Определение № 1558 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1558 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501643 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274- чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №18919/13.06.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от С. В. С., ЕГН **********, от град *****************, чрез адв. Е. Ф., против определение №3960/31.03.2023 г., постановено по гр.д. №14206/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр.с., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение №1015/25.03.2022 г. по гр.д. №14206/2021 г. и издадената въз основа на него заповед за защита №28/25.03.2022 г.

В частната жалба се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като се моли да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване производството по посоченото искане. Сочи, че решението по ЗЗДН не се ползва със СПН и не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК, но могат да бъдат отменяни и изменяни от същия съд при изменение на обстоятелствата. Изводите на съда, че това можело да стане в отделно производство, се оспорват.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. ВнЕ.а е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел в атакуваното определение, че в чл.246 ГПК е налице изрична забрана за съда да отмени или измени постановеното решение 1 след неговото обявяване. В процесуалния закон са изключително малко хипотезите, в които съдът може сам в рамките на същото производство да отмени, обезсили или измени решението, но искането не попада в конкретните хипотези. Приел е, че, доколкото постановеното по делото решение е обжалвано и е потвърдено с окончателен съдебен акт на окръжния съд, виждането на молителя, че първоинстанционния съд може сам да отмени или измени решението си, постановено по ЗЗДН, влиза в сериозна колизия с института за функционалната подсъдност. Съобразено е, че по отношение на производствата по спорна съдебна администрация промяната на обстоятелствата може да доведе до изменение на установеното със съдебното решение положение между страните, но това следва да се направи в отделен процес, в хода на който да се релевира настъпилата промяна и същата да се отчете от съда по новото дело, с акта по което да се преуредят отношенията.

Съображенията са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от настоящия състав.

Не съществува спор в съдебната практика, че решенията по чл. 1219 ЗЗДН са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. Независимо от факта, че тези решения са насочени към промяна на гражданските правоотношения, те се постановяват от съда не по силата на потестативно право на една страна спрямо друга.

Поради това актовете на спорна съдебна администрация не се ползват със силата на пресъдено нещо. При тях липсва потестативно право, което да е предмет на СПН, а новото правно положение, което тези актове пораждат, не може изобщо да се ползва СПН. Ето защо тези решения не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. В този случай страната разполага с друг процесуален способ за защита – предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която съдът прави по целесъобразност. Това обаче, както правилно е посочено и от първоинстанционния съд, може да стане само в отделно производство, като се установят новите факти, имащи значение за казуса. В този смисъл – че се касае за ново производство – е и отразеното в цитираното от жалбоподателя определение №247/18.09.2020 г. по гр.д. №2156/2020 г. на ВКС, III г.о.

Ето защо искането, с което е сезиран първоинстанционния съд, е процесуално недопустимо, като правилно молбата е оставена без разглеждане.

Определението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3960/31.03.2023 г., постановено по гражданско дело №14206/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, V I 2 граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3