Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 28.03.2023, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 729/2022
Вид
Решение № 139
Подписан
28.03.2023
В сила
29.05.2023
Състав
НЕЛИ ИВАНОВА КАМЕНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
  • чл.7, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 57 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 83 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • § 1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)

Р Е Ш Е Н И Е

№139 гр. Добрич, 28.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд -

Добрич, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и трета година, трети състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Нели Каменска при участието на секретаря,

Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 729 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Закона за защита на личните данни ( ЗЗЛД ) и е образувано по жалба на П.С.И. с адрес *** срещу Решение № ППН-01-892/2021 г. от 25.10.2022 г., издадено от Комисия за защита на личните данни, в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4, с която е установено нарушение на чл. 6 § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) и на основание чл. 57, § 1, б. “е“ от ОРЗД и чл.10, ал.1 във вр. с чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на администратор на лични данни, да демонтира камера за видеонаблюдение в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

Жалбоподателят счита, че Комисията за защита на личните данни е постановила неправилно и незаконосъобразно решение. В жалбата и лично в съдебно заседание оспорващият излага твърдения, че е монтирал камера за видеонаблюдение над входната врата на жилището си единствено с цел охрана на имуществото и с цел осигуряване на спокойствие и защита на родителите му, живеещи в апартамента. Изложените доводи са за нарушаване на материалния закон и на принципа за съразмерност при издаването на решението, тъй като бил даден приоритет на защитата на личните данни пред правото на жалбоподателя да защити жилището си. Жалбоподателят счита, че незаконосъобразно комисията е дала приоритет на защитата на личните данни на живущите и посетителите на етажа като е омаловажила охраната на живота и имуществото на живущите в апартамента. Излага твърдения също, че не се интересува от личните данни на лицата, влизащи и излизащи от съседните апартаменти и че камерата не е поставена с цел да следи поведението на съседите си. По тези съображения, изложени в жалбата и лично в съдено заседание, жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответната страна, Комисия за защита на личните данни (Комисията, КЗЛД), представлявана от юрисконсулт Д. Г., редовно упълномощена, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Излага твърдения, че сградата, в която жалбоподателят е монтирал камера за видеонаблюдение, е в режим на етажна собственост и в конкретния случай липсва съгласие на съседите за извършваното видеонаблюдение. Счита, че жалбоподателят не доказва наличие на легитимен интерес, тъй като не е подал оплакване в полицията за присъствие в жилищната сграда на съмнителни лица. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Заинтересованата страна, Е.Д.И., счита решението на Комисията за правилно и законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не е съгласна да се извършва видеонаблюдение. Счита, че жилищният вход е обезопасен.

Жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че административно производство пред КЗЛД е образувано по жалба (л.53), с рег. № ППН-01-892 от 30.11.2021 г., подадена от заинтересованата страна, Е.Д.И. и от името на Д. И. К., живущи в апартаменти на седмия етаж в жилищен блок № ххххххххх.

В жалбата са изложени твърдения, че на 26.11.2021 г. на стълбищната площадка, на която се намират техните жилища, съседът им, П.С.И. от апартамент № 26, е монтирал камера за видеонаблюдение. Камерата била монтирана в ъгъл над неговата входна врата в общите части на входа и обхващала цялата стълбищна площадка, на която се намирали четири апартамента. Липсвало съгласие на съседите за монтиране на такъв тип съоръжение, нямало протокол от Общо събрание на собствениците. Подателите на жалбата са заявили, че монтирането на камерата нарушава личното им пространство и психичното им състояние, понеже изпитват неприятни усещания, че са наблюдавани и записвани. Въпреки изразеното от тях нежелание за извършване на видеонаблюдение, съседът им, П.И., заявил, че няма да се съобрази с исканията им.

На

14.01.2022 г. КЗЛД е изпратила писмени уведомления до Е.И. и до П.И., в които е посочено че се открива административно производство, в което страните могат да изразят писмено становище по твърденията в сигнала и да представят доказателства.

До

Д.К.КЗЛД е изпратила писмо с указания да представи надлежно подписана от нея жалба, тъй като подадената носела подписа само на Е.И..

Писмата са надлежно връчени на жалбоподателя, на Е.И. и на Дияна Колева. Последната не е изпълнила дадените указания, поради което с т.1 от оспореното по делото решение, Комисията е оставила без уважение жалбата на Д.К.като нередовна.

На

26.01.2022 г. жалбоподателят е подал до КЗЛД писмено възражение, регистрирано с вх. № ППН-01-982-6(21)/27.01.22 г., в което е потвърдил обстоятелството, че на 26.11.2021 г. е наел лицензирана фирма „ДИС-Стоянови“ ООД, която монтирала камера за видеонаблюдение над входната врата на апартамента му. Посочил е какъв е обхвата на извършваното наблюдението и е обяснил, че камерата е монтирана с цел спокойствие и защита на родители му. В обяснението е посочено, че решението за извършване на видеонаблюдение жалбоподателят взел, когато отивайки на работа една вечер след 22,00 часа видял съмнителен мъж на площадката на етажа, който не отговорил на въпросите му, а побягнал надолу по стълбите.

