Решение № 7079 от 03.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7079

Варна, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20267050700325 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ и е образувано по жалба на В. И. Х. от гр. ------, подадена чрез адв. С. С., срещу мълчалив отказ на упълномощен член на КЕВР за предоставяне на достъп до обществена информация . В изложението на подадената жалба се посочва, че адм. орган не е изпълнил задължителните указания по решение № 14477/29.12.2025г. на Варненския адм. съд за произнасяне в 14-дневен срок считано от получаване на преписката. В тази връзка се иска прогласяване нищожност на атакувания мълчалив отказ или негова отмяна .

След подаване на жалбата до съда е издадено решение № Р-ДОИ-1/28.01.2026г. от упълномощен член на КЕВР . В постъпила по делото уточняваща молба жалбоподателката заявява, че оспорва и този адм. акт , тъй като въпреки неговия диспозитив за предоставяне на достъп до обществена информация , реално достъп е осигурен до доклада на КЕВР от 2024г., а не до поискания със заявлението план за развитие на мрежата на третото лице „Електроразпределение север“ АД , за 2024г. Твърди се ,че на стр. 21-25 от цитирания доклад има преразказ на плановете за развитие на мрежата на три от четирите електроразпределителни дружества , лицензирани от КЕВР, а на стр. 24 в най-малък обем и при липса на конкретика е представен плана на „Електроразпределение север“ АД. В тази връзка и при позоваване на чл. 58, ал.3 АПК се иска прогласяване нищожност на посоченото решение на упълномощен член на КЕВР , понеже не е съобразено с влязлото в сила решение на Варненския адм. съд.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез своя проц. представител поддържа жалбата на изложените в нея основания, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – упълномощен член на КЕВР , се представлява в съдебния процес от гл. юриск. С. Ц. П. която счита жалбата за лишена от основателност , а в допълнително депозирани писмени бележки твърди нейната недопустимост , тъй не съществува правната конструкция на мълчалив отказ поради постановеното решение № Р-ДОИ-1/28.01.2026г. на ответника , а след като с това решение е предоставен достъп до обществена информация, липсва правен интерес за Х. да го оспорва пред съд. Посочва се също , че с издаването на това решение са изпълнени задължителните указания на Варненския адм. съд . С предоставяне на доклада на КЕВР заявителят може да си състави мнение за дейността на държавния орган. В депозираните по делото писмени бележки има изложени противоречеви правни тези – на стр. втора, абзац втори от същите се твърди, че в цитираното решение на ответника от 28.01.2026г. има мотиви за липса на надделяващ обществен интерес , а на стр.трета , абзац втори се посочва, че в същото решение има мотив за наличие на надделяващ обществен интерес . Твърди се също , че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е предоставил искания достъп в обем , съобразно изразеното несъгласие на третото лице. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение Твърди се недоказаност на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателката по реда на чл. 38 от ЗА.

Заинтересованото лице „Електроразпределение север“ АД, редовно призовано, не се представлява и не депозира писмено становище по правния спор.

Съдът ,след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Административното производство е било образувано по подадено на 02.05.2025г. по електронен път заявление от В. Х. чрез адв. С. до председателя на КЕВР с три искания : 1. предоставяне на плана за развитие на мрежата на „Електроразпределение север“ АД за 2024г. ; 2 . предоставяне на насоки на КЕВР към електроразпределителните дружества ; 3. в условията на евентуалност – при липса на издадени насоки , се иска сведение за етапа ,в който е процедурата по техното издаване и планираната дата за тяхното публикуване /л.16-17 от преписката/. В заявлението е посочен електронен адрес на заявителя и изрично е вписано желание за предоставяне на поисканата информация също по електронен път.

Адм орган е поискал съгласие от „Електроразпределение север“ АД – л. 15 и на 16.05.2025г. от това дружество е постъпило писмено несъгласие с довод, че заявителят не е обосновал надделяващ обществен интерес / л. 14/.

На 28.05.2025г. упълномощен член на КЕВР , посочен в приложен към преписката протокол на КЕВР №98/28.03.2025г. / л. 18-21 /, е издал решение № Р-ДОИ-11 ,с което по искането по т.1 от заявлението е предоставен достъп до доклада на КЕВР за 2024г. като е посочен и електронен адрес на неговата публикация , а по т.2 от заявлението е посочено ,че КЕВР не е приел насоки към електроразпределителните дружества . В мотивите на това решение е вписано, че поради несъгласие на третото лице по чл.31, ал.3 от ЗДОИ , е предоставен достъп само до доклада на Комисията , но не и до самия план .Така заявителят също може да се състави мнение за дейността на КЕВР .

Това решение е било обжалвано пред Адм. съд-Варна , който със свое решение № 14477/29.12.2025г. , влязло в сила на същата дата, е отменил решение № Р-ДОИ-11/28.05.2025г. в частта по т.1 , върнал е преписката на ответника за ново произнасяне в 14-дневен срок с дадени задължителни указания за излагане на мотиви относно отсъствие на надделяващ обществен интерес / л. 6-13/.

На 28.01.2026г. упълномощен член на КЕВР е издал решение № Р-ДОИ-1, чийто диспозитив е идентичен с т.1 на отменено от съда предходно негово решение №Р-ДОИ-11/28.05.2025г. , а в мотивите на решението от 28.01.2026г. се възпроизвежда хронологията на извършените процесуални действия по образуваното адм. производство, включително и неговата съдебна фаза .Има възпроизвеждане на текстовете на чл. 2, ал.1 , чл. 3 и чл.10 от ЗДОИ, на чл. 173, ал.1 от АПК. В обстоятелствената част на това решение се посочва , че автор на поискания план за развитие на мрежата за 2024г. не е КЕВР, а частноправен субект, който е изразил несъгласие за предоставяне на плана на Х. , а и от този план същата може да си състави мнение само за дейността на търговското дружество. В тази връзка изрично на страница трета , абзац трети от решението е записано следното : …Изложеното обосновава липса на надделяващ интерес за предоставянето на достъп до плана за развитие на мрежата на „Електроразпределение север“ АД“.

Съобразно изложената фактическа установеност съдът е преценил допустимост на жалбата - л. 21 от делото, но предвид изложеното от ответника едва в писмените бележки възражение за недопустимост на производството , счита за нужно да допълни своята правна теза с още доводи. Изрично в т.1 от заявлението си Х. е поискала достъп до плана за развитие на мрежата на „Електроразпределение север“ АД за 2024г., а с двете решения на ответника от 28.05.2025г. и от 28.01.2026 г. не е получила достъп до плана , а достъп до доклад на КЕВР за 2024г.

На следващо място , в мотивите на решението от 28.01.2026г. има изрично позоваване на изразено несъгласие от „Електроразпределение север „АД за предоставяне на достъп до неговия план за развитие на мрежата за 2024г.т.е. има изложен довод , обосноваващ отказ по предоставяне на информация по т.1 от заявлението, но в диспозитива на решението на ответника от 28.01.2026 г. няма изрично волеизявление за отказ по неговото предоставяне , а се преповтаря диспозитива по т.1 от неговото предходно решение, отменено от съда. При тази фактология след като Х. не е получила достъп до плана за 2024г. на „Електроразпределение север“ АД , е налице нейн правен интерес от обжалване пред съд.

Предмет на образуваното адм. производство по повод заявлението на В. Х. е субективното право по предоставяне на достъп до обществена информация. Правната регулация на този вид обществени отношения се съдържа в ЗДОИ. Според съдебната практика мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим – Решение № 9946 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. дело № 13661/2009 г. ; Решение №6924 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. дело № 10715/2009 г. ; Решение № 9951 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. дело № 15734/2009 г. ; Решение № 515/15.01.2014 г. на ВАС по адм. дело № 6826/2013 г.

След подаване на жалбата от В. Х. до съда срещу мълчалив отказ на адм. орган е последвало издаване на решение № Р-ДОИ-1/28.01.2026г. на упълномощен член на КЕВР, който адм. орган с оглед събраните доказателства и по-специално протокол от заседание на 28.03.2025г. на КЕВР /л. 18-21/е компетентен да се произнася по искания по ЗДОИ .

Това решение на ответника от 28.01.2026 г. съдът счита за нищожен административен акт . Първо, ненужно ответникът е създал обем на своето решение , излагайки хронология на извършените процесуални действия по заявлението на Х. , защото законодателят не e въвел подобно изискване в чл. 59, ал.2 АПК. Задължително е излагането на данни за установените от органа юридически факти и дадената им правна квалификация .

Второ, съгласно чл. 59, ал.2, т.1 от АПК адм. акт следва да съдържа данни за своя издател, а в случая едва след края на текста на решението и по-специално от електронния подпис става ясно кой е неговият автор. След като решението изхожда от упълномощен член на КЕВР ,в условията на делегирани правомощия, сведения за валидното учредяване на делегацията следва да се съдържат в текста на издадения адм. акт. Подобна информация в решението от 28.01.2026 г. липсва.

Трето, има противоречие между обстоятелствена и разпоредителна част на решението, защото в мотивите има довод за изразено несъгласие на третото лице за предоставяне на достъп до неговия план за 2024г., което е аргумент за постановяване на изричен отказ, но в диспозитива на решението няма изричен отказ по предоставяне на достъп до плана . В този контекст остава неясна волята на ответника. Съдебната практика приравнява подобен порок на липса на волеизявление .

Четвърто, диспозитивът на решение № Р-ДОИ-1/28.01.2026 е напълно идентичен с т.1 на предходното решение на ответника № Р-ДОИ-11/28.05.2026г. , която част Варненският адм. съд е отменил със свое решение №14477/29.12.2025г. Ответникът е следвало по изпълнение на дадените му задължителни указания да изложи мотиви за отсъствие на надделяващ обществен интерес . Обективираните в решението от 28.01.2026г. две изречения за изразено писмено несъгласие на „Електроразпределение север“ АД и доводът, че след като този план не изхожда от КЕВР, а от частноправен субект , заявителят може да си състави мнение единствено за дейността на търговското дружество , не изпълнява процесуална функция на мотиви за отсъствие на надделяващ обществен интерес. Упълномощеният член на КЕВР е част от структурата на орган на държавно управление и неговата дейност се подпомага от държавна администрация, включваща в състава си и лица с юридическо образование, поради което по изпълнение на дадените от съда задължителни указания е следвало ответникът или да предостави достъп до поискания план на „Електроразпределение север“ АД за 2024г. или да постанови изричен отказ за неговото предоставяне с точна и юридически обоснована аргументация защо задълженото лице по чл.3 от ЗДОИ счита, че не съществуват предпоставките на дефиницията в §1, т. 6 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес. Използването на общи фрази , без посочени „конкретни съображения“ от органа съдът приема за липса на мотиви / р. 59-72; 77-72 ВС/.

Поисканият от Х. план за развитие на мрежата на електроразпределително дружество , лицензирано от КЕВР , е служебна обществена информация с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗДОИ.

В мотивите на решението на ответника от 28.01.2026г. няма доводи в насока защо получаването на плана за развитие на мрежата на електроразпределително дружество няма да способства за повишаване на прозрачността и отчетността на КЕВР, след като именно тази комисия съобразно чл. 21 , ал.1 т.30а от ЗЕ има предоставено от законодателя не само право, но и задължение да контролира плановете на операторите на електроразпределителни мрежи за развитието на разпределителната мрежа и след като същата комисия има задължение да представя в годишния си доклад оценка на необходимите средносрочни и дългосрочни услуги за гъвкавост, планирани инвестиции за следващите пет до десет години, с особен акцент върху основната разпределителна инфраструктура, необходима за присъединяване към мрежата на нови произвеждащи мощности и нови товари, включително точки за зареждане на електрически превозни средства, както и използването на оптимизацията на потреблението, енергийната ефективност, съоръженията за съхраняване на енергия или други ресурси, които операторите на разпределителните мрежи използват като алтернатива на разширяването на системата.