Решение № 20090 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20090 гр. С, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110136314 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Л. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., чрез пълномощника си адвокат К. – САК, срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М - 3“, бул. „А М“ № .., офис № 20, представлявано от И В Д и Д В Н, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 674.79 лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 14.11.2023 г./, частично предявена от общия размер на иска от 3000 лв., заплатена без основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 29.06.2023 г., до погасяването.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „Ф Б“ ЕООД са страни по договор № .. за предоставяне на потребителски кредит от 05.01.2019г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 3 000 лева, като ищецът следвало да върне на „Ф Б“ ЕООД сума в общ размер о т 3690.00 лева, платима на дванадесет равни вноски по 442.50 лева всяка. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер от 23 % и годишен процент на разходите в размер от 49,110 %, както и че изпълнението на задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено от „Ф Б“, въз основа на което ищецът на 05.01.2019 г. е сключил договор за гаранция с „Ф Б“, по силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 2310.00 лв. Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатил сума в общ размер на 6000,00 лв. на „Ф Б“ ЕООД.

Оспорва действителността на договора за кредит с твърдения, че същият не е сключен в предвидената от закона форма, предвид използването на средства за комуникация от разстояние съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а именно – без предварително представена преддоговорна информация и без получаване на валидно съгласие от потребителя за сключване на договора чрез електронно подписано писмено изявление от потребителя.

Посочва, че разменените между страните съобщения не са подписани с квалифициран електронен подпис. Посочва, че договорът за кредит не е оформен в шрифт, формат и 1 размер, изискуеми съобразно ЗПК.

Наред с това, самостоятелно основание за недействителност на договора е липсата на съществени елементи от изискуемото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК и конкретно: липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; липсата на клауза относно правото на кредитополучателя на отказ от договора, условията и срока, при което същото може да бъде упражнено; липсата на посочен общ размер на кредита чрез отразяване на сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, както и на коректно посочен ГПР.

Посочва се, че в нарушение на императивните законови изисквания, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в процесния договор за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, без изрично описание на основните данни, послужили за изчисляването му и без включване като величина при определяне на размера му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита, която реално е заплатена от Р. на ответното дружество-кредитор, поради което с невключването му при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на договора на основание чл. 21 ЗПК.

Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция представляват печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се заплаща периодично и именно поради това следва да е част от ГПР. При включването й като негов компонент, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора.

Ищецът намира като самостоятелно основание за това и противоречието с добрите нрави на уговорената възнаградителна лихва по договора, чийто размер надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, което на основание чл. 11, ал.

1, т. 9, вр. чл. 22 ЗПК обуславя нищожността на целия договор.

В исковата молба се излагат твърдения за недействителност и на договора за гаранция, пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради несъблюдаване на изискванията за форма на съглашението съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

В условията на евентуалност ищецът оспорва договорите като унищожаеми, поради сключването им чрез въвеждане на Л. Р. в заблуждение от ответника чрез създаване на невярна представа относно съществените елементи от съдържанието им и конкретно относно действителния размер на общата сума, която кредитополучателят следва да върне.

Наред с това, поддържа, че договорите са били сключени и при грешка.

Евентуално – в случай на извод, че договорите са действителни, ищецът оспорва валидността на конкретни договорни клаузи, в т.ч. клаузата на чл. 5 от договора за кредит, предвиждаща обезпечаване на заема с поръчителство. Посочва, че последното има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, пряко противоречи с разпоредбата на чл. 16 ЗПК за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, както и на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не позволява на ищеца да прецени икономическите последици от сключване на договора по ясен и недвусмислен начин, което я прави неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП.

Намира за нищожна и клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащането на възнаградителната лихва в уговорения размер, като противоречаща на добрите нрави.

Предвид недействителността на договора за кредит и на свързания с него договор за гаранция и на основание чл. 23 ЗПК ищецът намира за недължимо платена на ответника „Ф Б“ ЕООД сумата от 3 000 лева, формирана като разлика между общо платената от него в размер от 6 000 лева и реално дължимата от 3 000 лева, равняваща се на размера на чистата стойност на кредита. В настоящото производство отправя искане за присъждане на сумата 2 от 50 лева като част от общо дължимата от 3000 лева, представляваща планета без основание на ответника сума по нищожен, респективно – унищожаем договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на подадено от кредитополучателя искане под формата на електронен формуляр на интернет страницата на кредитодателя, като след като потребителят е бил одобрен, му е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на договор, погасителен план и общи условия, в които изрично е посочено правото на потребителя да се откаже от кредита.

Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на формулата за ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.

Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Поради това счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва да се включват в ГПР, тъй като заплащането на сумата за предоставяне на поръчителство не е била задължително условие за сключване на договора и е доброволна незадължителна услуга.

Посочва, че тъй като потребителят е избрал при сключване на договора допълнителна услуга за поръчителство срещу заплащане и е потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за поръчителство, тази клауза е индивидуално договорена.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител, който оспорва иска. Ищецът не изпраща представител, взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:

За основателност на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща заплащане на суми по недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията; при доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 05.01.2019 г. Л. Б. Р. е сключил с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор № .. за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 3000.00 лв. Страните са постиглани съгласие годишният лихвен процент да е 23.00%, а годишният процент на разходите 49.11 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 3690.00 лв. и срокът за това – 12 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница и лихва/, както и падежната дата /л.29 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на Ф Б. Това е уговорено и 3 в отделен договор с Ф Б срещу възнаграждение от 2310.00 лв., платимо на 12 месечни вноски, съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит.

По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.