По повод подадена от заинтересованата страна, Е.И., жалба със Заповед № РД-15-103 от 10.03.2022 г.(л.32) председателят на КЗЛД, на основание чл. 58, § 1 от ОРЗД и чл. 12, ал. 1 и, ал. 4 от ЗЗЛД, е разпоредил извършването на проверка на място от проверяващ екип от служители на Комисията със задача да установят изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри. Със заповедта са определени поименно двама членове на проверяващия екип - служители в Отдел "Контрол и административно-наказателни производства" на КЗЛД. Заповедта е връчена на жалбоподателя П.И. на 12.03.2022 г., видно от нарочното отбелязване върху нея.

За резултатите от проверката проверяващият екип е съставил Констативен протокол от 12.05.2022 г., а резултатите от проверката са обективирани в Протокол с рег. № ППН-02-260/17.05.2022 г. (л.31,32), подписан от служителите, извършили проверката.

В протокола от проверката е отразено, че при посещение на място на 12.05.2022 г. на посочения в жалбата адрес в гр…………. била установена седеметажна жилищна сграда - етажна собственост, състояща се от три входа с по четири апартамента на етаж. Жилището на П.И. се намирало на последния седми етаж във вх. „Б", където на същия етаж се намирали и жилищата, обитавани от жалбоподателките Е.И. и Д. К.. Комисията е посочила, че на стената над входната врата на жилището на И. има изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 1 брой камера HIKVISION, модел: DS-2CE56D8T-IRS: HD-TVI куполна Ultra-Low Light камера, 2 МРХ (FulIHD 1080р@25 кад/сек), инфрачервено осветление до 20 метра, фиксиран обектив 2.8 мм (хоризонтален ъгъл 94.5°), вграден микрофон (RCA изход), с възможност за запис на звук. Системата извършвала запис на видеокадри и съхранявала записи с видеокадри на записващо устройство DVR за срок от около един месец, след което записите се изтривали по реда на постъпването им.

Последния констатиран запис бил от дата 11.04.2022 г. в 10:45 часа. Посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон, само собственикът на камерата осъществявал отдалечен достъп до изходящия образ в реално време, както и на записите с видеокадри.

И. посочил пред проверяващия екип, че основанието за извършваното видеонаблюдение било лична охрана на възрастните му родители, живеещи в жилището му. Системата за видеонаблюдение биа изградена през ноември 2021 г., за което И. не предоставил удостоверяваща документация. Системата за видеонаблюдение била изградена и се поддържала от "ДИС-Стоянови" ООД, за което също не била предоставена удостоверяваща документация.

Относно пространствено разположение на видеокамерата и обхвата на заснемане проверяващия екип е констатирал, че камерата е разположена на стената над входната врата на жилището на П.И. и заснема етажната площадка на седмия етаж, подстъпа към жилището му, подстъпа и входната врата на жилището обитавано от жалбоподателката Д.К., подстъпа и малка част от входната врата на другата жалбоподателка Е.И., подстъпа към четвъртото жилище на етажа, подстъпа към асансьора, както и малка част от стълбището към шестия етаж и към таванските помещения. Проверямащите служители са направили извод, че посредством изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи и посетители в апартаментите на етажа, както и преминаващи физически лица по стълбището на жилищната сграда.

Според констатациите в протокола, монтираната видеосистема не извършвала предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, E-mail или друго място за съхранение на данни). На обекта не се извършвала охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение.

Системата за видеонаблюдение позволявала идентификация на физически лица, но не позволявала лицево разпознаване на физически лица. Собственикът на системата, в качеството си на администраторът, ограничил достъпа до системата за видеонаблюдение посредством потребителско име и парола за достъп до софтуерното приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Поставен бил и информационен стикер, залепен на вратата на жилището на И., уведомяващ за извършваното видеонаблюдение, който не съдържал обаче информация за администратора на лични данни, както и данни за контакт с него. От страна на И. не били предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение.

Към Протокола от проверка са приложени снимки, както и Въпросник-Приложение № 2 към Инструкция за практическото осъществяване на надзорна дейност на КЗЛД (л.33), попълнен от жалбоподателя.

Видно от съдържанието на въпросника и констатациите на проверяващия екип, жалбоподателят не е оспорил достоверността на констатациите, отразени в протокола от проверка.

С писма от 29.06.2022 г.

КЗЛД е уведомила жалбоподателя, П.И. и заинтересованата страна, Е.И., че могат да присъстват на разглеждането на жалбата за нарушаване на Закона за личните данни, насрочено в отрито заседание за 07.09.2022 г. от 13,00 часа. КЗЛД е уведомила страните в производството и за възможността да представят допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, ако разполагат с такива, както и за възможността да се запознаят с материалите по жалбата и начина на предоставянето им.

Писмата са надлежно връчени страните съответно на 11.07.2022 г. и на 05.07.2022 г. Няма данни жалбоподателят или заинтересованата страна да са представили в производството пред административния орган доказателства, установяващи факти, различни от установените в протокола от извършената на 12.05.2022 г. проверка на място.

От представения по делото Протокол № 33 от 07.09.2022 г. се установява, че страните в производството, редовно призовани, не са участвали в откритото заседание на КЗЛД, на което съставът на Комисията е приел единодушно, с гласовете на четиримата членове на комисията, оспореното в настоящото съдебно производство решение.

Решението, с мотивите към него, е издадено на 25.10.2022 г.

Няма данни за датата на връчване на решението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че подадената на 22.11.2022 г. жалба срещу него е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване.