Определение № 71 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Бургас, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

К. Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500042 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.130 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. В. М., чрез процесуален представител адв.К. Т. против определение № 2903/18.11.2025г., постановено по гр.д. № 144/2025г. на ОС-Бургас. Жалбата е подадена в преклузивния едноседмичен срок по ел.път, чрез ЕПЕП, от надлежно упълномощен процесуален представител, против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд и е допустима. Обжалваното определение е оспорено като неправилно. Счита, че е изпълнил указанията да съда да уточни правния си интерес от предявяване на иска с уточняващи молби от 04.09.2025г. и 25.09.2025г., като е въвел твърдение, че е кредитор на родителите си, а атакуваният договор засяга правото му да се удовлетвори от имуществото на длъжника си и прави упражняването на притезателното му право невъзможно или значително неудобно. Счита, че в първоинстанционното производство нито са направени оспорвания на качеството кредитор на ищеца, нито съдът е дал точни указания за конкретни несъответствия. Освен това не е дадена възможност на ищеца да отстрани същите, тъй като съдът не е изпълнил служебното си задължение за това. Излага аргументи за наличие на правен интерес от страна кредитора, каквото качество има ищеца за предявяване на иск за нищожност на договора, сключен между ответниците. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от Х. С. и Т. С., чрез адв.Е. Х., в който тя е оспорена като неоснователна. Счита, че като трето лице по атакуваната сделка, ищецът следва да има правен интерес от предявяването на установителния иск за нищожност, което би било налице, ако правните 1 последици ще настъпят в неговата правна сфера. Решението по установителния иск трябва да способства за признаване или удовлетворяване на субективното материално право на ищеца, което сключения договор засяга. Счита, че в случая няма да настъпят правни последици за ищеца в неговата имуществена сфера, въпреки твърдението, че се засяга неговия наследствен дял, докато наследодателката още е жива. В случая е предявен иск за нищожност, а не иск за отмяна на увреждаща кредитора сделка. Също така уточненията на исковата молба са направени след депозирането й и подаване на отговор по нея и насрочване на делото в открито съдебно заседание и не са приложени никакви доказателства за теглени заеми и тяхното предоставяне на ответницата М.. При твърденията за наличие на заемно правоотношение съдът е приел, че ищецът цели да защити правото си като кредитор на парично вземане да се удовлетвори от имуществото на длъжника. За защита на това лично право законът установява отменителния иск по чл.135 ЗЗД, какъвто иск не е предявен в настоящото производство.

Моли да бъде оставена частната жалба без уважение, а постановеното определение като правилно да бъде потвърдено.

Разгледана по същество подадената частна жалба е основателна по следните съображения:

Предявени отрицателни установителни искове от Б. В. М. против И. К.

М., Т. С. и Х. С. за прогласяване на нищожност на сделка - покупкопродажба на недвижим имот в гр.О., обективирана в нотариален акт №31, том XIII, рег.№ 44938, н.д.№ 2366/2022г. По силата на тази сделка първата ответница (майка на ищеца) продава на втората ответница (негова сестра) собствените си 4/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.О., ул.“Ч.“ № *. Твърди се сделката е нищожна на няколко основания: противоречие със закона; заобикаляне на закона; накърняване на добрите нрави; липса на съгласие от страна на продавача - тя не е желаела правните последици от нея и не е разбрала каква сделка била изповядана, като мислела, че се е разпоредила с първия етаж от къщата; липса на форма и основание; привидна сделка, която прикрива дарение. С разпореждане от 27.08.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указание да заяви правният си интерес от предявения установителен иск, като посочи накърненото си материално право, което защитава. В отговор на това е постъпила молба, вх. № 17203/04.09.2025г., в която правният интерес е обоснован с факта, че ищецът е финансирал изграждането на сградата, като е осигурил средствата за това, с оглед на което е кредитор на ответницата М..

Процесната сделка засяга правото на ищеца да се удовлетвори от имуществото на длъжника си, което поражда правния интерес да се позове на нищожност на договора и на липсата на правни последици от него. С ново разпореждане от 05.09.2025г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да въведе конкретни твърдения, обосноваващи качеството му кредитор на ответницата М.. С молба, вх. № 18364/25.09.2025г. ищецът е посочил, че за осигуряване на средства за 2 финансиране на строежа на сградата е изтеглил два кредита в размер на 48 000 евро и 5000лв., като общо погасената сума е в размер на 90 000 евро.

Ответницата М. е разполагала с правомощия да се разпорежда с отпуснатите средства, при уговорка с родителите на ищеца и втората ответница средствата да му бъдат възстановени, иначе ще се стигне до неоснователно обогатяване.

Твърди се, че между М. и ищеца е имало сключен договор за заем, по силата на който тя е следвало да върне сумата от 90 000 евро в срок от десет години.

През 2017г. задължението е новирано и е уговорен нов 10 годишен срок в полза на И. М., като размерът на дълга е 60 000 евро.

С атакуваното определение съдът е приел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес. В мотивите е посочено, че описаните в исковата молба фактически основания сочат на желание на ищеца да защити евентуалното си бъдещо право на наследяване на имуществото на неговата майка, каквото право към момента на предявяването на иска не съществува, не е налице и накърнено или заплашено право на ищеца, което подлежи на защита по съдебен ред. С уточняващите молби ищецът е въвел изцяло нови фактически твърдения, на които основава правния си интерес от предявения иск - при противоречиво въведени факти ищецът твърди, че е кредитор на своите родители за парично вземане, като атакуваният договор заплашва правото му да се удовлетвори от имуществото на длъжника и прави упражняването на притезателното му право невъзможно или значително неудобно. Тези твърдения са нови и съдът ги е преценил като изменение на основанието на предявения иск по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че за защита на правото на ищеца като кредитор, законът е предвидил иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на увреждащите го сделки за относително недействителни, но такъв иск не е предявен. С предявяването на иска за нищожност ищецът защитава чужди права - на ответницата - прехвърлител, но предявяването на чужди права е недопустимо, на осн. чл.26, ал.2, вр. ал.1 ГПК. Счита, че не е предявен и иск по чл.134 ЗЗД, тъй като липсват въведени твърдения за основните елементи от фактическия състав на косвения иск.

Наред с това, предявяването на такъв иск е недопустимо на този етап, тъй като ще бъде налице изменение и на основанието и на петитума, по което страните имат различна легитимация - с иска по чл.134 ЗЗД се предявява чуждо материално право, поради което кредиторът има активна процесуална легитимация като процесуален субституент, а носителят на предявеното материално право, комуто принадлежи правото на иск следва да участва в процеса, но не като ответник, а като формален ищец (съищец). Неоснователно е позоваване на ТР № 7/13.01.2023г. по т.д. № 7/2020г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, според съда, то не е относимо към спора.

Предявени са отрицателни установителни искове от трето лице за прогласяване на нищожност на сделка, сключена от съконтрахенти – ответниците по делото. Нищожният договор на общо основание не съществува за правния мир, по принцип може да се противопостави на трети лица и порокът може да бъде релевиран без срок, било чрез иск, било чрез 3 позоваване на съществуването му, щом е налице правен (не винаги съвпадащ със житейския) интерес. Липсва правен интерес от исков процес, когато липсва правен спор, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца и решението няма да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителни искове, за която съдът следи служебно. Тя трябва да е налице до приключване на устните състезания. Наличието на правен интерес обаче се определя от твърденията в исковата молба. В обстоятелствената част на исковата молба са въведени фактически твърдения за наличие на няколко основания, които според ищеца водят до нищожност на атакуваната сделка. Както правилно е констатирал съдът, следва да се изложат твърдения във връзка с правния интерес и в този смисъл е оставил исковата молба без движение на два пъти.

Постъпили са две уточнителни молби, в които ищецът сочи, че е кредитор на първия ответник – посочил е, че М. му дължи връщане на сумата 60 000 евро, след новиране на договор за заем, в срок от 10 години. Действително е налице неяснота и противоречия в тези твърдения, с оглед посоченото, че ако сумата не бъде върната ще се стигне до неоснователно обогатяване и че ответницата М. е разполагала с правомощия да се разпорежда с отпуснатите средства по кредитите, но те подлежат на последващо уточнение след указания на съда. В качеството си на кредитор, ищецът има правен интерес да предяви иск за нищожност на сделката, тъй като при положителен резултат, имотът ще се върне в патримониума на длъжника му и той ще може да се удовлетвори от него (чл.133 ЗЗД). Правният интерес подлежи на доказване в процеса.

Що се отнася до иска по чл.135 ЗЗД, такъв действително не е предявен, но в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и, чрез които, всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Нещо повече, Павловият иск стои на разположение на кредитора и цели да се прогласи относителната недействителност на една сделка на неговия длъжник, за която се твърди, че го уврежда, но тази сделка следва да е действителна - това е материалноправна предпоставка за основателност на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД. В случая ищецът твърди, че сделката е нищожна, поради което няма интерес да предявява иск по чл.135 ЗЗД – той предполага действителна увреждаща го сделка.

Не е налице и изменение на обстоятелствената част на исковата молба, чрез въвеждане на нови фактически твърдения. Ищецът изменя иска си по основание тогава, когато се позовава на нов юридически факт, от които произтича претендираното с исковата молба материално право. Новият факт може да бъде въведен наред с първоначалния или ищецът да се позовава на новия юридически факт вместо заявения с исковата молба. В случая с уточняващите молби ищецът не е въвел нови юридически факти, от които да 4 извежда претендираното право – не се твърдят нови, различни основания за нищожност на сделката, а е въвел факти, с които е уточнил правният си интерес от предявяване на установителния иск, по указания на съда, който е преценил, че липсва обоснован такъв. Съобразно разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята редовна от деня на подаването й.

Следва да се отбележи за пълнота, че по част от наведените основания за нищожност на сделката липсват изложени фактически твърдения, което прави исковата молба нередовна. Задължение на ищеца е да изложи фактическите си твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, като съдът е този, който на база на тези твърдения ще даде правната квалификация на предявените искове.