иск за осъждане на дружеството да върне на ищеца заплатените от него суми в общ размер на 102 896.10 лева, представляващи платеното от ищеца по Договор за възлагане изработването на технически проекти, сключен между страните на 02.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55 вр. чл.87, ал.1, вр. чл.265 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, поради развалянето на договора. Ищецът твърди, че между него и „Брънчев“ЕООД бил сключен договор за възлагане от 02.11.2018г. изработването на проекти във фаза технически проект за обект „Жилищна сграда в УПИ III – 1122 в кв. 20, 4ти м.р. по плана на кв.„Виница“, гр.Варна“, по който договор ответникът е изпълнител, а ищецът възложител на работата. Ищецът счита, че е допуснато неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на ответника, тъй като последният не отстранил констатирани нередовности по техническия проект в срок. В подкрепа на твърдението си сочи, че в т.5.5 от договора било уговорено, че на изпълнителя е предоставена възможност да съобрази забележки по инвестиционния проект и да коригира същия. Твърди, че с писмо изх.№21/22.02.2023г. дадените от администрацията указания били съобщени на ответното дружество, съобразно клаузата от договора като ответникът бил предупреден, че договорът ще бъде развален при неотстраняване на забележките по проекта.

Ищецът твърди, че с писмо от 02.03.2023г. ответникът чрез арх.Б., отказал да измени инвестиционния проект и да го съобрази с дадените указания на главния архитект, поради което със Заповед № 142/08.03.2023г. на Главен архитект на Община Варна производството по Заявление рег.№ АУ009331ВН-001/ 27.01.2023г. било прекратено. С оглед гореизложеното ищецът на основание чл.87 от ЗЗД, вр. с чл. 265 от ЗЗД е обосновал развалянето на договора за възлагане поради неизпълнението му от насрещната страна, което обуславя интерес от осъждане на ответника да върне заплатеното по договора възнаграждение в размер на 102 896.10 лева.

С допълнителна искова молба ищецът навежда твърдения, че плащанията по договора са извършени на четири транша, както следва: 47 977.29 лева /на 05.11.2018г./, 18 936 лева /на 02.05.2019г./, 15 819.54 лева /на 02.06.2022 г./ и 20 163.28 лева /на 07.12.2022 г./, или общо 102 896.10 лева, са в изпълнение на задълженията по договора. Излага съображения, че съгласно чл.5.18 от договора, именно водещият проектант следва да приведе проекта в унисон с изискванията на компетентните държавни органи. На следващо място ищецът посочва, че дори да се приеме, че виза с указан начин на застрояване не е била предоставена на ответника, това не изключва отговорността му за неизпълнение указанията на компетентните органи, довели до прекратяване на преписката. Изрично е заявено, че договорът се счита прекратен поради неизпълнението му съгласно чл.5.5 от същия.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът оспорва основателността на претенциите. Излага съображения, че издаването на Заповед №142/08.03.2023г. на Главния архитект на Община Варна за прекратяване на производството по Заявление № АУ009331ВН-001/ 27.01.2023 г. не следва да се вменява във вина на изпълнителя. Признава посочени от ищеца безспорни обстоятелства, с които се лимитира спорният предмет: признава се наличието на валидно правоотношение между двете дружества за изработване на проекти във фаза технически проект за жилищната сграда в кв.Виница на гр.Варна; извършените от ищеца плащания към ответника в изпълнение на договора по посочения начин в общ размер от 102 896.10 лева както че е бил запознат с указанията на главния архитект на общината с посоченото от ищеца писмо. Позовава се на признанието на ищеца, че ответникът е изготвил и предал 3 нему инвестиционни проекти по част „Архитектура“, част „Строителни конструкции“, част „Електроинсталации“, част „ВиК“, част „ПБЗ“, част „Паркоустройство и благоустройство“, част „ОВК“, част „Геодезия“, част „Геология“, част „Енергийна ефективност“, част „Пожарна безопасност“, част „Временна организация и безопасност на движението“, част „План за управление на строителните отпадъци“. Оспорва твърденията в исковата молба за неизпълнение по процесния договор от страна на проектанта. Твърди, че на 07.12.2022г. на ищеца били предадени инвестиционни проекти в следните части: архитектурен проект, конструктивен проект, съгласуван с технически контрол, в т. ч. статистически изчисления и спецификация на армировките, проект вътрешни ВиК инсталации, проект вътрешни ел. инсталации, проект за озеленяване, проект безопасност и здраве, вертикална планировка и CD, трасировъчен план, ОВК проект и СD проект по топлосъхранение икономия на енергията, проект за пожарна безопасност, проект ВОД, доклад за енергийна ефективност, проект за управление на отпадъците, количествени сметки, 3D визуализация в 5 изгледа, тахиметрична снимка и CD, или твърди, че на възложителя са били предадени всички съгласувани с договора проекти, за което бил подписан приемо-предавателен протокол от 07.12.2022г. Поради това, ответникът оспорва развалянето на договора поради собственото му неизпълнение. Отделно от това твърди, че ищецът не е бил изправна страна по Договора, поради което не били налице предпоставките за развалянето. Твърди още, че на 22.02.2023 г. от възложителя било изпратено писмо, с което последният известил изпълнителя за уведомлението на

Главния архитект на

Община

Варна рег.

№АУ009331ВН001ВН/15.02.2023г., с което били дадени указания за констатирани нередовности по проекта. За да обоснове неизправността на ищеца, ответникът сочи, че ищецът оттеглил проекта от Община Варна на 14.03.2023г., след като бил изтекъл срокът за отстраняване на нередовностите от изпълнителя, а именно – до 03.03.2023г., към който момент следвало да бъдат нанесени корекциите върху проекта. Твърди, че това следва да се квалифицира като договорно неизпълнение от страна на възложителя, тъй като лишава изпълнителя от възможността да нанесе необходимите корекции по забележките. Ответникът твърди извършени допълнително работи в хода на изпълнението с оглед настъпили нормативни промени, за които не било заплатено допълнително възнаграждение, като се позовава на т.5.4. от процесния договор. Излага, че на 05.01.2023г., на 12.01.2023 г. и на 19.01.2023г. били проведени срещи между страните в офиса на възложителя, на които било договорено извършване от изпълнителя на промени в проекта. След извършените корекции, на 27.01.2023г. възложителят депозирал искане в район „Приморски“ за издаване виза за проектиране. Сочи, че на срещата от 12.01.2023г. бил променен моделираният терен към съседните имоти в източна, южна и западна посоки, с което бил създаден нов вид каскадно озеленяване. Посочва, че визата за проектиране, както и набор от необходимите документи, били получени от ищеца, но впоследствие не били предоставени на изпълнителя за сведение и корекции. Излага, че заявлението за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж с вх.№ АУ009311ВН и заявлението за издаване на виза с указан начин на застрояване били подадени на 27.01.2023 г., което обусловило невъзможността за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и издаване разрешението за строеж. Оспорва твърденията на ищеца, че отказал да се съобрази и изпълни указанията на главния архитект. Твърди, че възложителят по договора не бил предоставил необходимата документация на изпълнителя, с което го поставил в невъзможност да съобрази и изпълни забележките на административния орган. Твърди, че с отговор на писмо изх.№ 21 от 22.02.2023г. е дал аргументирано становище по всяка една от посочените корекции, указани от главния архитект. Претендира отхвърляне на предявения иск. В срока по чл.373, ал.1 ГПК ет депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа възраженията си.

Разпечатката съдържа 22 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f911a5ab-a13a-4ce0-8256-da738998a28d