Определение № 760 от 06.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. С.З., 06.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500423 по описа за 2024 година Обжалвано е определение № 1570 от 07.06.2024 г., с което е допълнено определение № 1252 от 09.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 667/2024 г. на Районен съд – С.З., по отношение на разноските.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения следва да бъдат ориентир за дължимите хонорари, особено в хипотезата на чл.38 ЗАдв. респ. минималният хонорар следва да бъде колкото е предвидено в тази наредба, независимо от решението на СЕС, както приемала съдебната практика.

Твърди, че въпросът относно задължителният характер на Наредба № 1 вече бил решен с решение С-427/2016 г. и С-428/2016 г. на СЕС. Въпреки това съдилищата продължавали да присъждат хонорари съобразно наредбата.

Счита, че с решение С-438/2022 г. на СЕС не се е променило нищо.

Частният жалбоподател излага съображения относно приложимостта на чл.7 от наредбата при възражение по чл.414 ГПК, което само по себе си е ангажиране на страна в съдебното производство и поражда нужда от специализирана юридическа помощ. Това действие (подаване на възражение) следва да се окачестви като основно средство за защита на длъжника в заповедното производство с цел прекратяване на производството и обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Счита, че процесуалният представител на длъжника има право на възнаграждение за извършеното процесуално представителство в заповедното производство. Работата на адвоката не се изчерпвала само с попълване на възражението по чл.414 ГПК, тъй като отделя време за проучване на представените му документи и даване на мнение. Чл.7, ал.7 от наредбата е нормата, според която се определя възнаграждението. Случая цялата сума по заповедта за изпълнение е в размер 1 на 598,20 лв., а половината – 299,10 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата при процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000 лв. се дължи възнаграждение в размер на 400 лв. Счита, че спорният момент е дали се дължи 200 лв. или 300 лв. Иска съдът да постанови определение, с което да присъди възнаграждение в размер на 400 лв., а евентуално – 200 лв.

Ответникът по молбата „А.Б.Б.“ ЕООД взема становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определени е правилно и законосъобразно. Излага съображения в подкрепа на становището си.

Частната жалба е постъпила в срок, от оправомощено от закона лице и разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от „А.Б.Б.“ ЕООД срещу П.К.П. от гр. С.З. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите 423,02 лв. за главница, 587,56 лв. за неустойка съгласно раздел VІІІ „Неустойки“, чл.17 от договора за потребителски кредит, 34,34 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г., 104,19 лв. лихва за забава за периода 01.06.2022 г. до 05.02.2024 г. и законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата. С разпореждане № 1042 от 09.02.2024 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта с която се претендира сумата от 587,56 лв. за неустойка. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. Издадена е заповед за изпълнение № 346 от 09.02.2024 г. за сумите 423,02 лв. за главница, 34,34 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г., 104,19 лв. лихва за забава за периода 01.06.2022 г. до 05.02.2024 г. Вземането произтича от договор за потребителски кредит от 01.12.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК той е подал възражение чрез пълномощник – Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. В. М.. Заедно с възражението е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, което не съдържа данни за уговорено възнаграждение по чл.36 ЗАдв.

С разпореждане от 14.03.2024 г., с оглед на постъпилото възражение, заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск относно вземането си предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса. Такъв иск не е бил предявен в едномесечния срок, поради което издадената заповед за изпълнение е била обезсилена с определение № 1252 от 09.05.2024 г. С молба от 14.05.2024 г. длъжникът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да допълни определението си, като му присъди на основание чл.38 ЗАдв възнаграждение в размер на 400 лв. С обжалваното определение заповедният съд е допълнил определението си, като е осъдил заявителя да заплати на адв. М. М. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. Приел е, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия, изчерпващи 2 се само с подаване на възражение по чл.414 ГПК, което е бланково и е достатъчно да бъде подписано от длъжника, за да породи действие, този размер е достатъчен като възнаграждение.

Съгласно чл.38, ал.1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение – ал.2 на същия текст. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован.

За да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. Освен това при определяне на размера на същото, настоящият въззивен състав съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Викшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал длъжника в заповедното производство, има право на възнаграждение, след като е осъществил правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗАдв. При определяне на размера на това възнаграждение въззивният съд отчете вида и обема на извършената от адвоката работа, а именно, че се касае до заповедно производство и защитата на длъжника се изчерпва само с подаване на възражение, което не е мотивирано, т.е. адвокатът е преценил, че подаването на бланка е достатъчно за защитата на длъжника на този етап от развитието на делото. Извършеното процесуално действие е своевременно и е значимо за интереса на длъжника.

Въззивният съд приема, че подаването на възражението е предшествано от запознаване с материалите по делото, както и от консултирането на длъжника.

Данни за други действия, извършени от адвоката, по делото няма. Не на последно място следва да се има предвид материалният интерес, който е минимален и присъждането на възнаграждение в искания размер от 400 лв. би бил почти равен на търсената от заявителя сума, което е явно несправедливо.

Без значение е обстоятелството, че искът не е предявен и издадената заповед за изпълнение е обезсилена, тъй като това не се дължи на извършената защита, а е изцяло свързана с волята на заявителя, която може да е формирана от различни обстоятелства.

Предвид на тази преценка, съдът намира несъответствие между определеното от заповедния съд възнаграждение в размер на 50 лв., която сума явно не съответства на усилията на адвоката при упражняване на процесуалните права и не е адекватен на икономическите условия и стандартът на живот в страната, както и установената МРЗ. Затова въззивният 3 съд намира, че следва да присъди още 50 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ******, представлявано от управителите Х.М. и П.В., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. – процесуален представител на П.К.П. по ч.гр.д. № 667/2024 г. на Районен съд – С.З., още 50 лв. (петдесет лева) за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4