Решение № 6012 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6012 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110162940 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу К. Т. Н., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 516,66 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 75,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от 22,22 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.08.2023 г., до окончателното плащане, и сумата от 4,82 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45378/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот на ответника 1 топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно Общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от ******** АД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основанието за дължимост на претендираните суми.

Твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот за исковия период. Оспорва всички приложени към исковата молба писмени доказателства. Счита, че те не установяват дължимостта на процесните вземания, като по същество оспорва тяхната доказателствена стойност. Сочи, че процесният имот се ползва от трето лице, а ответникът не е негов ползвател, тъй няма достъп до него. Твърди, че след развода с бившата си съпруга С.Б.К. ползването на процесния имот било предоставено на съпругата му, а ответникът бил осъден да го опразни и предаде. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45378/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжниka и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

2

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приетите писмени доказателства по делото /Заповед № 3480/12.12.1990 г. на ОбНС – община „Младост“, Молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека и Удостоверение за идентичност на адрес, издадено от СО – район „Младост“/ се установява, че процесният имот – апартамент № 38, находящ се в гр. **************, е собственост на К. Т. Н. и С. Б. Н.а при равни квоти, от което следва, че за исковия период 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота принадлежи на ответника К. Т. Н.. Ответникът не ангажира доказателства по делото във връзка с изложените от него твърдения, че ползването на процесния имот е предоставено на неговата бивша съпруга след развода им.

3

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответникът като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „*************“ ЕАД и ответника, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства -Протокол от 16.09.2002 г. от проведено Общо събрание на ЕС в сградата, в която се намира процесният имот, ведно със списък на етажните собственици, Договор от 27.09.2002 г., сключен между процесната ЕС и *********** ООД, и представените от третото лице помагач изравнителни сметки за процесния период и отчети на уредите за дялово разпределение, 4 дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач ******** АД.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.